|
ПАУЛУ КОЕЛЮ
ПЕТАТА ПЛАНИНА / 2000
# “Боговдъхновените” се бяха появили съвсем естествено в тая страна, която не знаеше по кой път да тръгне, където братя се караха помежду си, а управниците се сменяха непрестанно. Пророците и лудите не се отличаваха едни от други.
# Илия се учуди на собственото си спокойствие. Толкова пъти си беше предста-вял смъртта, докато се криеше в конюшнята, а сега виждаше, че е страдал повече, от-колкото трябва: само след няколко секунди всичко щеше да свърши. …И точно тогава, когато разбра, че може да оцелее, страхът от смъртта започна да се завръща. Сбогува се със света с чувство на преклонение и с пламенни слова помоли Бог да го прибере, когато удари неговият час.
Замисли се коя е причината за собственото му съществуване, ала не успя да си отговори.
Замисли се къде би могъл да отиде и разбра, че от всякъде е обграден от врагове.
Опита се да не бъде тъжен, но всичко бе напразно. Току-що бе открил, че почти няма ден в живота на човека, в който той да разполага със свободата да взема някакви решения.
# Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен: дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че в тялото му някога е имало душа.
“ Човек е роден, за да изневерява на съдбата си.” Бог поставяше неизпълними задачи пред човешките същества.
А може би човек изневеряваше на съдбата си, защото Бог беше много далеч. Той бе заложил в човешките сърца мечти от времето, когато всичко е било възможно, и бе насочил грижите си към други неща. Но светът се бе променил, животът бе станал по-труден, а Бог не се бе върнал назад, за да промени човешките мечти.
# Когато човек върви към съдбата си, много често е принуден да сменя посоките. Понякога външните обстоятелства са по-силни и той се вижда принуден да отстъпи, за-щото го е страх. Но всичко това е част от обучението.
Ала никой не трябва да губи от погледа си това, към което се стреми. Дори и ако в някои моменти му се стори, че светът и другите са по-силни. Тайната е една: да не се отказваш.
# Кой си ти, попита враната. – Човек, който е открил душевния мир, отвърна Илия. Мога да живея в пустинята, сам да се грижа за себе си и да съзерцавам безгра-ничната красота на сътвореното от Бог. Открих, че душата ми е по-добра, отколкото предполагах.
В съня неговият ангел-пазител му каза: - Ангелът Господен нареди … “Ти намери своя път, но не можеш да унищожаваш, преди да си се научил да съзидаш.”
# Ангелът Господен: “Всеки човек има право да се съмнява в мисията си, а понякога дори и да се отказва от нея. Единственото, което не му е позволено, е да забрави за нея. Недостоен е оня, който не се съмнява в себе си, защото сляпо вярва в своите способности и греши от тщеславие. Благословен да бъде всеки, който изжи-вява моменти на нерешителност.”
# Понякога в живота ни се случват нещастия, които не можем да избегнем. Но все има някаква причина, за да ни се случват. “Каква причина, попита Илия.” Това е въпрос, на който не можем да отговорим преди изпитанията, нито пък по време на тях. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни.
# Ангел-пазител: “Никой няма власт. На всички обаче е дадена Божията власт, а никой не я използва.”
# Господ е пастир мой – изрече той стара молитва, отправена от цар Давид, Той подкрепя душата ми и ме води на тихи води.
“И няма да позволи животът ми да изгуби смисъл”, довърши със собствени думи Илия.
# Ангелът Господен: “Когато се научиш да съзиждаш, спомни си това, което Бог е казал на Моисей преди една битка. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота на човека Господ е отредил някакво безпокойство.”
И рече Господ на Моисея:
“Вие днес влизате в битка с вашите врагове, да не отслабва сърцето ви, не се бойте, не се смущавайте и не се ужасявайте от тях. Който е насадил лозе и не го е брал, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере; и който се е сгодил и не се е оженил, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.”
# Най- добрият е този, който е като камъка – отвърна комендантът. – Който успее да покаже, без да вади сабята от ножницата, че никой не може да го победи.
# … и открих, че животът ми има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.
# Страхът се простира само дотам, откъдето започва неизбежното. От този миг нататък той губи всякакъв смисъл. И единственото, което ни остава, е да се надяваме, че сме взели правилно решение.
