Тъкмо си поръчах "Към Дома" и го чакам. Трябва ми фокус 27 и "Разпределителната гара" - Паркът. Ще постна какво се е получило.
Наскоро бях за кратко в Сивото. Веднага си намерих ръцете по навик / този универсален метод може да се упражнява и запаметява и в будно състояние, когато си поглеждаш дланите и търсиш нередни неща около тях - в броя на пръстите, дължината и цвета им и си задаваш сериозно въпроса "Сънувам ли сега?" и според резултата си отговаряш с да или не - това се нарича търсене на индикатори на съня и е от основните методи на Лаберж; вкарва малко контрол в ситуацията; по принцип нямам изключвания на съзнанието между състоянията, но за тези, които имат и излизат спонтанно пряко волята си, е полезно да се "програмират" още докато са будни; могат да си зададат предварително маршрута, да имат цел на излизането; наличието на цел също е част от контрола/ и повървях малко. Гадно местенце, една еднообразна равнина във всички посоки. Не ми хареса и веднага си се върнах. Това е по-лесно да се предотврати, отколкото да се оправя Оттатък. "Наточвам" се или да се върна веднага, или да поискам помощ. Попаднеш ли Там с грешната нагласа, това значи, че вътрешно си имал билет или за Черното или за Сивото още бидейки в тялото си, просто с излизането това е станало явно. Във връзка с това май малко съпътстваща излизанията будна медитация върху вътрешното спокойствие и тишина е нещо необходимо. Усетя ли някакво безпокойство да ме гложди, си пускам малко музика до успокояване. Музиката поръчва музиката.
Служи ми за настройка. С нея си акордирам излизанията. При мен вървят например Би Джийз, при друг - друго. Те мощно ми вдигат вибрациите. Един вид мост над бездната. Някакви идеи за други мостове?
Нищо не ме душило засега, но веднъж се "давих". Имах едно любимо упражнение за Оттатък - "капка в морето". Излизам и си представям, че съм капка, която се стича по листо на самотно дърво, растящо на края на пропаст, в дъното на която се плиска морето. Пейзажът е слънчев, лазурен. Стигнала до края на листото, капката се озовава във въздуха. И после пада при другите във водата. И после - къде са й границите? Нищо твърдо наоколо, никаква изолираност от Другото няма вече. И Капката изживява мини-нирвана. Но това е, когато вибрираш високо. Когато си в духовното ниско, същото упражнение дава други резултати. В горещия летен ден лежах в леглото, одеялото ми беше някъде до кръста, тоест то не е било механичната физическа причина за последвалото натуралише чувство за давене във вода, която ми стига до шията и се качва нагоре. Въздухът не ми стигаше, задушавах се като при астма, щях да се удавя в леглото си! /Не е ли възможно да гушнеш букетчето по този начин??кой лекар ще се светне после какво е станало?!/ За щастие тази възможност е само на теория, защото връщането е светкавичен рефлекс. Размърдваш пръстите на физическата си ръка и си пак тук. Но това е пак една от складираните в ума ми програмки - Пръсти 1.0.0.
Та изрично подчертавам, мхъм, че излизането не е просто един механичен резултат от добре заучени техники - релаксираш, мислите ти замират, излизаш с въртеливо движение и т.п., но трябва да си се погрижил и за Вибрацията си, с извинение за тъпия термин. Или поне се настройвам да не се примирявам с присъствието си в бездната. Онези, които бродят там след последния EXIT сигурно за това са там, защото си викат "Ох, грешният аз! Сигурно Бог ме е разпределил в тази гадост и кой съм аз, че да възразявам!". Подозирам, че май никой не ни разпределя и сега събирам доказателства. Не е честно тук да сме в Черното и там - също, а? Някои традиции особено наблягат на важността на последната мисъл преди умирането. Преди и аз се чудех как така разбойникът Варава, разпнат заедно с Христос, ще бъде в рая /Христос му го обещава като награда за закъснялото му просветление/, след като цял живот е вършил глупости. Но за по-сигурно добре е и другите мисли преди последната да не са много грозни.
Резюме: да се отървем от мазохизма си, о, печални излизащи, ако не сега, то поне когато има опасност да ни изиграе фатално и мръсно!
|