|
|
| Тема |
 Една случка на изгрев |
|
| Автор | AДepMEH-мeн cи (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.04.03 21:27 |
|
|
|
Какъв прекрасен изгев,седях си аз на нашата полянка където играем вяка сутрин паневритмия и налюдавах червеното издигащо се нагоре кълбо.Един облак премина за части от минутатапрез него.То продължажаше да се издига величествено,обагрено вчервено-оранжеви краски нагоре. Вятъра полюшваше нежно клоните на дърветата, някъде от короните им долитаха радостните песнина птичките. Потопена в хармонията на природата, аз стоях
унесена в пролетната песен.
За миг нещо изшумоля из зад храстите до мен.Дори не се и обарнах, помислих че е от вятъра.Изведнъж из зад гърба ми изкочи един психар,от онези с маниините проблеми... взе да ми ръси некви глупости.В ръката си държеше запалена цигара и всмукваше дълбоко от никотиновата й сладост.Аз стоях все така безмалвна,загледана в далечината. Той седна на околополовин метър от мен. Пулсът ми леко се засили, но не се страхувах, дишах далбоко и знаех че Бог е с мен и не може да ми се сучи несто лошо илипоне се надявах.Ехееххх
Интересно ми беше какво може да бъде причина, за това негово състояние.
Имаше сухо издалжено лице,дългнос,далгиуши,далга уста,права ,с тънки устни.Очте бяхатъмни като нажежени въглени хвърляха искри към мен.
Опитвайки се да отклоня сазнанието му от обзелите го желания, започнах да му говоря за красотата на природата, за песента на птичките, интересно мибеше как възприемаше той тези неща.Замиг всякаш проблясна нещо у него, но уви въде кратко. Отново започна да говори неговите дрънканици... стана ми даже жал за него,но тои сам се бе предална дявола- негов господар бяха животинските му желания. Необръщтайки повече внимание на разните му дрънканици,станах и се запътих към стлбите. Той тръгна след мен,аз се забързах,тои също. В следващия миг появи далечината един брат и си тръгнах. Психара тръгна подруга пътека...
Тъй не бих излезналавеч сама да посрещам изгрева,въпреки красотата му...
| |
| |
| 
|
|
