|
27.08.137(2001)г.
Рила
Райската поляна
ОТНОВО ЗАМИНАЛИ И ЗАМИНАВАЩИ
В края на съборните дни, тук, на Райската поляна, имахме случай, при който се прояви връзката ни с творенията на природата – в случая с два вида насекоми. Знаем, че от 23 до 25 август, в Школата се работи с природните царства. Имали сме не един и два случая, не само тогава, на жива връзка с душите на растенията и животните, с духовете на природните стихии. През тези дни всеки разказа за такива случаи в живота си. Например за кучето, което се откъснало от господаря си и играло паневритмия с един от нас, изправено и с лапи на раменете му; за катеричката, която останала на гърдите на един приятел през цялото време, докато играел и той паневритмия и за един гълъб, който стоял на рамото му, от началото до края, при друг подобен случай; за костенурката в един цариградски хотел, която на три пъти слизала, падайки от високо, от върха на едно алпинеумче в хола и идвала до крака на един приятел, вдигайки лапки и глава и гледайки го продължително; за кучето, което се явило ненадейно при палатката на един приятел, преди години, когато той едва не умирал от скръб, и спяло нощем с гръб, опрян до неговия, като ги делял само платът на палатката, а всяка сутрин вървяло пред него и отивало точно там, където той е бил намислил, а след това изчезвало; за друго куче, което толкова обикнало една приятелка, че слязло с нея от върховете до селото и след това бягало след автобуса цели три села – и т.н. и т.н. и т.н.
Този път, на 24 август сутринта, имахме подобен интересен и трогателен случай с една “осичка” и един скакалец.
Мушичката, подобна на оса, остана на дясното коляно на един приятел повече от три часа и игра какви ли не танци, през цялото време, докато изпяхме целия нов текст на паневритмията, а в същото време, на лявото му коляно, стоеше неподвижен един скакалец. Когато този приятел стана – защото трябваше да се премести на друго място – и тръгна между елхичките и високите треви, двамата малки приятели на коленете му не избягаха, а останаха на местата си, дори и когато седнахме и започнахме четенето на мисли от следващата беседа и разговорите върху тях. Едва тогава скакалецът си отиде, а осичката остана още дълго време на дясното коляно на четящия, докато в един момент реши да се премести върху листа на книгата, от която той четеше.
През тези съборни дни наблюдавахме, как и съвсем малки мушички витаят с часове над отворените страници на беседите, въпреки че наоколо имаше и други бели листове и страници на книги, както и бели дрехи.
Всички слушахме и се разговаряхме сладко върху удивителните и прекрасни мисли от Учителя, за постигането на всяка от които са необходими 25000 години еволюция, ако сме сами или с обикновени хора и учители, а в същото време възхитени гледахме, как мушичката, подобна на малка оса, веднага пролазваше на следващата страница, която четеше този приятел, при внимателното преобръщане на листовете. Така продължи до края на беседата. След това томът бе оставен отворен и го затиснахме с нещо, за да не се затвори и притисне мушицата, защото тя остана още пет минути точно в сгъвката – и след това отлетя. Тогава ни бе дадено да узнаем, че в школните упражнения и явления, пред последните три дни на Всемирния Събор, не само се запознаваме с природните йерархии, но и се срещаме с наши близки, заминали за другия свят, на които тогава се дава отпуска, както по време на Задушница и в други дни, които знаят само посветените. Предишният ден беше обещано Учителят да направи контакт със синовете на двама от присъстващите, които си бе взел на небето твърде млади, но по определени причини това не можа да стане писмено – писмено дойде само одеянието “Нови съборни полети”. Бе ни обяснено, че осичката и скакалецааът, през тези три часа и повече, са били душите на тези два ангела. Тази сутрин – 27 август, - когато отивахме рано сутринта на изгрев към вълшебното хълмче, една муха се удари в лявото око на един от нас, а след част от секундата, втора муха – в дясното. Пишещата тези редове преди малко сподели, че от няколко часа й текат сълзи от очите безпричинно, и даже в един момент се е разплакала. Абсолютно същото се бе случило с двама приятели на Рила, на 19 август 1999, когато е бил загинал синът на единия от тях, а те узнаха за това едва на 21 август. Тогава ( на 19 август), в изгряващото слънце той е видял абсолютно черен кръг на фона на черно небе от които излизали черни сълзи на всички страни, а след това са били дадени още два траурни знака, един от които – кръст в слънцето. През целия първи ден на Събора тогава не само тези двама приятели, но и други хора, дори и по време на Паневритмията, а и после през целия ден, се чувствали разбити. По същото време, някъде, загубен в рилските клекове, си отишъл и един възрастен брат – цигулар. Слънцето прибира своите си най-често през август.
