::lol: ::lol: ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Най добре подлагат крак джуджетата.
Джуджетата са великани, ама в тяхния измислен свят.
Къде е "зоната" на джуджетата?
Долу- низко.
Ето защо, ако се движиш долу -низко, шансът да се срешнеш с джуджетата е 100 %.
Ще ви изненадам, когато ви разкрия тайната, че джуджетата не са така мили и добри,с каквото впечатление сте останали от приказките.
Поначало приказките са писани от джуджета за джуджета и не забравяйте това.
Винаги в приказките разказвани на децата, се крие лъжа, която всеки следва да открие сам.
Охо Бохо изследва много "добри" приказки от живота си и знае това.
Животът е пълен с добри приказки, но не е толкова добър.
Охо Божо е спъван от много джудженца, които освен на лошите неща, го научиха и на много хубави неща.
Едно от тези хубави неща е способността , да вижда света различен от този, който другите хора виждат.
Днес Хубавата Еми имаше "рожден ден"-дни в които хората се събират да празнуват, ама без да знаят защо.Всъщност това са дни на равносметка за това,колко малко си изживял,на фона на това, колко много е могло да изживееш.
Изводите от тези рожденни дни са винаги негативни и отрицателни-те са нещо като междинна панахида на починалите, които все още не са починали напълно, ама само наполовина.
Гледаш, някой си умрял/ама не напълно/, и банда лешояди са накацали покрай мършата му и споделят лицемерни впечатления и безсмислени думи,докато безсмислено си пълнят торбичките.
Този ден определено не беше най добрия за Хубавата Еми и ритуала беше малко не на място,такъв какъвто е всеки рожден ден, след който остава само неприятното ухание на пропуснатия безвъзвратно живот.
Суета на суетите. ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Охо Бохо си е малко луд, и тези неща -ритуалите-рожденните дни, не му правеха голямо впечатление, ама той не пропускаше да се избъзика с тях.
В света на лицемерието и лъжата, лицемерието и лъжата ходят по хората и пълнят главите им, с лицемерие и лъжа.
Тези две екстри се отглеждат промишлено, като във парник,като най красивите и изкуствени цветя.
Еми има рожден ден и обикаля обектите ни,за да черпи по случай "празника" си, състоящ се в осъзнатата принуда, да търпи гаврата във селото.
Тя няма "силата" на Охо Бохо и е отпаднала,макар да иска да го скрие.
Малкия Мук, главния лешояд,който не би се ограничил с парче мърша във вид на чаша вино или торта, се присламчваше смешно тук и там, за да се опитва да влияе на мисленето на рожденничката.
Парчето което би задоволило този мършояд, е част от селото, което той всъщност загуби, в последните месец и нещо.
След като месеци наред изнудваше и заплашваше Еми,наричаше я с най грозни думи,безогледното джудже, днес правеше опити да и честити "празника".
Да не говорим за джуджето Тихата стъпка....
Тя също се обадила на хубавата Еми, за да я поздрави най-лицемерно,след като джуджето с което живее, разби чейнето на Охо Бохо и го заплашваше със смърт,пребиване и много други "екстри". ::lol: ::lol: ::lol:
В света на лицемерието и лъжата, лицемерието и лъжата ходят по главите на хората.
Ще продължа по нататък, защото Малкия Мук е някъде тук-наоколо-току що Охо Бохо се размина с него, в офиса на Дружба и Фюрера гузно се разкара нейде наоколо ::lol: ::lol: ::lol:
Как ли се чувствува ТОЙ, а? ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Оставям ви да помислите и да се опитате, да се поставите на негово място.
Само не ставайте като НЕГО- моля ви.
................................................
Тъжния повод на горчивия празник,не попречи на Охо Бохо да служи на селото си,което в определен смисъл,си беше за него, като един колективен Бог или просто един разсадник и парник на лъжовни душички.
Той постоянно си ходеше и споделяше своите висши замисли, като одухотворяваше местното население. ::lol: ::lol: ::lol: Понеже имаше много помисли и всички бяха велики,неговата сраст беше да говори и пише, а хората го слушаха и го мислеха за малко или доста луд.
И това беше напълно вярно,като се замислиш, колко много отровни цветя и змийчета, отглеждаше и култивираше в парника на селото,същия този Охо Бохо, който днес трудно преглъща с разбитото си чейне и сяда болезнено на ритнатото си честолюбие. ::lol: ::lol: ::lol:
Когато някоя идея го обсебеше напълно и до такава степен, че не можеше да мисли за нищо друго,както беше в случая,Охо Бохо хвашаще торбичката с думи и ръгваше из селото,за да запознае съселяните с новите си бляскави кроежи.
В случая, неговата мания беше да разиграва Малкия Мук, така както хората разиграват котенцата си,с хартийка вързана на парче конец.
Кой не е бил одраскан от котето което разиграва?
Кой не е бил ухапан от змиите, които култивира?
Кой не е жертва на цветята които отглежда?
Кой не е жертва на близките си приятели,роднини и жени, които Бог, нарочно е пратил в този свят, за да ти късат нервите и да се мъчиш, докато умреш наистина. ::lol: ::lol: ::lol:

Охо Бохо беше философ,ама от най лудите....и съселяните често настръхваха докато го сушаха, защото в приказките му нямаше уважение към нито една житейска ценност, към която се стремяха в живота си, неговите уж нормални съселяни и джуджета.
Ето ти и сега, с тези празници, които всичи приемаха за нещо хубаво, ама Охото се гъбаркаше с тях.
Това действуваше раздвояващо и замислящо, и затова, често съселяните ги заболяваха главите, защото мисленето си е вид болка и страдание . ::lol: ::lol: ::lol:
Дори и Ангелите от небето не успяваха да издържат резките завои е клатушкания , които Охото вадеше от торбата си и затова отидоха на почивка, защото бяха много уморени от нищото, което ставаше в тези дни.


Охо Бопо- владетеят на нищото.И кво от това? ::lol: ::lol: ::lol: