В школата е имало хора на различни възрасти и на различно интелектуално ниво. Едни са се отнасяли с недоверие и са им били нужни доказателства за това кой е Беинса Дуно и какво може, други са били склонни към прекалено привързване към Учителя. Имало е мързеливи, ученолюбиви и дисциплинирани...всякакви.
Според моето разбиране достигането до свръхсетивни способности в никакъв случай не е било цел на учението, дори на много места е давано, че когато се спре човек на тях и се главозамае от постигнатото, следва застой в духовното му развитие. Предупреждавал е ученици, които са залитали в спиритизъм за опасностите от него.
Различните ученици, различно са видели и приели даваното, затова и различно го предават в книгите си, а и това, което ние четем е след превод на стенографски записки и има вероятно неточности и изменение от първоналаното. Често в процеса на изнасяне на беседи, той е отговарял веднага на уловени въпроси от мислите на слушателите...това допълнително прави дадена беседа да има несвързано на пръв поглед изложение. В словото му е нужно да се потопи човек, за да се пренесе в онова време...

За мене Беинса Дуно е дал толкова, колкото никой въплътен дух до преди неговото слизане на Земята не е давал на човечеството, обединено и доразвито е даденото дотогава знание. Сигурна съм, че един земен човешки живот не е достатъчен, за да се поеме и осъзнае сваленото. Единствено връзката с Духа му, не само четене на беседите, може да даде отговор наистина кой е Той...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите