То е много просто нещо, но сложните структури в съзнанието не искат да напуснат сами. Да се освободиш от знанието не е лесно. Има ли нещо тогава, което може да се направи? - Никой не може да създаде, да предизвика глада. Никой не може да запали сам себе си, защото не притежава огъня.

Дънов е казал: "Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. Тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в школата."
Учителят цитира и две важни изречения на Христа: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го повика. Никой не може да отиде при Отца, ако аз не му покажа Пътя."

Но когато нещо (ти самия) веднъж е запалено, то започва да гори и гори, докато изгори докрай. Запалването не може да се предизвика изкуствено. Можеш само да бъдеш увлечен, въодушевен, хипнотизиран от някой "водач" или хопнотизатор - има ги толкова много.

Необходимо е единствено да имаш истинска решителност и смелост за да отхвърлиш всичко, всякакви учения. Дънов също е казвал, че ученика не трябва да се влияе от никакви стари, чужди възгледи. Смелост е - да пренебрегнеш, да не се съобразяваш с никаква чужда опитност, която други са имали преди теб. Да отхвърлиш традициите, всички правила. Чак тогава ти можеш да бъдеш Себе си, твоята истинска индивидуалност. За първи път ставаш уникалност, разчиташ само на себе си.

Колкото повече разчиташ на други, на някакви авторитети, ти не си твоята индивидуалност. Уникалността не може да се прояви поради тази зависимост. Не трябва да зависиш от авторитети, да тълкуваш нищо. Факта, че искаш нещо от някой друг е причината за твоята нищета.

Но ти се страхуваш, защото краят на твоите илюзии е и твоят край. - Затова ти не можеш без илюзии, а само заменяш една илюзия с друга.