|
31.08.2001г.
Рила
Райската поляна
(около хижа Гургулица над с.Костенец, по пътя към Белмекен)
НОВОПСАЛМИ
Днес, 31 август, към пладне, се събрахме да продължим благословеното дело за трансформиране на Давидовите псалми в нови, изцяло положителни. Поемаме цялата отговорност за този авторизиран вариант, след като по света има стотици апокрифни и официално признати текстове, позволяващи си свободно тълкуване на свещени писания. Известни автори и проповедници и Великите Учители на човечеството не само одобряват това, но и сами дават такива насоки и интерпретации.
Мъките и вълненията на Цар Давид и повечето автори на старозаветни текстове са пълни не само с прелестни и дълбоко мъдри откровения на Духа, но и с чисто човешки и адски елементи: страх, ужас, злоба, отчаяние, униние, клетви, кръвожадност, призиви за отмъщение и постоянни молби за собствено спасение и унищожаване на врага по най-жестоки и коварни начини. Старият Завет е препълнен с кръв, касапници, жертвоприношения, ужаси. Съвършено изключено е да се приемат и Давидовите псалми за абсолютно божествено откровение, тъй като животът на един пророк е доказателство, че все още е свързан и с ада – реже глави, обрязва, примерно, 200 филистимци, след като ги е убил - и какво ли още не. В исторически план това е обяснимо и много ценно за разбиране на условията, при които са живели и най-духовните хора и за тяхното ниво на еволюция. Но с идването на Христа всичко се обръща и сам Учителят ревизира из основи всички мотивации и казуси на старозаветната психика. Затова, ако сам Той би се наел да редактира Псалмите и целия Стар Завет, положително би ги променил коренно. Та Той точно това и прави в цялото Си Дело и Учение и затова старозаветните не са могли да Го приемат и са Го убили. Повтарянето на отрицателни изрази от милиони вярващи и до ден днешен поддържа мисъл-формите на злото, материализма, страха и отмъщението и е доста странно, особено за един християнин, да не разбира това и да възпроизвежда в пространството отровните пасажи от тези остарели тектове, считайки ги за неизменни и канонични.
Още преди няколко години в България дойдоха първите новопсалми, до №17 включително. Тия дни започнахме редакцията на следващите, но в един момент се спряхме, решавайки да се снабдим с различни издания на Библията и да сравняваме текстовете, за да вземем най-хубавото. Мислехме да продължим от 18-и, НО ПРИ СПОНТАННОТО ОТВАРЯНЕ НА ЕДНА ОТ БИБЛИИТЕ, ТЯ СЕ ОТГЪРНА ТОЧНО НА ПЪРВИ ПСАЛОМ! От това разбрахме, че Небето иска да започнем от самото начало – първата редакция на 17-те псалма наистина не бе тъй добра и съдържаше елементи от негативното. Трябвало е да се работи с много по-голям размах и смело – всичко, идващо от адското съзнание да се изтръгне безкомпромисно и да се трансформира в положително. Това е един вид бяла магия, крайно необходимо свещено действо, за да се създаде нов, мощен молитвен ансамбъл от Новопсалми в Битието, който да се съпротиви на егрегора на класическия и да започне да го претопява. Като се има предвид колко вярващи и враждуващи и до ден днешен произнасят страстно старозаветни молитви и псалми, с пълното съзнание Бог да им помогне да унищожат врага си и да спасят собствената си, нечиста кожа, можем да си представим колко паднало е човечеството, колко малко е разбрало завета на Христа и другите Учители на Любовта. Ние вярваме, че сам Цар Давид досега е напреднал достатъчно в еволюцията си и би се срамувал от позорните си и злобни изрази почти във всеки псалм, не би искал милиони хора да ги произнасят в този вид, защото това е не само общуване с Бога, но и пряко съучастие с дявола – най-опасно оръжие. Дори и в момента всички ония, които унищожават физически враговете си с бомби и други адски средства нямат абсолютно нищо общо с Бога, понеже не знаят или не искат да разберат, че смъртта освобождава духа от бутилката и го прави много по-страшен. Убитият враг и престъпник влиза като смъртоносна отрова в слабите и лоши хора навсякъде и ги превръща в милиони убийци, фанатици, нещастници, наркомани - разпадащи се, грешни хора. Ето защо призивите в самите класически псалми да бъде унищожен врагът нямат нищо общо с Божия план и Божието съзнание и произхождат директно от ада. Всеки, които произнасия негативните стихове, дори и несъзнателно, става съучастник на злото и умножава мисъл-формите и чувства-формите на инферналното в света.
