|
" Живот вечен, това е да Те познаят, Теб, единствения истинен Бог..."
" Това като каза Исус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът! Прослави Сина Си, за да те прослави и Синът Ти, според както Ти Си му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познаят Теб, Единнаго Истиннаго Бога и този, който Ти изпрати, Исус-Христос."
Свети Йоан гл.17 : 1 - 3
Всред всичките религиозни и духовни хора, които са медитирали върху тези стихове от Евангелието на Св.Йоан и в частност върху този последния, някои са се питали какво е означавала тази странна връзка между това, да познаят Бога и да имат вечен живот ? Каква връзка съществува между това, което научаваме в ежедневието и в живота, който не свършва ?... Други са мислили, че "да познаеш Бога", че това е начин да се каже, че не е трудно ; че да се познае Бога, е достатъчно да се четат религиозните, философски, гностични, кабалистични, алхимични издания, където са обяснени Неговите качества, Неговата власт, как Той е построил света..., че Бог е любов, истина, правда и че това е достатъчно за да се разбере този текст. Обаче това не обяснява тази връзка между "да познаеш Бога и Сина Му", "и да имаш вечен живот". Впрочем въпросът "да познаеш" не е също много ясен. Философията и психологията се занимават ; медицината изучава структурата на нервните клетки, тяхната различна функция и връзките, които съществуват между центровете ; но независимо от техните открития, познанието остава скрито.
Целият живот е само едно следствие на познанието. Търсим връзка да влезем в контактакт с богатите хора или учените, с красивите жени, но какво ще се получи вследствие на тези познанства, нищо не знаем. Четем също така многобройни книги за да получим познания, а често те са само отрова, която превръща живота ни в ад. Защо искаме да знаем и да познаем ? В повечето случаи има един користен мотив: мислим да спечелим нещо, а ето получава се обратното. Мухата разглежда с интерес паяжината на паяка, тя иска да узнае: "Какво е това?" Тя не се съмнява, че в центъра на тази мрежа от нишки има едно друго същество, много интелигентно и мъдро, което е изтъкало тази завеса; и ако мухата предприеме авантюра, може да направи добро запознанство с това интелигентно същество, но там, тя ще загуби всичко. Артистът, който е построил този капан, ще се радва, но това ще е краят на мухата ! Битието е изпълнено по същия начин с паешка паяжина и капани, които ни очакват. Не е добре да се пипа, чувства, вкусва, каквото и да е, под претекст, че искаме да го опознаем.
Без съмнение, мислите си, че не сте дошли тук за да слушате да се говори за мухи и паяци. Да, но трябва да разберете, че е опасно да се оставите под въздействието на съвременната философия, която съветва да се отиде навсякъде, за да се опита всичко. Това е добре, но след това не ще бъдете повече способни да работите и да се ползвате от благословията на живота; всичко ще е загубено. Голяма част от хората си мислят, че ще им е достатъчно да помъдреят когато остареят : че те могат да се забавляват, да правят всевъзможни безразсъдни експерименти, към които ги тласка тяхното любопитство, и на 75 години, накрая, те ще започнат да мислят за Евангелието. за Христос, ще отидат дори на църква да запалят свещ и да се помолят : " Боже Мой, прости ми греховете.". След като са подкупили така Бог, с една свещ, те са сигурни, че могат да умрат вече спокойни. Но колко от тях, които реагират така, ще дойдат отново на Земята за да разберат, че още от детството трябва да се запазят всички сили, всички качества, които носим със себе си, с цел да ги използваме напълно в живота !
Дали познанствата, които сте завързали до този ден ви донесоха благата, които търсехте? Съществата, които срещнахте, направиха ли ви щастливи? Не го вярвам. За да се вкуси истинското щастие, вечния живот, са нужни други познанства. "Вечният живот, казва Исус, "...това е да Те познаят, Теб, единного, истинного Бога и Твоят пратеник, Исус-Христос."
Ще ви кажа сега няколко думи върху познанието. В Генезис е писано , че в Еденската градина са растяли две дървета: Дървото на Живота и Дървото на Познанието за Доброто и Злото*. (* Виж трите беседи : "Двете дървета от Рая" <том III>). В друг пассаж, четем, че Адам след като познал Ева, се е родил син : Каин. Адам познал отново Ева и се е родил втори син: Авел. Тази дума "познавам" крие многобройни значения.
