::lol: ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Макар и да беше велик,Фюрера стоеше по горе от всички хора в селото и околностите,защото имаше странна походка на същество- дюстабан,което практикуваше и дюстабанно мислене.
Не зная дали знаете какво означава да имаш дюстабанно мислене, но то не е като мисленето на Ирма/онази с големите кофички за мляко,отпред,, които не са пълни точно с мляко/.
Охо Бохо ще се опита да ви обясни какво значи това,макар и той самият да не знае .

Да имаш дюстабанно мислене и интереси,вероятно означава това, да си падаш по жени с гласа и вида на колежката /Рекламния глас/ която наистина прилича на лист хартия,със сутиен ама празен и заблуждаващ, на която лист , е направен опит да бъде нарисувано нещо между средно , мъж и жена.
Интересно е, какво ли е търсил там Малкия Мук-там долу в полите и и какво ли е намерил, за да го прави повторно и потретно?
Да стоиш по горе от хората,които живеят долу, се явава нещо опасно, мислеше си Охо Бохо, като наблюдаваше признаците на социалната смърт,която често предшествува физическата смърт.
Социалната смърт дебне винаги хората и ги обвива във социален ваккум,задушавайки ги бавно и постепенно докато ги умъртви, като изсушени пенсионери,опитващи се да демонстрират "живот".
Докато ви обяснява, Охо Бохо рови по паметта си , като в буклукчиска кофа, за да изкара някой по пресен и невмирисан от времето, спомен,годен все още за консумация.Ама те , спомените станаха едни такива, щъкащи като кърлежи и хлебарки, от които не можеш да се оттървеш, или обратното погледнато- те не могат да се оттърват от теб.
Да стоиш по-горе,разсъждаваше си Охо Бохо,значи, винаги има опасност да паднеш долу, дори и по долу, от хората,коит са долу.
Историята винаги показва такава гадна действителност,в която тези, които са били горе, падат звучно долу, така както Батето, от МОК.

Охо Бохо в този си живот,преживя няколко възхода и падения и е наясно, донякъде с асансьора на живота,дето кара хората да повръщат преди да умрат окончателно.
Социалната смърт е нещо жестоко,защото можеш да я преживееш преди да си умрял и да изпиташ вкусът и за дълги години.
...........................................................
Днес , месец след назряването и ерекцията на тези скандали в СЕЛОТО ни,Охо Бохо се чуди и мае, къде ли ще му излезе края на това, което все още не е започнало.
Защо бяха нужни тези скаднали?
Кой имаше нужда от тях, мамка му,така и не се разбра.
Изведнаж, всички се събудиха изненадани, от това, което се случи, макар все още да не знаят какво точно се е случило.
Най вероятното , всичко започна от това, че Фюрера се чувствуваше по-горе от всички същества в селото и страдаше от манията да ги управлява , ама насила.

Ей го що нещо е живота-качи те на седмото небе и като те остави там за малко, колкото да свикнеш и ...ей - на,.........вземе че се повреди асенсьора и за нула време, се закопаш социално у мъртвите .
И после, иди на изпит и обяснявай за безопасността на асенсьрите и правилата за тяхното използуване.
..........................................
Най убво е, да не се качваш на асенсьор,мислеше звучно Охо Бохо.

Какво му липсваше на Малкия Мук1че така откачи?
Какво и липсваше на Тихата Стъпка че избяга от селото?
Какво им липсваше на тях двамата, та зачерниха живота си взаимно, та сега като се приберат в къщи, да не могат да си кажат нищо, както и преди това,когато пак не си казваха нищо ?

Ей това нещо е неразбираемо- ама хората, ако можеха да разберат себе си, немаше да са хора-заключи съждението си Охо бохо и отстъпи един метър настрани от тази дума "ХОРА". Като отстъпи, Охо Бохо погледна датчика за температурата на водата и се погали по арматурното табло .
Социалната смърт е смърт на контактите/между социално болните/, които така заклеясват, че не могат да контактират помежду си и веригата спира.
................................
Кърлежите и хлебарките обаче издържат социалната смърт....

Офо Бохо прави салата от спомените си.И кво от това?