Заразна ли е радостта? Който я има, само като отдава от енергията си ли може да предаде на този, който я няма? Наблюддавам и го правя това, когато мога. Когато отвътре напира радостта ми, споделям без думи или с думи с някого, който е тревожен за нещо. В повечето случаи причината за тревогата му е глупава за мене, но е сериозно за него. Тогава може да се случи и човекът да се зарадва, временно осъзнал напразната си тревога. Да, но може да се случи този човек да се залепи за мене, защото му харесва да се чувства леко и радостно...
Та, как да стане така, че този човек сам да поддържа състоянието на радост? Кое ще го поддържа в това състояние? Учи ли се това? Защо са забравили, че много малко ни е нужно, защо все нещо се изисква, защо се недоволства?

Що ли питам, ама на - питам си...кво като си питам...като си отговоря, кой ли ще ме чуе?

Дъгата