|
Преводът е направен по http://www.near-death.com/experiences/research15.html
The NDE and the Void /Близките до смъртта преживявания и Бездната
Сайтът http://www.near-death.com е от най-пълните и информативните в мрежата по въпросите на NDE.
За невладеещите английски има превеждащи/конвертиращи програми, които могат да се свалят от http://www.club-35.com/ и по-точно
http://www.bsoft-bg.com/prg_browse.php?s=^wanted
(програмата е WebTrance 2.0.0:23)
Превежда от английски произволен текст, менютата и прозорците на програмите
ОС: Windows 95/98/ME/2000/XP
Версията позволява:
- превод от английски на български;
- превод на менютата и прозорците на други програми;
- превод в Internet Explorer, Outook и помощните файлове;
- филтри за по-добър превод на субтитри;
- без ограничения за времето на ползване;
След смъртта - посредством тунела - някои души преминават много бързо през двете най-близки до физическото области - най-близкото гранично нефизическо и Бездната (наричана от различните религиозни традиции външен мрак, затвор, Геена, Шеол, Пустота, Чистилище, Прета Лока) - след което се насочват към по-висши области. Други души, особено онези, които са развили силна привързаност към някое земно желание, напускайки физическото и навлизайки в духовния свят, могат да попаднат в близкото (гранично) нефизическо в напразен опит да се върнат на земята. Много разкази за близки до смъртта преживявания описват души, попадащи в бездната непосредствено след смъртта. Оттук душата може впоследствие да влезе в тунела към светлината в следващата духовна област. Други души остават в бездната по една или друга причина докато бъдат готови да я напуснат.
Съобщенията за NDE стигат до консенсус в заключението, че бездната е напълно лишена от любов, светлина и всичко останало. Това е област на абсолютен и дълбок мрак, където не съществува нищо, освен мисловните образи на душите, които я обитават. Това е идеалното място, където душите могат да изследват собствения си ум, да съзерцават последното си земно преживяване и да решат къде искат да отидат след това.
За някои души бездната е прекрасно и небесно преживяване, защото, при липсата на всичко друго, те са в състояние ясно да видят любовта и светлината, които са култивирали в себе си. За други души бездната е страховит и ужасен ад, тъй като, в отсъствието на всички неща, те могат да видят добре липсата на любов и светлина, която са култивирали в себе си. Поради това бездната е нещо повече от място за размисъл за душите. За някои души това е място за пречистване. В последния случай бездната представлява нещо като пауза за неспокойните души, позволяваща избора на различен начин на действие.
За някои души времето, прекарано в бездната може да изглежда като миг. За други то може да изглежда като вечност. Това е така, защото начинът да избегне бездната е да се предпочетат любовта и светлината пред тъмнината. След като това стане, светлината се появява и тунелът отвежда душите към светлината и към небесните измерения за по-нататъшни инструкции. За душите, отхвърлящи светлината или игнорирали я през целия си живот, може да са нужни еони от "време" преди да достигнат до точката, когато ще пожелаят светлината на любовта. Проблемът за много души е, че поради една или друга причина те предпочитат мрака пред светлината. За някои от тези души прераждането е единствената надежда. Това е така, защото не е възможно която и да било душа да бъде привързвана завинаги към граничната област и бездната. Бог е безкрайно милостив и не би изоставил никого в собствената му духовна агония за прекалено дълго време; той позволява на душите да останат там толкова дълго, колкото го изисква духовното им развитие.
Бездната не е наказание. Тя е идеалното място, където всички души могат да видят себе си и да се очистят от всички илюзии. За душите, които са твърде погълнати от собственото си нещастие, за да видят светлината, наблизо има множество Същества от Светлина, готови да помогнат щом душите упражнят свободната си воля и изберат да ги потърсят. Природата на любовта и светлината е такава, че те не могат да бъдат натрапени на хора, които не ги желаят. Изборът на любовта/светлината е ключът към освобождението от бездната. В момента, когато изборът бъде направен, светлината и тунелът се появяват и душата бива изтеглена в светлината.
Онези, които са твърде лоши, отиват в област на ниски вибрации, където техният тип мисли може да съществува. Ако количеството дисонанс в един индивид е малко, то може да бъде елиминирано от Бога, така че да остане само доброто и те да продължат към небесните измерения. Обаче, ако количеството дисонанс е твърде голямо, елиминирането му не може да бъде извършено, тъй като това ще означава анихилация на индивида. Така той ще гравитира в ниската област и ще живее със себеподобни. Всеки живее в онзи рай или ад, който си е приготвил на земята.
Повечето NDE описват много кратки срещи с бездната, ако изобщо има такива. Вероятно е истина, че повечето хора предпочитат любовта пред тъмнината, така както не им харесва и да не бъдат в затвора. В бездната единственият ви източник на стимулация са вашите собствени мисли (Робърт Монро).
В бездната социалните маски, носени на земята, падат и се разкрива истинската ни същност. За някои тази зона е като сбъдната мечта. Тук те са истински насаме със себе си. За други това е непоносима болка.
В тази област има различни степени на тъмнина. Тъмнината и плътността са по-големи в центъра, отколкото в периферията. Колкото по-близо сме до периферията, толкова повече можем да си взаимодействаме с другите наоколо. Колкото по-близо сме до центъра, толкова по-тъмна и по-болезнена е самотата. Попадналите в бездната не могат да пътуват през това измерение. Те трябва да израстнат през различните нива на областта.
