Трябва ми време, за да го осмисля. Но бях на семинар за Кастанеда на Класен и Пан. Имаше въпрос за прераждането и гостите отговориха, че няма линейна последователност от прераждания, а че нашето същество се реализирало в много опитности едновременно. Мозъкът ни демек оперира с понятието линейност за удобство, както календарът съществува за удобство. 3-измерен сакатлък. Гърнзи си мисли, че може да се движи само по права линия. Миналото е зад опашката й, а бъдещето - пред муцуната й. Някои измислят техники как мозъкът да бъде излъган и да възприеме едновременно миналото, настоящето и бъдещето. Нещо като рекапитулацията на Кастанеда. Трябва да се опиташ да си спомниш събития от живота си отзад напред, като запазваш последователността на събитията. Тогава "в светлината на светкавицата" можеш да видиш позабравени минали моменти и епизоди от бъдещето си - всичко накуп.
*За Петерсън: трябва да уточня - не описва ИТ с говорене при разходка.
Глава 9: 1) Докато върви по улицата, излиза от тялото си. Когато се връща, тялото е продължило да върви равномерно. П. уточнява, че не е бил болен и не е взимал лекарства. 2) Урок по математика (той е учител). Седи. Внезапно става дезориентиран и не чувства тялото си. Сякаш е изпаднал от него и се е изместил вляво. После се връща и за секунди се чувства замаян.
Глава 7: Събужда се, става, взима шише газирана вода от хладилника. Усеща, че го изпуска, но всъщност - не. Само нефизическата му ръка се е свила в юмрук.
*Докато има ИТ, съзнателно успява да изтръгне някакви думи от гласните си струни, като гласът му е променен.
*Ошо. Четох "Следвай ме". Това не се ли наричаше хедонизъм? Добре, отпаднаха съмненията ми, че аз или някой друг може да се преструва. Всеки е себе си във всеки един момент. И грешиш само когато си позволяваш да бъдеш нещастен. Но какво става с баланса в системата? Нали не можеш да разбереш какво е да си щастлив, ако преди това не си бил нещастен? Понякога физическата болка освобождава от душевни страдания и мазохистите дори я търсят съзнателно. Има някаква сметка в това.
Не мога да си представя какво означава "учебната крива Мъка-Радост", както я нарича Монро, да стане права черта. Не познавам такива хора.
Но интуитивно чувствам, че пътната карта на Монро за излизане от Матрицата е близо до истината. Тук има неутралност, обективност и пълна липса на насаждане на чувство за вина у кравата Гърнзи, задето е ритнала без да иска кофата с мляко.