Уважавам това, което всеки е открил в себе си.

Не мога да си отговоря на един много прост, както изглежда въпрос...

Може ли човек, постигнал Мир, Любов, Хармония, Тишина, Вечността в себе си да не може да приеме съществуването на едно проявление на същите?...Защото за мене всичко е проявление на Единния, абсолютно всичко. Ако не приемам нещо, то значи, че отричам и част от Бога...

Не можеш ли да говориш с мене без да намесваш в диалога Муле? Той нужен ли ти е, за да ми кажеш това, което ти си узнал?

Разбирам, че напилият се иска да покаже извора на тези, които счита за жадни, но редно ли е да караш някого да пие от извора, който ти си открил, ако той вече има от къде да пие също изворна вода и не е жаден в момента?

Хармонията не се ли усеща от всичко живо, без да се говори за нея?

Дъгата