Ако беше Мулето, щеше да ти каже да не мислиш.

Аз ще ти отговоря пак с думите на Учителя:
"Влезте по-дълбоко и по-дълбоко в себе си, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие.
Тогава твоята душа се изпълва с Божията Любов и ти чувстваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава смъртта нямада дойде.Това е щастието на човека."

Не можеш да унищожиш вечното, което Си.
Скоро писах в клуб йога за преживяването на Шри Рамана на това вечно Битие и Блаженство:

Обикновено такова преживяване възниква след дълга практика, но при него е станало съвсем неочаквано на 16 год. възраст, спонтанно, без предварителни усилия или желания.
Той се намирал в стаята си вкъщи, когато е обзет от силен страх от смъртта, без да е бил болен.Този шок накарал ума му да се обърне навътре и да започне да изследва какво е смъртта, като я инсценира.
Той задържал дишането си и имитирал труп, като за няколко минути възпроизвел преживяване на смъртта.Но той продължавал да чувства с пълна сила своята индивидуалност и глас "Аз" вътре в него.Значи "Аз"- Духът е винаги безсмъртен.Осъзнал, че неговата реална природа е нерушима и тя няма нищо общо с тялото, ума или личността.
То избухнало ярко като жива Истина, която възприел непосредствено. "Аз" било нещо много реално, единственото реално нещо и цялата му съзнателна сетивност е била концентрирана в това "Аз".

"От този момент "Аз" или Истинската ми същност с мощно очарование фокусира върху себе си моето внимание.Оттогава страхът от смъртта изчезна веднъж завинаги.Други мисли могат да идват и да си отиват като различни музикални тонове, но "Аз" остава като основен тон, на който се опират и с който се смесват всички останали. Заето ли е тялото с разговор, четене или нещо друго- аз съм постоянно съсредоточен на Истинския Аз. До този кризисен момент нямах ясно възприятие на моята Същност или съзнателно влечение към Нея. Не чувствах осезаем или ясен интерес към Нея, а още по-малко- някаква склонност към постоянно пребиваване в Нея."

Това преживяване остава за него постоянно и необратимо.От този момент съзнанието му за индивидуална личност изчезва и никога повече не възниква.Той остава напълно потопен в преживяване на Битието, което е пълно Знание и неизразимо Блаженство, надхвърлящо живота и смъртта.