Всеки един си има един Малък Мук,който "уж" му създава проблеми.
Някои от по младите/като теб/, тръгват да решават проблемите си, смятайки че те могат да бъдат решени.
Други, пък,само отварят очи,за да видят тези, които им създават проблемите, с надеждата, че ще видят нещо вън от себе си.
Трети, дори и не си отварят очите, ако имат такива, а се навеждат и покланят с усмивка и казват "Еввалла".
...................................................................
Животът е странно нещо, което никога не се поврежда,ама никога-нареждаше някой в главата на Охо Бохо.Охо Бохо се огледа наоколо, във всички посоки, ама видя че часовника показва някъкъв си измислен час- 6 сутрин, и се успокои.То, когато времето е измислено,може ли останалото-дето е загърнато и скрито във това време, да не е измислено?
Ей този живот брей- що народ побърква и обърква-който го е направил такъм, трябва да е ГОЛЕМА РАБОТА.....
Казват че това бил Бог, ама Охо Бохо много му е ял попарата на този Бог и понеже знае вкуса на попарите,на този готвач Бога,знае че животът не е Негово произведение.
Животът си е живот-вари го, печи го,все живот си остава и колкото повече го вариш и печеш,толкова по зле става.
Чуеш ли някога, ама друг път,нещо за "живота", бегай настрани или на ебемти страна,покривай се дълбоко, белким да не те закачи това нещо, че откачване няма.
Ако не вервате ня Охо Бхо-Мулето е- огледайте се!Я вижте що гмеч се е закачил на тов нещо - живота и чака да се откачи.
Живота да не е мулето, с четирите му копита ,опашката и някъкъв си главен крайник или пък, Малкия Мук-дето се самоизгони сам от селото ни,ама от живота не можа да се самоизгони.
Ей- голема лепка е туй нещо Живота, залепиш ли се за НЕГО- отлепване нема.
Всяка сутрин, Слънцето е наказано, да изпълзява от пропастта, в която се е сгромолясало предишната вечер и да оглежда огромната бездна , в която лети , заедно с гаджето си- Земята.Е и това ако не е наказание- тури му пепел.
И така- милиарди години...е как не му се завърте свет на това Слънце, как пък на тази Земя не и писна да бъде ухажвана и опипвана от тук и от там?
Вие представяте ли си, да живеете няколко милиарда години, по един и същ начин, в едно и също обкръжение и да имате един и същ съпруг, съпруга ,родители, деца и началници?
Ето това е Живота- вечната мъка.
.................................................
Охо Бохо надничаше през малките си прозорчета ,наречени очички, като от балкони и наблюдаваше мимолетността на това, дето се случва "уж" навън, ама не е вън.Мимолетността е МИМ, един циркаджия, дето сдъпътствува мълчаливо и изразително самотността на всеки един от вас, през самотните ви вечери от хиляди години насам.Мимовете не се изразяват с думи.За тях думите са най- лошия начин да общуваш със себе си и с другите и Охо Бохо ви показва това , визирайки отношенията си с Малкия Мук и Тихата стъпка.
ЕЕЕЙЙЙЙЙ какви приятелски и мили беха тези отношения преди-спомнете си и вие!!!!!!!
Спамнете си и не си вервайте, щото нещата в този живот, се обръщат винаги така.
Обичаш някого и после ей го на- намразиш го.
И той- също, като че е застанал от другата страна на огледалото и ти прави наопъки и напук.
Ей-й това нещо Живота все се прави на огледало, на което не требва да верваш....мислиси наглас Охо Бохо и геда огледалото, в което Хубавата Еми и Венетка-търторетка се гледат сутри, преди да излязат.
Той , ако се зимислиш, кой ли не се гледа в това пенджуру- огледалото ,и не се засрамва от това което гледа?
Да не би Дебелева да има основание да не се срами от това дето вижда?
Или пък Христо-дъълг и сух като мърлина, дето само една буква му липсва , за да се казва Христос , ама нема нищо общо с НЕГО- мъдреца....и той се гледа у огледалото и не му мига окото.Дори и той си има "гад"-гадже,на което вероятно говори ЧЕ МНОГО ГО ОБИЧА, ама не знае какво е това обич и дали го има в склада и магазина.
Ейййй БЕЗСРАМЕН НАРОД , еййй....мисли си Охо Бохо,безсрамен народ, ама то затова е народ- гмеч,дето после се чуди, що му е такъв грозен живота.
А какъв искаш да ти е живота бе - оди се виж у огледалото МУ и се стресни, па се свий, па се скрий, па се саморитни и самоизчезни, за да не се гледаш, щото си разваляш естетиката на гледането.

