|
Ти сигурен ли си , може и, да не съществуваш?
Със твоите мисли, чувства, проблеми и страдания?
Или, в несигурност,в несвяст повтаряш и бълнуваш,
негодуваш че така живееш, превръщайки това, в мания.
Ами ако си като Пинокио..уж .мило,дървено човече?
Кукла,открадната, вързана с конци,не знаеща баща си,
който така изкусно те издяла и облече, с тяло- елече,
че излъга себе си дори,и дари ти,в мъката си, обичта си?
Тъжен е живота на Пинокио- мъка на бездетен
дете на сакат, беден, сънуващ, бленуваш човек
облечен със "обич"-разбирай -проклятие,ответен,
на горяща тъга, оживяваща , дори дървен дирек.
Да изгаряш ,бавно, туй значи да тлееш,да пушиш- гориш...
Това е съдбата, на поредния, дървен "човек"- това е отплата,
на този, който сече чужди дървета, на живота в гората
без да подозира, че съдбата, го дебне, да го сложи на шиш.
Ти сигурен ли си , може и, да не съществуваш?
Не живееш живота си, а живота на някой дървен човек
С неговите мисли, чувства, проблеми и страдания
В несигурност,изгарящ, до несвяст повтарящ , бълнуващ,
че уж така живееш, превръщайки, живота в мания.
МУЛЕ-поезия на мулето.
Кво е тва?
|
Тъжен е живота на Пинокио...