Не го е търпял, точно обратното - не го е очаквал, че може да му забие нож в гърба. Да натиска жените от служителките е едно, да натиска и да прави неприлични предложения на дъщеря му е друго. И в двата случая един здравомислещ баща и работодател може да си даде сметка за какъв характер идва реч... Кой баща би го очаквал от съдружника си?
Напротив, до последно се е надявал, че детето му е в сигурни ръце, закриляно не само от баща и майка, а и от сътрудник. Но нейсе. Момиче да си ... До последно се смяташе, че Мук не го обичат служителките защото е избухлив, а в същност страха от сексуален и психически тормоз изнервя отдавна жените в тази фирма. Има и реално напуснали...
Подигравката и разгласата на неговото поведение са достатъчни - нож и сол в раната на Малкия Мук.
Години наред притиска жените, притискаше и мен до степен, хем да треперя за работата си, хем да се страхувам да остана с него насаме. Не може и да се защитиш, защото така се представят нещата, че едва ли не то така на майтап и кой би помислил, че "я, тая ква е грозна, абе лъже..., ти на мен ли ще вярваш или на нея"...
А как се върши служебна работа под секуален натиск или психически тормоз? Страх ме е било да остана с него между четири стени, защото не можех да предвидя изхода.
Треперех само при мисълта, че може да се ядоса, да ме наругае и да си отмъсти, че съм отказала да му "угодя" на мъжкото его. Не смеех да гъкна, нито да дам твърд и окончателен отговор. Какво ли си е казвал на ум: "няма къде да бяга" Вършех си служебните задължения в очакване на следващия "сблъсък" от "лични" интереси.
С кого ли не се съветвах, кого ли не питах за решение. Едва ли не решението се състоеше да напусна. А защо?
Познавам момичето, евала, че е запазила самообладание. Сега и при мен страхът го няма, запазих и самообладание и съм благодарна на Муле, че отвори очи и прозря истината. Страхът си отиде завинаги.
|