При нормални обстоятелства не би било тук мястото, нито би отговаряло на високия ни идеал да не се занимаваме с "черното досие" на когото и да е и - в частност - на великия псалмопевец Цар Давид. Но за да се разберат адските и човешките елементи от псалмите му, би трябвало да имаме предвид нивото на еволюцията му преди 3000 години и факта, че той не е можел да надскочи себе си и епохата си 1000 години преди Христа. Законът, приписван на Мойсей ("Зъб за зъб, око за око") е действал тогава, действа и досега с пълна сила във всички паднали души, пряко свързани с ада и кармата. Как няма да има такива ужасяващи молби и заплахи в псалмите на Давид, след като сам той е бил постоянна жертва на най-коварни покушения и инициатор на най-кървави завоевания и отмъщения!
В законите на Бялата Ложа е немислимо да се изтъкват и преповтарят образи на негативни събития, за да не се възпоизвеждат. Но когато работи Всемирната Ложа и всичко е под неин контрол, в някои случаи тя извършва магическа хирургия, оперирайки отрицателното. Принципът тук е пъкленото да се локализира и извади, както един тумор; или – по-точно – да се стопи в кръстосаните лъчи на положителното. Напоследък Небето работи, чрез някои свои представители на земята, точно по този начин. Участвайки временно в една адска, светска система, всемирните адепти създават екран за образуване на обратни вълни и така системата се саморазрушава със собствината си агресивна сила. И сегашният акт на трансформирането на класическите библейски псалми в НОВОПСАЛМИ, както и изтъкването на адското и божественото в живота на Цар Давид - с определен превес на божественото - днес създава могъща сфера от виделина и яснина около Земята и вътре в нея и светлината започва да асимилира заразената тъмнина. С тези методи на всемирните действа, за разлика от белите, се придизвикват периодични, зачестяващи и драстични саморазрушения на лицемерните и агресивни системи. Така че не само участието ни в някои светски системи, но и изтъкването на "черните досиета" в случая е вид неизбежна стратегия в настоящия космичен момент.
Давид не само убива Голиат, но и отрязва главата му и гордо я разнася насам-натам; убива още 200 филистимци и ги обрязва, за да си купи жена от Саул с "краекожията" им; пак се бие с филистимците и ги поразява с "голямо клане"; напада гесурейците, гезрейците и амаличаните ("Давид опустошаваше земята и не оставяше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи." ); заповядва да убият младежа-амаличанин, който му носи доброволно лоша вест; слугите му унищожават още 360 души от вениаминците и Авенировите мъже; отново отмъщава на лични врагове – "Тогава Давид заповяда на момците си и те ги убиха, и като отсякоха ръцете и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон"; заповядва да издавят множество слепи и куци хора, само защото били "омразни на Давидовата душа". Отгоре на всичко библейският хронист заключава, както в хиляди подобни случаи в Стария Завет: "Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на силите беше с него"(II Царе – 5:10).
Въпросът е кой е този кръвожаден "Бог". Едно много любопитно твърдение във 6:2: "...Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, който обитава между херувимите". Истинският Йехова ли е това, или някой паднал, мощен херувим (даже не и бог), който е присвоил името Му и е станал национален дух на едно племе, завземайки центъра и повърхността на Земята и хранейки се със страх, ужас, удоволствия, злоба и кръв (както твърди херметикът Джон Бейнс)? В негово име и с негово разрешение и лично съдействие Давид избива още много филистимци от Гава до входа в Езер. Кой е тоя "Бог", който му казва, както и в много псалми: "Аз те взех от кошарата, за да бъдеш вожд на людете ми, на Израиля; и съм бил с тебе навсякъде, дето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята"(II Царе – 7:8-9)?
Как да се възхитим на действията на "божествения" Цар и псалмопевец в случаите, описани в същата книга, когато той служи именно на този демон?:
8:1 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците. 8:2 И порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. 8:3 Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато последният отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат. 8:4 Давид му отне хиляда колесници и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници. 8:5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже. 8:6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.8:7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим. 8:8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед. 8:9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера, 8:10 тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер често воюваше против Тоя. И Иорам донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове; 8:11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил, взето от всичките народи, които беше покорил; 8:12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите, взети от совския цар Ададезер, Реововия син.8:13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта. 8:14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше. 8:15 Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда. 8:16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец; 8:17 а Садок, Ахитововият син, и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар; 8:18 А Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.
