|
Всички други духовни учения са напразни, ако не можем да обичаме.
Дори най-екзалтираните състояния и най-изключителните духовни
постижения са маловажни, ако не можем да бъдем щастливи по
най-елементарните и обикновени начини, ако със сърцата си
не можем да се докоснем едни други и до живота, който ни е даден.
Важното е как живеем. Ето защо е толкова трудно и толкова важно
да си поставим този въпрос: „Изживявам ли пътя си пълноценно,
без съжаление ли живея?", така че в последния ден от живота си,
когато и да е той, да можем да кажем: „Да, аз изживях пътя си със сърце."
1 Коринтяни 13 глава
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
|
"търсете лицето Ми"
