|
Тема |
Re: Въпрос към въображението - emk-33.com [re: MУЛE] |
|
Автор | AГAPTA (Нерегистриран) | |
Публикувано | 26.08.04 17:59 |
|
|
Абе,зарежи тоя малък Мук.Той просто си е малък.Не разбра ли?
Днес взех снимките(нали си снимахме в столовата)......
И аз и ти и Яна сме с червени очи:)))Само Анон-не.
На мен много често ми излизат така очите,и бях питала един фотаджия,що така,а той ми каза:щото ти са светли очите.Може да е така.Щото,моите са пъстри,на Яна -сини,а твоите -светлокафяви:)
Ти си се опулил..:)С космонавтския ти червен скафандър...:)Червено много ти отива...
Ма...няма да я слагам тука снимката,щото зарад очите ще ни изкритикуват,че сме вампири:)))
Снощи ми беше много тежко.Извинявам се още един път.
Вчера ми беше един от тия дни,в които човек си блъска главата в стената ,защото не намира изход....
А знам,че да ми се дава един проблем-то е за да го реша.И че има решение.
Тази сутрин,като станах...и застанах още чорлава пред прозореца....да видя какво е времето...си казах,че сигурно ще дойде края....на тоя ад..
Проблем,назрял като цирей....
Проблем-19-годишен.
Вече му се вижда края...и затова още повече боли...
Понякога в живота си може да имаш отровител.
Даден ти отгоре-кармически.
Този отровител може да те трови бавно,но сигурно.
Може,дори от хиляди километри...само по телефона..
Като знаеш,че сигурно си го заслужил...от преден живот....навеждаш мъдро глава и го понасяш...обаче душата накрая и идва много и започва да се бунтува....
Това е трудния момент...
Мъки човешки.
Каквото сме си надробили-това ще сърбаме.
Но днес ,като погледнах чорлава още през джама.....в мен се появи някакъв оптимизъм......
За нещо си...
|
| |
|
|
|