|
|
| Тема |
 100-години от рождението на Светослав Рьорих. |
|
| Автор | Cимeoн Hиkoлoв (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.10.04 14:34 |
|
|
|
Национален клуб „ПРИЯТЕЛИ НА РЬОРИХ” – София
Информационен клуб „ЗНАМЕ НА МИРА” - Балчик
Културен център „ГЕОПАН” – Бургас
Център „РЬОРИХ” – Варна
Организират
Изложба
СВТОСЛАВ РЬОРИХ – ВЕСТИТЕЛ НА ПРЕКРАСНОТО
Живот и творчество – Индия, Русия, България
(1904 – 1993)
12 – 31 октомври 2004
Откриване: 12 октомври, вторник, 17,30 ч.
Руски културно – информационен център – София, ул. „Шипка” 34
Най-малкият син на Елена и Николай Рьорих, Светослав Рьорих е бил гениален художник и обществен деец. Награждаван е за големия принос в културата на Русия, своята втора родина Индия и в България, където „не се чувства гостенин”.
Светослав Николаевич Рьорих е роден на 23 октомври 1904 година в Санкт Петербург. Учи в частната гимназия на К.И.Май - най-старото петербургско художествено учебно заведение. Още като малък придружава баща си по време на археологически експедиции из Русия. През 1918 година заминава за Финландия. Рисува под ръководството на Н.Рьорих и се увлича от философско практичните системи на Елена Блаватска, Парамаханса Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Ауробиндо и др. В Лондон изучава архитектура. Съвместно с баща си участва в сценографските решения на оперните постановки в Ковънт Гардън /по покана на С. Дягилев за прочутите “Руски сезони”/. От 1919 до 1923 учи архитектура в Колумбийския университет и получава степен на бакалавър. Става и аспирант в Харвардския университет. Едновременно с това е директор на Международния Център за Изкуство “Корона Мунди” в Ню Йорк. През 1925 година организира първите си самостоятелни изложби в САЩ и бързо се утвърждава като художник-портретист. Малко по-късно заедно с родителите си заминава за Индия. Там изучава изкуството на народите от Изтока и народната медицина. Става вицепрездент на Музея Н.Рьорих в Ню Йорк. От 1930 до към 1945 участва в работата на Хималайския институт за научни изследвания “Урусвати”, като ръководи изследванията на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея. През 1945 година сключва брак с известната индийска киноартистка Девика Рани, племенница на Рабиндранат Тагор и се премества да живее в гр.Бангалор, Южна Индия. При посещение на съветска правителствена делегация начело с Н. Хрушчов в Индия, урежда разрешение за завръщането на брат си Юрий Рьорих /1902-1960/ - най-големият ориенталист в света знаещ над 30 езика. През 1960 година организира големи самостоятелни изложби в Делхи, Москва и Ленинград. След неочакваната смърт на Юрий Рьорих предава уникалната му библиотека на АН СССР. Година по-късно получава най-високата награда на Индия – Орден на Лотоса. От 1974 до към 1987 година организира пътувания и изложби в различни градове на СССР, България, Индия и др. България посещава няколкократно във връзка с откриването на неговата и на Н.Рьорих изложби в различни градове на страната. Светослав Рьорих е съинициатор на започнатите от Людмила Живкова уникални национални Програми за естетическо възпитание и международната детска асамблея “Знаме на Мира”. Впечатлен от мощните културни програми на Комитет за култура ръководен от Людмила Живкова подарява на България над 400 картини на Николай Рьорих и негови картини. /Намират се в Националната Галерия за Чуждестранно Изкуство, показвани частично само през 1981, 1994, 1997 и 1999 г./. Също така подготвя предаването на наследството на сем. Рьорих на България, но внезапната смърт на Людмила Живкова /1981/ прекъсва започналата акция. Само един транспортен самолет успява да донесе картините и част от архивите и колекциите на сем. Рьорих в България. През 1981 година Светослав Рьорих е награден с най-високи български ордени, във връзка с 1300-годишнината на България и за изключителен принос към изкуството и културата и укрепването на дружбата и сътрудничеството между България и Индия. Избран е за почетен академик на Националната художествена академия /България/, след което е избран за академик и в Русия. Предава на Русия 288 картини на Н.Рьорих /днес са в Музея на Изтока, Москва/. През 1987 на среща с президента на СССР М. Горбачов е постигнато съгласие да се спре идеологическото преследване на философско-социалната система на сем. Рьорих (АГНИ ЙОГА) и създаване на Музей на Н. Рьорих в Русия. През 1990 предава част от архивите и картините на семейството си на Фонда „Рьорих” в Москва. Пререз 1993 година на 30 януари завършва земните си дни в град Бангалор /Индия/.
Така след повече от 20 години България отново си спомня за Този Човек, чийто идеи за винаги са останали в основите на българската културна политика през 70-те години на XX век!
Пред "Вестителя на Прекрасното" - дълбок поклон!
| |
| |
| 
|
|