10:18 Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.
11:1 След една година, във времето, когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
Майката на великия цар Соломон - прекрасната Витсавее – също не е попълнила харема на Давид по собствена воля: той си я взима за жена без никакви задръжки, понеже е съблазнен от голотата и красотата й - един ден, когато я видял от терасата си как тя се къпе. При взаимно чувство и съгласие, в това не би имало нищо лошо, но защо трябва да се убива и мъжа й Урия?:
11:12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. 11:13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе. 11:14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка. 11:15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне го оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре. 11:16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. 11:17 И когато мъжете излязоха от града, та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.
Във всяко царство има и представители на Бялата Ложа: в случая това е пророк Натан. Истинският Бог казва чрез него на Цар Давид, че е извършил непростим грях с погубването на хетееца Урия и че от това ще последват големи злочестини за Давида и рода му, което и се случва. Но до този момент Давид има да извърши още много масови убийства и жестокости:
12:29 Затова Давид събра всичките люде, та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя. 12:30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи. 12:31 Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим
20:3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.
В този опит, който поднасяме, сме си позволили да изменим не само адските описания, молби и клетви, но и повечето старозаветни имена. Малцина знаят, че не само пъклените формулировки и исторически описания в Стария Завет и в подобни "свещени писания" представляват действаща черна магия, но и всички имена на персонажи, които са живели адски. Повтарянето и преповтарянето им в религиозния ритуал е захранване на егрегора на съответния черен ангел или адско божество, за да владее и изпива живота на вярващите в него и на враговете им.
Уверени сме, че със старозаветния манталитет на библейските псалми е напълно невъзможно човешката душа да влезе в Новата епоха на Водолея, в ерата на Шестата раса и в царството на Новата Земя и новото Небе. Това е невъзможно и с йезуитското и фарисейско тълкуване на Новия Завет, превърнат отново в лицемерен клерикален ритуал и религиозна черна магия, а не в незабавни, практически действия за пълно братство и равенство.
БЯЛОТО ДОСИЕ на Цар Давид съвсем не е само това, което е останало в Библията. Акашовите записи пазят и всичко добро и прекрасно, извършено от всяко същество, а когато то напълно изкупи греховте си, специална комисия, под върховенството на Бога, Христос и Съдбата, взема решение да се заличат завинаги негативните неща от книгата на живота му. Ако тук се налага да възстановяваме откъси от черната серия на Давид, то не е защото той не е изкупил голяма част от кармата си, а понеже животът и псалмите му все още се използват усърдно за черни литургии, дори и в християнските църкви и общества.
Най-"белите", най-съвършените плодове на религиозната му душа са останали в бялата част на псалмите му, която оставяме почти недокосната. И до днес милиони хора се свързват с истинския Бог именно чрез нея. Но и в живота си Давид е имал божествени достойнства. Сам той, като младеж, е рус, прекрасен, "знае да свири и е в слово разумен и красив човек". При това той е посветен, маг:
16:21 И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и Давид му стана оръженосец. 16:22 И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение. 16:23 И когато злият дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.
18:14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
Че истнският Бог, орфическото, Христовото Начало живее в душата на човека вечно, още от самото й създаване, личи от не един и два случая, описани в Стария Завет. Там има велики примери в това отношение. Един от тях е случаят с Давид и Саул, когато Цар Саул го преследва да го убие, защото му е завидял на способностите и славата – въпреки че Давид гони злите духове от самия него с вълшебната си арфа. Когато Саул влиза в една пещера, където се крие Давид, Давид не използва случая да го убие, но само отрязва част от дрехата му, без Саул да го усети. И когато смело отива при царя и му показва парчето от неговата мантия, протича един от най-трогателните диалози:
24:11 Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. 24:12 Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе. 24:13 Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе. 24:14 Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха. 24:15 Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти. 24:16 И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас. 24:17 И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. 24:18 И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. 24:19 Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. 24:20 И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. 24:21 Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. 24:22 И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото место.
