|
"Една сестра от чужбина разправи на Учителя своя опит.
- Преди три години преживях следното: търсих смисъл на живота в много общества и винаги бях разочарована. Един ден съвсем отчаяна, отидох в градината пред едно цвете и си казах: "Кой е създал това цвете?" Размишлявах си, че това цвете крие в себе си тайната на цялото Битие, тайната на живота. После погледнах своите ръце и си помислих, че и аз съм творение на живота, че и в мене, както и в цветето, е цялата тайна на Битието. Казах си:"Аз съм част от живота". До тук беше размишление. Но в този момент изведнъж добих вътрешно просветление и почувствах, че АЗ СЪМ ЖИВОТЪТ, че съм в цветето, в дървото, във всичко. Бях извън времето. Нямаше нито минало, нито бъдеще. Имаше само едно вечно настояще, което не свършва. Почувствах, че съм едно с целокупния живот.
И тогава изпитах вътрешна радост, веселие и исках да прегърна всички. Исках да прегърна и хората, които срещах по улицата, да им кажа, че и те са животът, но не знаят това. Исках да им кажа"Вие не знаете кои сте!"
Тая моя опитност беше в провинцията, на село, в един парк. Състоянието ми трая един-два часа. На другия ден от него имах само спомен.
Но радостта от преживяното трая няколко дни. Сърцето ми туптеше силно от тая радост. Когато бях в това състояние, почувствах, че не мога да страдам, че е невъзможно страдание даже да ме докосне.
Когато дойдох в обикновеното си състояние, знаех, че съм създание на Бога, но не чувствах това така живо, както през време на просветлението. Тогава виждах Бога навсякъде и чувствах, че във всичко присъства Божественото.
Когато гледах цветето, кучето или човека, за мен те бяха същото нещо т. е. те бяха различен израз на едно и също нещо.
Сега аз зная какво е животът, що е единният живот, но не зная методите, законите как трябва да се живее и как трябва да уча.
Учителят каза:
- Всяка Божествена мисъл, която имаме, прокарва пътя и подготвя условията. Тя ще допринесе за реализирането на туй, което желаем.
Вие най-първо възприемайте онези мисли и чувства, които не носят смущение, и онези постъпки, които имат приложение в настоящия живот. Постъпката се определя от мисълта и чувствата.
Когато се намирате пред голяма мъчнотия, свържете се мислено с добрите хора по целия свят. Тогава работата, която искате, ще я свършите по-лесно...Това е едно практическо правило...
Всички духовни богатства постепенно ще се разцъфтят във вашато душа. Нали семката на едно цвете не притежава нектар? Но когато тя се посади и се разцъфти, цветът притежава ценен нектар, който пчелите събират. Душата е тази семка. Когато тя се разцъфтява, разкриват се всички нейни богатства.
- Бях в едно общество, където работеха чрез мисълта, за да добият неща от личен характер. И чувствах там, че губя, че съм в затвор.
- Може да посееш едно семе на дълбочина един, два, три сантиметра в земята; то ще поникне, но ако дълбочината е два метра, няма да поникне. Също така, когато човек подхранва личния живот в себе си, потъва в гъстата материя; все едно, че е семе, заровено в земята на голяма дълбочина и не може да поникне, не може да се изяви..."
"Просветление"
"Разговори при седемте Рилски езера"
|
Просветление
