Богомилите и какво знаем за учението им?
Години минават, изнизват се една след друга, но светлината, която излиза от богомилството, все още блести през вековете и буди у нас възторг, благоговение и подтик за светъл подвиг!
Една красива страница от българската история – една от най-светлите страници на досегашната ни история!
Гонени, преследвани, очернявани, охулвани, измъчвани, те възкръсват от историята пак тъй лъчезарни, с ореола на чистотата и идеализма, с авторитета на велики гении, чертаещи дълбоки бразди в мировата история.
Напълно преданни на един велик идеал от общочовешки характер, те не трепват пред никаква опастност, пред никакви преследвания, винаги смели, решителни, безстрашни. Мъчнотиите не сломиха полета на тяхната мисъл, не строшиха крилата на тяхното вдъхновение!
Откъде идва в тях този несломим дух, несъкрушимата им енергия, откъде иде огънят на словото им, светлината в очите им?
Възникнало в България, то бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров, във Византия, Сърбия, Босна, Далмация и по-далече в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и т.н. В различните страни богомилите са били известни с различни названия:богомили,катари(т.е. чисти), патарени, българи, бугри и т.н.
"Нима би могло едно движение на невежи да прескочи границите на толкова много държави и да тласне окования в Европа човешки дух към борба за освобождение?"
Величието на богомилството е, че то е изпреварило с векове нивото на своите съвременници. И то толкова ги е изпреварило, че даже и до сега далече не е приложено онова, което богомилите са възвестили през най-тъмната епоха на европейската история, когато цяла Европа е тънела в голям мрак и невежество.
Днес 1000 години от раждането им през 10 век нито една социална система не е успяла още да постигне тези социални реформи, които те са постигнали още тогава.
Раждането на това първо и почти единствено по рода си славянско духовно движение показва, че в славянството съществуват такива предразположения към възвишен идеен живот и дълбоки мистични заложби.
Дали не е време да се вгледаме по-добре в себе си и да потърсим основата на едно по-добро съществуване сега като се уповаваме единствено на положителните учения от нашето по-далечно или по-близко минало, вместо да вземаме за модел неусъвършенствани и студени западни системи?
Или мислите както богомилите някога и ние днес бихме могли сега в една добре подредена западна система да внесем така желаният от нас плам за едно по-обичащо за всички ни (а не само за единици) социално общество?!
Благодаря предварително на всеки от вас, който ще вземе участие в общото развитие на тази тема!
|