Онзи, който е загубил пътя си, показва, че се е отклонил от първото си направление. Неговият ум е в тъмнота. Неговите понятия са смътни, пълни с неопределеност. Той просто се лута от място на място, като взема ту едно, ту друго направление. Изгубените хора въобще много бъбрят, много викат и то не е от нищо друго, освен от несъзнателен страх. Има надежда за тези, които не са се отчаяли, които още имат надеждата и търсят мястото на своя дом...
Има ли хора, които така да са изгубени в тоя свят? - Има. Светът е пълен с такива нещастници. Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да парализира техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот.

Дънов