# Когато се случат нещастия, обикновените хора трябва да се оправят както могат.
# “Човек трябва да знае, че зависи от времето и сезоните. Само така един пас-тир може да надживее неизбежните неща. Той лекува стадото си, лекува всяко болно животно, сякаш е единственото, което има, помага на овцете да гледат агнетата си, никога не се отдалечава много от мястото, където има вода за животните. Понякога обаче е възможно някоя от овцете, към които той много е привързан, неочаквано да умре. Може да я ухапе змия, да я отвлече някой див звяр, да падне в пропаст… Ала неизбежното не може да не се случи.”
/ Илия си спомни разговора с ангела. Неизбежното не може да не се случи./
“Нужна е дисциплина и търпение, за да го преодолееш – каза пастирът. – А също и надежда. Когато си я изгубил, няма смисъл да харчиш силите си и да се бориш с неизбежното. Не става дума за надеждата в бъдещето, а за това човек да пресътвори собственото си минало.”
“Много хора са минавали оттук на път за Тир и Сидон; някои търсеха нова съдба. По-късно същите тези хора се връщаха. Не бяха успели да постигнат това, за което бяха тръгнали, защото с багажа си те носеха и товара на предишния си неуспех. Ми-навали са и хора, пълни с ентусиазъм, събрали с много труд парите, необходими за предприетото от тях пътуване. За такива хора животът беше – и винаги ще бъде – неп-рекъсната победа. На връщане разказваха, че са завоювали всичко, което искаха, за-щото не ги възпираше неудовлетворението от миналото им.”
“Спомняй си за хубавите неща, които си направил. Те ще ти дадат смелост.”
“Всичко, което е могло да се случи, но не се е случило, накрая бива отнесено от вятъра и не оставя никаква следа. Животът – това са нашите постъпки. Има неща, които боговете ни карат да изживеем. Няма значение защо го правят, както няма смисъл да се опитваме на всяка цена да ги избегнем.
# Тя работи, за да докаже на едно дете, че пред него все още има някакво бъде-ще. А аз го правя, за да покажа, че вече няма никакво минало.
# Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радост-ни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
## Тази история се бе предавала от поколение на поколение, за да не забравя никой, че понякога трябва да се бориш със самия Бог. Има моменти, когато човек бива сполетяван от някакво нещастие, като например да бъде разрушен градът му, да почине детето му, да го обвинят несправедливо, да се разболее и да остане недъгав за цял живот… В този момент Господ го предизвиква да се опълчи срещу Него и да отго-вори на въпроса Му: “Защо си се вкопчил в това кратко съществуване, изпълнено със страдания? Какъв смисъл има да се бориш?”
И тогава тези, които не могат да отговорят на въпроса, се съгласяват с Него. Но има хора, които търсят смисъла на съществуването си. Те смятат, че Господ е неспра-ведлив, и са готови да въстанат срещу собствената си съдба. Тогава от небето се спуща огън – не огънят, който убива, а този, който разрушава старите стени и разкрива пред всяко човешко същество неговите истински възможности. Малодушните никога не оставят този огън да пламне в сърцата им. Единственото, което искат, е нещата бързо да се върнат на старото положение, за да могат да продължават да живеят и да мис-лят така, както са свикнали. Ала храбрите подпалват старото и изоставят всички, дори и Бог, за да продължат напред, макар и с цената на големи душевни страдания.
“Храбрите винаги са упорити.”
Господ се усмихва от небето. Точно това искаше Той – всеки сам да поеме отго-ворността за собствения си живот. В края на краищата бе дал на чедата си най-хуба-вия от всички дарове: способността да избират и решават как да постъпват.
Само мъжете и жените със свещен огън в сърцата дръзваха да се опълчат сре-щу Него. И само те знаеха обратния път към Неговата обич, защото накрая винаги разбираха, че нещастието не е наказание, а предизвикателство.
#..Но Господ бе великодушен и го бе завел до неизбежната пропаст, за да му покаже, че човек трябва да избира, а не да приема съдбата си.
Всеки човек получава име още в люлката, но трябва да съумее да нарече живота си с дума, която да предаде неговия смисъл.
## Илия стана и се помоли:
“Борих се с Теб, Господи, и не се срамувам. Открих, че съм поел по път, защото това е желанието ми, а не защото ми е бил наложен от родителите, от традициите на родината или от Теб.
Към Теб, Господи, бих желал да се върна в този миг. Искам да те славославя с цялата сила на волята си, а не с малодушието на този, който не е съумял да избере по-различен път. Но за да ми повериш Твоята важна мисия, трябва да продължа да се боря с Теб, докато не ме благословиш.”
