|
|
| Тема |
 Животът е комедия- фарс |
|
| Автор |
alfka (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 10.11.03 22:42 |
|
|
|
Проявения свят е като прожекция на филм върху екран.
Но това не е обикновено кино, а потресаваща комедия, истински фарс – ако можете да видите цялата истина.
Представете си добър и миролюбив човек.Един ден на вратата му се появява полицай и започва да го обвиняна в нападение и грабеж.Човекът категорично отрича да е бил на мястото.Неговата увереност убеждава полицая, той се извинява и го оставя на мира.
Друг човек може да реагира по друг начин – да се уплаши и да не може да се защити.Тогава ще го арестуват и хвърлят в затвора, а той ще плаче за свободата си.
А всъщност и двамата са невинни.Не е ли смешно?
В своето изначална състояние на единство и цялостност ние дори не сме знаели, че съществуваме.
И ето – един ден ти казват, че си се “родил”.Че това тяло си ти и че някаква двойка мъж и жена са твои родители.От този момент започваш да приемаш цялата инфорвация за себе си като истина, ден след ден... Така започваш да изграждаш своята псевдоличност.
Въпреки, че нямаш преживяване, че си се родил, че никога не си давал съгласието си да се родиш и тялото ти е наложено.
Постепенно обусловеността става все по- силна и накрая така се задълбочава, че ти не само приемаш обвинението, че си се родил като конкретно тяло, но започваш и да вярваш, че някога ще “умреш”.И самата дума всява страх и те травматизира.
Това прилича на втория случай с обвиняемия, който не е могъл да се защити и страда в затвора.По този начин и обществото, от момента на появата ни на тоя свят, се мъчи да ни убеди в нещо нереално и да ни пъхне в затвора.А ние започваме да вярваме и да се вживяваме в това.И да страдаме.
Но всеки от нас може да осъзнае своята истинска природа и да види голямата шега, която са му скроили.
Самото събитие раждане- живот- смърт, което продължава определен период от време – е илюзия.
Но по-голямата илюзия – е да приемеш себе си за обективна същност, която трябва да преживе това събитие (сътворено от ума).
А илюзията на илюзиите, която прави възможна тази илюзия –
това е илюзията за пространство, в което обектите да се разтегнат като обем
и концепцията за време (продължителност), в която тези обекти да могат да бъдат възприемани.
по Нисаргадата Махарадж
ученик на Шри Рамана Махарши
 
| |
| |
| 
|
|
