|
Което е преходно, то е и изменчиво. А което е изменчиво, то е и несигурно. А що е сигурност? Какво наблюдаваме в заобикалящия ни свят, нещо, което е днес, утре го няма; което днес е едно, утре е друго, а след време може и изобщо да го няма. Затова и преди време, а и сега индусите наричаха заобикалящия ни свят майа, което означава илюзия, това което не е истинската реалност. Защото наблюдавайки природната действителност виждаме движение, следователно и изменение; определена форма сега, след време е съвсем друга. И как да не наречеш света майа?
Човек е природно същество. Това е несъмнен факт, оспорването на който ще изглежда смешно. Като природно същество, човек е детерминиран от природните закони. човешкото тяло е изградено от елементи, които се съдържат в природата на земята и поради това то също е подчинено на закона на преходността. И колко жалко е, когато на него се гледа като на абсолютна действителност. И щом човешкото тяло и изградено от природни елементи, и то ли е майа?
Човек е емоционално същество. Емоционалният комплекс се свързва с физическия орган - човешкото сърце, и според някои той е изграден само на базата на представите идващи от външния свят и действителност. Според новите деления на емоционалния човешки свят, емоцията е краткотрайно и умерено явление. То е такова поради факта, че изниква много бързо и спонтанно, и оттам бързо и отминава. Означава ли това, че и то е преходно явление? И то ли е само илюзия на съзнанието?
Човек е интелектуално същество. Интелектуалната човешка дейност се свързва с мозъка и донякъде се обагря и от емоционалния фон. Мисълта е сложен абстрактно - познавателен процес и е свързана с волята и емоциите. Още не е съвсем ясно дали е възможна "чиста" мисъл, т.е. такава, която да няма емоциомална украса и да не е свързана по никакъв начин със сърцето, но е ясно, че без вдъхновение "отдолу" (от сърцето) мисълта и още повече последователния ред на мисли е невъзможен. Следователно мисъл и чувство са свързани помежду си и самостоятелното им съществуване на този етап, а може би и изобщо изглежда невъзможно. Но ако емоцията е явление преходно, то и с мисълта следва да е така. И мисълта ли е майа?
Човешкото съзнание обаче не се задоволява с факта, че щом органи на емоцията и мисълта са физически органи, а те, както и цялото тяло изградено от природни елементи, са временни и преходни; че и самата мисъл и чувство са недействителни. Сърцето и мозъкът са само органи, но не и производители на чувството и мисълта. В обратното се стараят да ни убедят всички материалисти, но нравственият опит и нравственото съзнание свидетелстват друго. Обаче, наистина, действителността показва, че както емоциите, така и мислите се изменят и са в постоянно движение. Е, тогава кое е постоянното и неизменното? Това е самотъждествеността на аз-а. Той е, който знае за себе си, че винаги ще си е един и същ. И в обратното никой не може да го убеди. Но ако тялото с всичките му органи е продукт на природата, той на какво е продукт? На човешката еволюция ли? Наистина ли съществуваме? И аз-ът ли е майа?
Въпросът за целта и смисъла на човешкия живот не престава да занимава хората. И наистина, за какво е тази борба, щом от тялото ни, от мислите и чувствата ни, от собственото ни съзнание няма да остане нищо след смъртта ни? И за да не изпаднем в краен песимизъм си създаваме какви ли не кумири. Създаваме и интелектуални, и емоционални идоли, на които се надяваме, на които уповаваме и им вярваме. А те са плод на нас самите, ние сами си ги създаваме, защото с тях си изграждаме илюзорна и розова представа за света; искаме всичко да е подредено според нашето разбиране. И като не е така ние си нагласяме емоционалния свят и мислим, че ще сме щастливи. Но кумирите не ни дават нищо, напротив те само взимат. Какво взимат? Взимат ни надеждите, които си създаваме уповавайки на тях. Но със смъртта на кумирите настъпва и крахът на човешките надежди. Оттам като следствие настъпва и неизлечимият песимизъм. За какво живея? На какво се надявам? Надявам се на другия. Ама нали и той постоянно се изменя, как да се надявам на нещо изменчиво? Ама той имал неизменен аз. Ами ти нямаш ли си? Нали и твоят аз е неизменен? А защо е неизменен? Защото идва от Абсолютния Аз, Който казва за Себе Си: "Аз съм Вечносъществуващият", "Който е, Който е бил, и Който ще бъде" (курс. мой-б.а., Изх.3:14; Откр.1:8). А правилната надежда трябва да е насочена към нещо абсолютно и неизменно в себе си. А такова същество е само Бог. Следователно нашите надежди трябва да са насочени само "нагоре" - във вертикална посока. И това не е само спекулативен силогизъм и заключение, но е живият опит, който само показва каква е истинската реалност, безкрайно надхвърляща пределите на този свят. И когато говорим за крах на надеждите, разбираме надеждите произтичащи от човешкото, но не и от Божественото, Извора на Битието. Само То е, което дава без да взима. И то е което трябва да е обект на нашата надежда и любов. Това е правилното разрешение на човешката надежда. А без надежда животът е невъзможен. затова нека надеждите ни бъдат ориентиреани в правилната посока, в посока към вечната и неизменна Истина.”
|
Крахът на човешките надежди