# … Аз го правя, за да може всеки от нас да даде име на живота си. Врагът е само претекст да изпитаме силите си.
# Илия към старците: - Вие никога не сте имали илюзии и затова младостта ви е напуснала. … Пред старците вече стоеше важна задача, бяха станали необходими.
Досега единствено децата успяха да преодолеят случилото се, защото нямат минало и за тях само настоящето има значение. Нека се опитваме и ние да постъпваме като тях.
- Нима човек може да потисне в сърцето си болката от загубата? – попита жена.
- Не, но може да се радва на придобитото. – каза Илия.
### “А един воин винаги знае какъв е смисълът да се бори. Не влиза в ненужни битки и никога не си губи времето с провокации. Истинският воин приема поражението. Не гледа на него с безразличие, нито пък се опитва да го превърне в победа. Прежи-вява с горчивина болката от загубата, страда от безразличието и изпада в отчаяние от самотата. Ала след като премине през всичко това, лекува раните си и започва всичко от начало. Воинът знае, че една война се състои от много битки, затова продължава напред. Случват и се нещастия. Можем да търсим причината за тях, да виним другите, да си представяме колко по-различен щеше да е животът ни, ако не ни бяха сполетели. Но всичко е без значение: нещастията вече са се случили, това е. От този момент на-татък трябва да забравим страха, който предизвикват в нас, и да започнем да строим новото. Нека от днес всеки си избере ново име…”
###… Но Господ винаги дава повторна възможност на чедата си и те
трябва да се възползват от нея.
# В деня на Опрощението: - Бях слаб, защото забравих за собствената си сила. Не направих избора, защото се страхувах да не би да взема погрешни решения. Отказах се без време и вместо да благодаря, богохулствах. …През цялото това време се борих с Теб и продължавам да го правя, ала Ти смяташ тази битка за недостойна.
- Добре стори Илия. Бог прие да се бори с теб. Нима когато един войн се бори с учителя си, той го обижда? / Ангел-хранителят./
Сълзи бликнаха от очите му. Той коленичи и целуна сухата земя на долината.
- Надявам се, че ще се държиш като човек, комуто е дадена втора възможност: не прави същата грешка два пъти. Никога не забравяй какъв е смисълът на живота ти.
# # Акбар трябваше да бъде разрушен, та всеки да събуди заспалите в себе си сили.
“Ние изпълнихме дълга си към Господ, защото приехме Неговото предизвикател-ство и честта да се борим с Него. Преди онази нощ Той много пъти ни казваше: Върви напред! - но ние не го послушахме. Защо? Защото всеки от нас бе решил какво да бъде собственото му бъдеще…
Ние обаче започнахме да се борим с Господ, така както се борим с жените и мъжете, които обичаме, защото в такава битка можем да излезем благословени и извисени.
Понякога Бог изисква от нас подчинение. Друг път обаче Той желае да изпита волята ни и ни предизвиква да проникнем в смисъла на Неговата обич.”
.. .. ..
## Ангелът Господен: “ Господ иска ти да се върнеш, за да освободиш народа си. В мига, когато битката ти с Него приключи, Той те благослови и ти позволи да про-дължиш Неговото дело на тази земя.”
Илия бе слисан. – Но точно сега ли, когато сърцето ми отново намери покой?
“ Спомни си урока, който ти бе даден веднъж – каза ангелът. – Спомни си също така думите на Господ към Моисей:
И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, за да те смири, да те изпита и узнае какво има в сърцето ти. Кога ядеш и бъдеш сит, и съградиш хубави къщи, и живееш в тях; кога имаш много едър и дребен рогат добитък, гледай да не се възгордее сърцето ти и да не забравиш Господа, твоя Бог.”
# “ Ние бяхме свикнали твърде много с нашия начин на живот и не се опитвахме да разчетем словата Му.”
- А те къде са написани? - попита момчето.
“ В света наоколо. Достатъчно е да обърнеш внимание на това, което се случва в живота ти, и ще откриеш, че по всяко време на деня Бог крие някъде Своите думи и волята Си. Опитвай се да изпълниш това, което Той иска от теб – това е единствената причина да бъдеш на тоя свят.
# “Тъгата никога не трае дълго, щом вървим към това, за което винаги сме мечтали.”
# “Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало. Освен това рискуваш да си навлечеш Божия гняв.”
# “Господ е суров само към своите избраници!”
* * *
|
ПАУЛУ КОЕЛЮ