А тази сутрин, в диска на изгряващото слънце, същият приятел е видял следните картини след затваряне на очите:
1. Слънцето станало черно като при затъмнение и от него излизали само бледи, тънки жълто-зелени лъчи.
2. Слънцето се виждало посърнало в най-горния край на зрителното поле, а отдолу летяла нагоре хищна птица с тъмно тяло и светла глава. Посоката била в ляво от Слънцето. В последния момент тя цялата посветляла.
3. Един гълъб, точно както рисуват Божия Дух, летял право към съзерцаващия и носел в човката си венец от върбова клонка с бледозелени листа.
4. После, при четвъртото поглеждане в Слънцето и затваряне на очите, се появил светещ кръст със заоблени ъгли, но ясно се виждало, че хоризонталната му част се намира пред вертикалната. Това може да означава, че този, който си е заминал още не е отделен от физическото си тяло. Вчера, късно след обед, когато отивахме за вода, всички приятели бяхме тъжни и умълчани, без да знаем защо и дойде желанието да си слезем от планината.
Небето и този път не ни дава ясна и точна информация дали си е заминал някой близък или пак е станала някаква трагедия по света. Такава липса на конкретни указания се дължи не само на това, че повечето от нас са още начинаещи в езотеричния път, но и защото има закон на ученичеството и Школата, според който ученикът не трябва да слиза от планината по време на високи действа и космически полети, дори и ако се налага да погребе и най-близкия. В такива дни и нощи всеки от нас, независимо от нивото му и от това, дали съзнава денем или в часовете, когато е буден на земята, какво прави горе, представлява нещо като машинист на локомотив, с множество вагони от сродни души, който той води из Вселената. Затова всяко отклоняване на мисълта, би довело до гибел, до катастрофа на цялата композиция. Това важи за най-обикновените водачи и разузнавачи, а колко повече е в сила за ученика.
Имали да ни каже нещо Учителят, във връзка със всичко това?
18h33m
- Не се безпокойте, всичко е за добро. Най важното е наистина да не слизате от високите светове, когато имате работа там. “Оставете мъртъвците да погребват своите мъртъвци” – знаете какво съм казвал и казвам винаги. Не че няма да слезете, когато се наложи, но това става само с лично разрешение от Главния.
18h30m
- Искам разрешение от Главния, утре да сляза да продължа работата по къщата до идването на майсторите.
18h52m
- Не само след Събора, но и по време на Събора, всяко слизане за уреждане на такъв дом, дадено от Господа, за процъфтяване на Словото, Делото и Живота, е не само благословено, но и хиляди пъти по свято и чисто от съзерцанията, медитациите и полетите. Да подхванеш една мръсна книжка при такава шетня и да я хвърлиш на боклука струва повече от сто възнесения и 500 полета по звездите! Понеже ученик, изпълнил молбата на Учителя, да устрои дом на Господа в полите на планината, е по-мил Учителю от всички събори, изгреви, молитви, четения и паневритмии, по цялата вселена, взети накуп.
Във връзка с ясните знаци, че някой, с когото сме свързани, си е заминал, се получи потвърждение, от понеделнишкия “Монитор”, който получихме тук едва днес, на 29 август:
“ Мълния уби мъж в Рила. 47-годишния Кръстьо Бараков загина, след като е бил поразен от мълния, съобщиха от РПУ Дупница. Мъжът е бил намерен в района на връх Харамията, при Седемте Рилски езера. С множество обгаряния.[…]. От полицията уточниха, че най-вероятно Бараков е бил член на Бялото братство на Петър Дънов. Тези дни приключва Съборът на дъновистите на Слънчевата поляна на езерото Бъбрека. (стр. 6)”
|
ОТНОВО ЗАМИНАЛИ И ЗАМИНАВАЩИ