И аз съм си мислила за постите.
Според мен, да постиш, значи да се лишиш доброволно от нещо, от което имаш нужда, което ти е необходимо. То е истинското лишение.
А което ти е излишно, то само` си казва, че не ти трябва и не го искаш.

Може би в периода на т.н. "пости" човек се учи как да открие, да познае кое му е необходимо и кое - не?

Има едно място в "Евангелие от Тома", където Исус казва на Тома 3 тайни притчи. Едната е за постите:

"Щом Тома се върна при другарите си, те го запитаха: "Какво ти каза Исус?"
Тома им отвърна: "Ако ви разкажа една от притчите, която Той ми каза, ще вземете камъни и ще ме смажете, а от камъните ще изригне огън и ще ви погълне."
"Исус им каза: "Ако постите, ще си навлечете грях, ако се молите, ще бъдете осъдени, ако давате милостиня, духа си ще увредите.
Като отидете в друга земя и тръгнете из селата, то, ако ви приемат хората, яжте онова, каквото ви гостят и лекувайте там болните. Защото не онова, що влиза в устата, осквернява човека; онова, що излиза из вашата уста, то ви осквернява."

Но може би тези тайни притчи са само за посветени??