Как се опознават нещата? Вижте малкото дете: то иска да опознае света, и затова то докосва, вкусва; поставя в устата си всичко, което му попадне под ръка. Така се учим да опознаваме, и чрез очите, носа, ушите... Аз вече ви говорих за "органа на Корти", който се състои от различни по дължина нишки. Всеки звук, според естеството и височината си, предизвиква вибриране на различни струни и така ние чуваме. Следователно за да можем да опознаем нещата, е необходимо някои елементи в нас да вибрират в съзвучие, в хармония с това, което искаме да опознаем. Ако не сме идеално подготвени, т.е., ако нашето сърце, нашият интелект не са в известно състояние, способни да отговорят на вътрешните и външните вибрации, няма възможност за познание. Ние имаме претенции да искаме да познаваме невидимите същества, с висока еволюция, но това е невъзможно, докато не знаем да отговорим на вибрациите, които те произвеждат. Обратно, ако мисълта ни вибрира в хармония с тези същества, ние ще направим незабавно познанство с тях. Когато две пиана са идеално акордирани едно с друго, ако се чукне една нота върху едното от тях, същата нота резонира и върху другото пиано. Това, което отговаря на нашето чукване по клавиша на пианото, това е то познанието. Ако ние не можем да вибрираме в съзвучие, ние не можем да познаем.
За да има познание, два елемента са необходими: един активен, позитивен и друг пасивен, негативен. Тоест мъжки и женски; тези два елементи трябва да се обединят за да се проникнат. Така е устроен животът. За да се познаем нещо, необходимо е то да проникне в нас. Ако искаме да го познаем на вкус, трябва да го вземем и да го поставим в устата си. Ако искаме да го подушим, ние абсорбираме чрез носа частиците, които се освобождават. Ако искаме да го чуем, трябва звуковите вълни да навлезат в ушния ни канал, и т.н.... Ако искаме да познаем Космичния Дух, ние първо трябва да го оставим да проникне в нас; ако не го оставим да влезе в нас, ние си забраняваме да го познаем.
" Следователно, вечен живот, имат тези, които Те познават, Теб, единствения, истинния Бог и този, когото Ти изпрати , Исус-Христос." Според Кабалата, името Бог притежава четири букви и се пише ...........Йод, Хе, Во, Хе. Четирите букви на името на Бога кореспондират с четирите принципи, които действат в човека: дух, душа, интелект и сърце. Йод "...." е творческия мъжки принцип, първичната свещенна сила, от която произлизат всичките действия, духът. Втората буква, Хе "..." представлява женският принцип, душата, която абсорбира, съхранява, предпазва и позволява на творческият принцип да работи в нея. Третата буква, Во "...", представлява синът, който се ражда от единството на двата първи принципа мъжкия и женския, бащата и майката. Синът е първото дете на това единство и се проявява също като активен принцип, но на друго ниво. Синът, това е интелектът, който върви по линия на Йод "...", бащата, духът и впрочем вие можете да забележите, че Во .... е продължение на Йод. Следващата буква, Хе,...., е идентична на втората, която, както ви го казах, е душата, майката. Тя представлява сърцето, дъщерята, която е повторение на майката*. Четирите букви на името на Бог представляват впрочем: духът (бащата), душата (майката), интелектът (синът), и сърцето (дъщерята).
Ако духът доминира във вас, вие сте като бащата, но ако е душата, вашите качества са като тези на майката. Ако интелектът има надмощие, вие сте като синът и ако е сърцето, вие приличате на дъщерята. Тези четири принципа се откриват и в лицето, защото лицето на човека е конструирано според лицето на Бог, по Негово подобие.** Очите представят Во, интелектът, и устата, втората Хе, сърцето.
-------------------
* Името на Бог е впрочем считано от Кабала като схема на семеината клетка. Колкото до интерпретацията дадена за първото "Во" и второто "Хе" (приближението на синът и бащата, и това на майката и дъщерята), тя е много загадъчно потвърдена в почти същите граници, чрез проучванията на Юнг, върху " интензитета на родството". В ?"Човекът открива отново душата си"?, Юнг съотнася изследванията, които е правил, с внушените тестове от метода на асоциацията, за да определи степента на прилика между членовете на едно и също семейство.. Той отбелязва: " Между бащата и синът разликата е от 3,1.... Тясната близост на сина и на бащата е факт от първостепенна важност : синът преминава цялото си време за да възроди бащата... Между майката и дъщерята, разликата е 3, което съставлява констатирана по-малка разлика; дъщерите са повторение на майките. (Бележка на издателя)
** Виж беседата : "Това, което разкрива човешкото лице"" (том III).
------------------------------
В резюме, има впрочем сили, които са във връзка помежду си:
"..." Йод, дух, съответстващ на очите,
"....." Хе, душа, съответстващ на ушите,
"......" Во, интелект, съответстващ на носа,
"......" Хе, сърцето, съответстващ на устата.
