Нямах предвид толкова Муле, колкото по принцип, да не се отрича земното за сметка на духовното. Разговарям с половинката на една известна личност тук и ми казва: "Абе нямам нищо против духовността, да бъде духовна личност, но на земното поле в нормалният живот, става дума за пълна неадекватност по отношение на най- елементарни неща."
А, хората въобще не ги оценявам по приказките, малко ме интересува, кой какво приказва. Нали ти казах, всеки се мисли за носител на истината. На Мулето, верно му приляга лакардията, но това е дарба. Но, като се чета и аз все едно, съм ангел-вестител. Ти, също.
Докато има балами да разчитат на приказките, ще има и кой да ги лъже. Истинските неща се предават, без думи. Съвсем спокойно, може и да се мълчи. Говоря за общуване на живо. Вземеш ли много да приказваш, вместо учението започваш себе си да представяш. Баят е трудно да дадеш учението на някой и да го освободиш от присъствието си. Инъче, той почва да те припокрива с учението...резултатът е плачевен...и за двамата.
По- скоро нещата опират да споделяне на това, което живее в теб, то се усеща, не можеш го скри, но само толкова.