ОК, да оставим харесванията и нехаресванията. Ти като си толкоз умен, кажи защо този, който е подредил нещата така избра ТОЧНО МЕН да му свидетелствам на скопоса. Как така АЗ се оказах този, на който ще дават съвети или ще поучават или каквото и да е... Ако е можело БЕЗ МЕН, тогава защо съм - и то така, че тебе може и нивга да не те видя и чуя (а и да съм го направил - какво от това?), но от себе си нивга няма да избягам? Сиреч, изобщо може ли да вярвам, че Дънов би могъл да изнася смешните си спектакли на друг, освен на мен? За какво изобщо съм му притрябвал като знае, че не може да мине без мен, а и аз няма да му харесам шантавите абсурди, с които ме "кове", изобщо като си знае глупостите...
Момче, ако хората бяха "мъдри" като теб, земята още щеше да бъде плоска, а звездите на небето щяхме да ги мислим като фосфоресчиращите точки на окачения ми таван... или може би талигата на св.Илия щеше още да прави светкавичкото гръмотевичкото, или...
Мъдрост няма там дето е законът. Мъдър е този, който като срещне Буда - го убива!!! Има гигантска пропаст между поучението и действието. Светът няма нужда от утвърждаване, а от промяна. Мъдро е не да променяш желанията си, а да ги утвърждаваш. Това е последното предизвикателство на дзен, което ти така и няма да проумееш. Крайният идеализъм съвпада с чистия реализъм. Затова глупостите, които пишете тук предизвикват ироничните усмивки на самия ви учител. Ех, как ви се той присмива на пионерската (още) дързост да се учите да изпълнявате "космическите" му "закончета". Съдба-съдба...