|
|
| Тема |
 Идеалите |
|
| Автор |
Trismegist (Mi ne se znam!) |
|
| Публикувано | 24.03.04 00:40 |
|
|
|
Естествено нормално е тази тема да е породена от размислите на Мулето,понеже почти никой друг не пише тук.
Всъщност естествено е да се стремим към нещатата,които нямаме,защото една част от нас,към която се стремим да се приберем,след смърта (примерно),знае и може всичко,и е идеална.Колкото повече нашето АЗ заприличва на онази (външна все още за нас)личност,толкова повече се доближаваме и до съвършенството или както казваме,си припомняме истината.
Ние или това,което възприемаме като аз,никога не е било в Бога,макар да произлиза от него.Всяка душа е абсолютно нова всяка индивидуалност има само само един живот!!!Друг е въпроса,че трябва да се докосне до безкрайния живот и свобода,като се съедини с бога или с другите си индивидуалности.
И Ванга,като я питали за миналите животи казвала:
-Откъде знаете,че сте имали такива?
Ако си ги спомните,значи ги имате,в противен случей ги нямате.
Естествено бе Муле,всички се стремим към съвършенството,защото е отделно от нас.Какво точно искаш да кажеш с това,че се стремим към това,което нямаме?
Една душа може да бъде върната в камък дори.И тази душа ще е нова и без никакъв опит.Няма и да има минали прераждания.За да и станат такива,значи първо трябва да си ги спомни.
Редактирано от Trismegist на 24.03.04 00:42.
| |
| |
| 
|
|