Периферията е сивкава, мъглива, сенчеста. В сивкавата периферия на бездната, най-малко болезнената й част, могат да бъдат забелязани души на самоубийци. Но не всички души, извършили самоубийство, "засядат" в бездната. Изследванията на д-р Кенет Ринг показват, че суицидните NDE са с тенденция да бъдат "отрязани", "заглъхнали", нещо като преждевременно раждане в духовния свят. Подобни NDE започват с чувство на облекчение и покой и продължават с чувство за отделяне от тялото по същия начин като несуицидните. Но преживяването свършва, ако изобщо е стигнало толкова далеч, с чувство на смутено отнасяне в тъмна или мрачна бездна - един вид зона на здрача. (Малко личен опит: мисля, че тази зона ми беше показана веднъж. Излязох и започнах да експериментирам с извънтелесна медитация близо до тялото. Не се получи каквото очаквах - будите да ме отнесат на небесата. Вместо това попаднах в тази тъмнина и полетях през тунела. Описват го, че има два края - в единия има бяла светлина, а в другия - червена. Сякаш са двата края на светлинния спектър. В белия край е любовта и Съществото от светлина, а в червения край се отдалечаваш от тях. В един момент усещаш някакво неутрално присъствие в тъмното -някой, който нито те мрази, нито те обича, просто е там, за да те упъти. В горепосочения сайт има описани подобни NDE, когато някой ти казва: "Follow the red light!", следвай червената светлина. Каква утеха :(( , все е светлина. Минавахме покрай Присъствието, душа след душа в индианска нишка. Накрая се озовах на нещо като пазар в малко градче. Улици, движещи се силуети. Полуздрач. Получих знанието, че през цялото време е така.)
(Продължавам с превода).
Бездната е обитавана не само от човешки души, но и от животински, и от разни други странни създания със смесени форми, полу-човешки, полу-животински. Едгар Кейс описва неясни, гротескни силуети като в кошмар. От всички страни на тунела викат за помощ и се опитват да привлекат вниманието му сбъркани форми на човешки същества, като някаква част от тялото изглежда увеличена като гледана през лупа.
Душите в бездната не осъзнават присъствието около тях на Същества от светлина, докато не решат, че имат нужда от Божията помощ. Мелън-Томас Бенедикт описва как над всяка от милионите души там има малка звезда от светлина, която винаги е на тяхно разположение. Но никой там не й обръща внимание. Те са толкова погълнати от собствената си мъка, травма и нещастие, за да я видят. Ашър Елмекиес забелязва, че в тъмнината навсякъде има искри като малки звезди. Тази тъмнина е място на много любов, покой и радост. Ашър не иска да се връща от там. Има души, наречени Светещите, които са се посветили на носенето на духовна светлина в тъмната област. Не им е разрешено да разговарят с хората там, но те стоят наблизо и ги зоват с мисъл-молитва. В мига, когато душите в тъмната област им отговорят позитивно, помощниците са в състояние да ги отведат в по-малко плътен, мъглив свят, и в края на краищата - в областта на светлината.
Друго NDE-описание, на Линклеър Денис, разказва за влизане във вакуум, свещено пространство, което е невероятно реално и където мъката й изчезва. Любовта в нея я спасява от забравата. (Във филма "В какво се превръщат мечтите" също се споменава тази забрава (един от персонажите се самоубива) - душите в бездната не са напълно съзнателни за своята идентичност и за това, че съществуват и други места, освен това).
NDE на Сесил: Сесил пита светлината "Какво е адът?". Казват му да се огледа наоколо. Сесил вижда възрастна жена в люлеещ се стол, решена да седи на този стол, да се люлее, и да се притеснява за децата и внуците си и за какво ли не още. Сесил разбира, че адът е липса на мъдрост, че е желание да не продължаваш напред, да си стоиш на едно място и да не правиш нищо. Адът не е място. Той е състояние на съзнанието, когато се чувстваш тежък, безчувствен, потиснат и мрачен - както когато си дълбоко депресиран и погълнат от себе си. Имаш нужда да страдаш, докато не разбереш най-накрая, че поддържаш един негативен процес. Осъзнаеш ли това, можеш да го прекратиш. Когато умрем, ние сме "вързани" от нашите мисли. Бети Бетардс научава, че бездната е област на пълен мрак, където трябва да се конфронтираме със страховете си. Когато бъдем в състояние да ги посрещнем директно, те се разпръсват. Душите не попадат в бездната, освен ако не се нуждаят от това преживяване за собственото си духовно израстване. Адът е състояние, което може да бъде преживяно във или извън тялото.
Бездната е духовно измерение, съществуващо в нас самите. През живота си можем да запълним тази бездна с много неща, като: любов, омраза, щастие, тъга, познание, невежество, семейство и много други. И когато умрем, ние фактически стъпваме в това запълнено от нас духовно измерение. С каквото сме запълнили бездната в нас, в това ще влезем при смъртта. Начинът да се излезе от бездната е прост - като мислим за любовта. Всичко, което е нужно, е желание или вик за помощ. Някои хора, преживели NDE, като Линда Стюарт, по начало не принадлежат на бездната и автоматично биват спасявани от нея.
В бездната нищо не е скрито - всичко е явно, всяка наша мисъл може да бъде "прочетена" от тези около нас. Лорелин Мартин се носи през чернота, където не съществуват страх, болка, недоразумения. Изпитва чувство на благополучие. Обгърната е от тотална благодат в атмосфера на безусловна любов и приемане. Мракът е топъл и мек, одеало от кадифена любов, което се разпростира до безкрай. В далечината златистобяла светлина я вика напред.
Хал е в мрака и не вижда и чувства нито себе си, нито нещо друго.
Сандра Роджърс извършва самоубийство и Христос й дава две възможности за избор: 1) да спасят живота й и да се върне на земята, в тялото си, 2) да остане от другата страна и впоследствие да се прероди, и да преживее отново всичко, което я е довело до решението за самоубийство.
***
Мисля, че всичко това е полезно да се знае. Бърша потта от челото си и отивам да си почивам. 
|