Многословието е седалище, на което тщеславието обича да се явява и тържествено да се излага на показ. Многословието в признак на неразумие, врата на злословието, ръководител на шегите, слуга на лъжата, унищожител на сърдечното умиление, повикване на унинието, предтеча на съня, разсейване на скръбта за греховете, унищожение на сърдечното опазване, охлаждане на светата топлота, помрачаване на молитвата.

Благоразумното мълчание е майка на молитвата, възвръщане от пленение на помислите, пазител на божествения огън, страж на мислите, съгледвач срещу мислените врагове, училище на плача, приятел на сълзите, деец за помнене смъртта, художник на вечното мъчение, изследвач на бъдещия съд, помощник на спасителната скръб, враг на дързостта, съпруг на безмълвието, противник на склонността за учителство, приръст на разума, творец на виденията, незабележимо преуспяване, тайно въздигане.

Който е съзнал съгрешенията си, има власт и над своя език; а словоохотливият още не е познал себе си както трябва.

Който е загрижен за отминаването си от този живот, той е пресякъл многословието; и който е придобил плача на душата, той се отвращава от многословното като от огън.

Който е познал благоуханието на огъня, слизащ свише, той бяга от многолюдните събрания, както пчелата от дима. Защото както димът пропъжда пчелата, така и той не търпи многолюдието.

Малцина могат да удържат водата без бент; а още по-малко са ония, които могат да удържат невъздържаната уста.