Срещу страданието роптае този, който страда. Страданието е нещо незаслужено. При човека два пъти повече, защото човек осъзнава. Човек осъзнава: 1) Че може и да не се страда, понеже освен страдание, би могло да има и радост; 2) Че на никого не е длъжен и има право на изпълнение на желанията.
Българите страдат повече от другите народи. Това е незаслужено, защото българите не са по-долу от другите народи. Значи тук се крие някаква намеса, която е вредна за българите, понеже не ги прави нито по-добри, нито по-благонадеждни с това страдание. Следователно страданието трябва да се предотврати чрез премахване на намесата. А това е намеса от Бога - българите да бъдат роби. Това е мафиотска история на ония от оня свят. Това е кощунствено спрямо българите и Учителят има принос за несретата на нашия народ. Той не помогна на българите, напротив, той ги обърка още повече. Най-достойните и нормални хора с това учение станаха най-луди. А днешният свят е свят максимално рационален; лудите и маргиналите просто са ненужни. Дъновизмът превърна най-напредничавите българи в най- отявлени аутсдайдери. Това е престъпление спрямо рационалния дух на българина, който му е нужен, за да оцелее в този съвременен свят, да бъде конкурентноспособен. Прозрете тази простичка истина, разбира се, ако можете...