Естествено, човешката благодарност е краткотрайна и Саул не престава да преследва Давида... От своя страна Давид остава верен на навиците си и си взима още една чужда жена – Авигея. Но тя се оказва велика миротворка и му казва:
25:30 И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля, 25:31 тогава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърдцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си. 25:32 Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; 25:33 и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми. 25:34 Защото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко. 25:35 И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.
.
Ето, Давид за втори път има възможност да убие Саул, който го преследва с най-лоши намерения, но не го прави. Не е ли това почеркт на Белите Рицари?:
26:7 И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него. 26:8 Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя. 26:9 А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен? 26:10 Рече още Давид: Бъди уверен, както си в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. 26:11 Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем.26:12 И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях. 26:13 Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние, 26:14 и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя? 26:15 И Давид каза на Авенира: Не си ли ти доблестен мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя. 26:16 Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.
Колко е покъртителна мъката на бащата, когато убиват сина му, въпреки заповедта на Царя! Авесалом се е опълчил срещу баща си Давид и воюва с него, изпълнявайки пророческите думи на Натан, че Псалмопемвецът няма да види мир и покой от съдбата. Смъртта на сина му от Мааха, дъщерята на гесурския цар, го съсипва:
18:31 И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! Защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе. 18:32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж! 18:33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата, та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой, Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
Доброто начало в Давид се проявява и в случая, когато не разрешава да бъде убит вениаминеца Семей, когато другите искат смъртта му, понеже бил проклел "божия помазаник".
Като се има предвид, че освен отделните елементи на оригинално Слово Божие, спасено нередактирано в световната култура и религия, винаги се е ляло и се лее непрестанно и свежо Слово от много извори и чучури, сега проявяваме своята дълбока увереност, че и Новопсалмите един ден ще станат общочовешка и христоматийна ценност и че адските стихове и призиви от старите псалми ще бъдат забравени завинаги. Тези, които решат да ги четат и произнасят от сърце, ще видят, че всеки Новопсалм има силата да изцелява, подмладява, спасява, възражда и възкресява по различни начини. С Новопсалмите може да се пътува из всички светове – те са кодове и формули за отключване на космични коридори. Новопсалмите извикват мигновено същества от съответната духовна йерархия или божествен клас и с тези висши Същества всичко добро става възможно. Ясновидците от Бялата Ложа виждат, че при произнасяне и пеене на старозаветни и езически текстове от рода на класическите псалми редовно се привикват и адски сили и се включват за борба срещу Бога. Затова всички, които са се съпротивлявали на положителни ревизии на подобни "свещени" текстове и практики, съзнателно или несъзнателно стоят в редиците на тъмните сили. И сега ще има негативни и яростни реакции срещу Новопсалмите, но с това съответните каноници ще се легитимират за пореден път – тяхното гориво е отрицанието. Хората без искра от Бога не могат без осъждане, понеже това е храната и надеждата им и без нея те се разпадат.
Всеки, който желае, може да опита силата на Новопсалмите и да сподели опитностите си във връзка с тях.
В това непретенциозно издание на Новопсалмите има добавени илюстрации, взети от албуми и Интернет. Желателно е да се открият и създадат още изображения, свързани с доброто начало в Давид и с темите в Новопсалмите. Като се има предвид мощната емоционална и лирическа жила в душата на великия псалмопевец, тук са добавени и класически и съвременни картини с образите на някои от неговите жени. Трябва да се открият или създадат портрети на всичките му известни съпруги: Михала, Ахионам, Авигея, Мааха, Агита, Авитала, Егла, Витсавее; даже и на Мераб, въпреки че не са се оженили; на младата и прекрасна сунамка Ависага, изпратена да сгрее старините му; на многото му наложници. Това не е само полигамия и история, но и красота, обич, поезия, музика, духовност. Синът на Давид, легендарният Цар Соломон и божествен Еклесиаст, въпреки че започва царуването си с кърваво разчистване на всички придворни врагове, надминава баща си в много отношения и също оставя безценни образци на любовна поезия и мъдрост.
Четете и пейте с нови мелодии Новопсалмите – и ще видите, че ангелите и боговете на всеки от тях се откликват!
НОВОПСАЛ-ОМ 1
1 Блажен оня човек,
Който ходи по съвета на любящите
И върви в пътя на безгрешните,
Който се събира с добри и чисти хора.
2 Той се наслаждава на закона на Господа
И в Неговата Мъдрост се поучава нощ и ден.
|
НОВОПСАЛМИ
