Ами анджек, де! Нали туй ти казвам... Индивидът трябва да пожелае промяната, а не учителят. Учителят ти се меси като съдник; той е паяк, който те е хванал в паяжината си и те предизвиква към крайната индивидуалност. Бог е символ на отчуждението от самия теб, обществото и ближните ти - също. Не е вярно, че имам положителна нужда от учители и учения. Ако спектакълът, който ми се предлага не е по вкуса ми - трябвва поне да се опитам да го махна. Ако ще се умира, поне да се умира достойно - като Караджата, а не като роб. Изразът на крайната ти индивидуалност е да събереш света в собствения си фокус, т.е. да накараш нещата да стават като фокус на фокусник - не така, както ги иска някой друг, а както ги желаеш ти. Но затова се иска и дързост, и мъдрост - да отхвърлиш всеки "авторитет" извън теб. Учителевата "помощ" всъщност е искала да ти внуши точно това: имай дързостта ти да направиш магията, а не Бог или учителят. Бъди преди всичко ти, реализирай собствената си абсолютна истина. Другото просто е от лукавия, другото е най долна дъновска лукавост, другото е просто винаги да си останеш на дъното - изгарян на клади и разпъван на кръст богомил.