Нема такова нещо!
Свършила се е естетиката и обичта на този свет- тъй да знаеш.
Нема ги и у склада на Селото, щото ако го имаше у склада, щеше да го има и у селото ни,разсъждаваше си Охо Бохо.
Тези неща не могат да бъдат складирани никога.
Те са липси, те не са излиишъци.
А липсите,ако знаете,са си липси- няма ги, отсъствуват,не съществуват,.....измислете и някоя нова дума.
.................................................
Така е и у съседните села и вселени.
Така е било- така и ще бъде и след милиони години,щото този Бог, дето е създал склада, някъде изчезнал и остави този склад с роли и тленни останки на слугите си- на Ангелите, дето въобще не им е чиста работата.
Видиш ли някъде Ангел,дори не е необходимо да го виждаш, знай, че предстоят тежки изпитания,независимо от това, дали е Гелето- дего е бог на буса-автобуса,дето се върти и обикаля насам натам ...или е Ангел- Аполона на склада в Дружба или некъде другаде си по земята.
Чуеш ли някога думата "Ангел", знай че си загубил нещо важно, дето дори не го знаеш какво точно е и БЕГАЙ........ама бегай бързо.
То и да бегаш вече, явно е нещо липсва в картинката и си е късно.
В капана си.
Ей затова, ви се случват такива работи, на всички вас, на Малкия Мук, Тихата стъпка и на останалите-тука в нета, във форума и в живота.
Дори на господин Цъкел, черния котарак, дето е на изхранване и порцион, в колибката на Охо Бохо, му липсва нещо и той по цяла нощ мяче и обикаля наоколо, като обран евреин и мяука.
И Ицо мяука, ама по друг начин...и Дебелева и Млкия Мук мяука, ама по негов си начин и ............................всеки мяука за туй- що му липсва.
Ей това не можеш да му простиш на Бога, че е създал такъв дефицитен свят, в който дефицитите урпавляват света, а не обратното.
Дефицит мама-ДЕФИЦИТ....ужас ти казвам.
От дефицити не можеш да се разминеш....все дефицити, все ангели и дяволи и то не им омръзна да се гледат у пенджурото, дето му викат огледало на живота.
Ей затова ви е такава орисията,да бъдете подвластни на жестоките подигравки на разни пъклени и божествени орисии,от които орисии можете да се оттървете, само ако изкарате остатъка от ЖИВОТА СИ в безучастно съзерцание.
Затова обаче,не бива да се забравя НИКОГА, че Живоът е безкраен и остатъкът Му, също е безкраен, защото безкрайните неща, имат също така безкрайни остатъци.

Охо бохо влиза в банята,щото стана 7 сутрин ,за да се изкъпе от живота после ще продължи отново.
................................................

Охо Бохо излезе от банята, свеж и ухилен ,като след тежък махмурлук, седна в праха на спомените си и огледа пионките, участвуващи в игрите на съдбата и предопределени да бъдат пионки.

ВИЕ ОТ КОИ СТЕ?
ТИ ОТ КОИ СИ?
Ако не знаеш- СТОЙ СИ ТУК!
КОЙ пита?
А и КОЙ ЩЕ МУ ОТГОВОРИ?
Има ли кой да отговори?
"Има ли някой да отговори?"- пита Охо Бохо... и остава замислен и в съзерцание, в очакване на отговор.....

Какво става нататък, е предмет на друга приказка.....

Охо Бохо-нема да пиша всичко, щото какво ще четете утре сутрин? И кво от това?