Тези четири сили представляват впрочем четирите сетивни органа : зрението, слуха, мирисът и вкусът. Петият орган е докосването, ръцете, с които работим. На четирите букви от името на Бог се добявя впрочем пета буква, шин "...", която се намира в центъра на името на Исус, Йешуа "..............." и която е символ на формирането, на инкарнацията на Бог в материята. Чрез Исус, духът, душата, интелектът и сърцето на Бог се инкарнират във физически план с цел да станат видими и осезаеми. Това е Словото, което си създава тяло. Исус е инкарнирането на Бог в материята; той е този, който дава възможноста на четирите божествени принципи да се проявят. Ето защо Исус е представен, чрез петте пръста на ръката, петте добродетели : любов, мъдрост, истина, правда, доброта, поставни върху петте клона на пентаграма, който е символ на идеалния човек.
СХЕМА НА ПЕНТАГРАМ-а
Исус е синът на Бог, слязъл на земята за да ни покаже как трябва да действаме. Ако останем с духа, душата, интелекта и сърцето, без да ги проявяваме на физичен план, ние няма да познаем Бог. Може би ние ще го познаем, когато отидем в другия свят, но ще бъде прекалено късно и това няма да послужи за нищо. Ето тук ние трябва да го познаем, за да вкусим от вечния живот.Ние имаме дух, душа, интелект и сърце, но това не е достатъчно, трябва да проявим техните качества чрез физическото тяло.
Исус е този, който се проявява, чрез действието, ръката. Той казва : " Отец Ми работи и аз също работя." Тоест" Отец ми работи навсякъде в мозъка, сърцата, душите, духа и аз също работя между хората тук, в материята, с ръцете си. Вие ще кажете : " Да, но Исус каза впрочем, че лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната". Символично, в действителност, лявата ръка представя негативната страна. Когато Исус казва, че дясната ръка трябва да реагира обратно на лявата ръка, той не е говорил за физическата ръка. Ние имаме в нас две естества: нисше естество и висше естество - божествено и Исус искаше да каже, че когато висшето ни естество (дясната ръка) проектира, низшето ни естество (лявата ръка) не трябва да го знае, ако не, то (отрицателното) ще се надигне и ще ни попречи да го реализираме. Когато имате добри проекти не говорете на всички, защото низшето естество ще го чуе и ще вземе предпазни мерки, с цел да попречи на реализацията на тези проекти. Когато действате, вие ще усетите във себе си едно недоволство или едно малко галасче, което ще ви подшушне, че няма нужда толкова да бързате, защото разполагате с цялото време... и по този начин вие никога няма да направите нищо. Низшата природа слуша винаги, когато говорите за проектите си, за обещанията си и за намеренията си. Ето как трябва да се интерпретира,че "лявата ръка да не знае какво прави дясната".
Човекът е направил от вечния живот един въпрос толкова абстрактен, че не си дава сметка, че има на свое разположение всичките елементи за да може да го живее: очите, ушите, носа, устата, ръцете. Ръцете за да прави добро ; устата за да произнася думи, които утешават и успокояват ; нос за да се научи да различава, това, което е полезно и безполезно, добро или лошо за него ; уши, за да слуша мъдростта и хармонията ; очи, за да сузерцава светлината и красотата на природата, за да може само с погледа си да осветява и вдъхновява съществата. Колкото повече се вглеждате в петте си сетива, толкова повече ще внимавате за начина по който си служите с тях, и повече ще се приближавате до познанието на висшите неща, които никоя книга, никой философ не биха ви разкрили никога. Откровението идва отвътре, от самите вас, то не ви лъже никога, то е резултата на правилното използване на вашите пет сетива.
Ако знаете да възпитате петте си сетива, вие ще опознавате нещата без никаква грешка. Срещайки само някой на улицата, очите ви ще ви разкажат за него. Вибрацията на гласа му ще ви подскаже, дали той може да се синхронизира с вас. От ръкостискането ще научите, дали може да разчитате на него. Защото ръцете са също резюме на цялостното същество. Ръцете притежават всичките органи, те имат стомах, бели дробове, сърце, мозък. Разбира се анатомите ще бъдат скандализирани от моите думи. Ние ще научим един ден, колко са чувствителни ръцете и как чудесно са изработени. Досега те не са били добре познати и добре използвани. Ръцете са изключително чувствителни и вие често трябва да им задавате въпроси. Те ви предупреждават понякога, че ще се разболеете, но вие не сте внимателни, не забелязвате когато върховете на пръстите ви са в едно специално състояние. Би трябвало обаче да почувствате, че вашите енергийни потоци са изменени... Чрез ръцете вие също можете да се свържете с невидимия свят, да изпратите добри мисли, да разградите лошите енергийни потоци, но все още ръцете не се използват така. Съществуват обширни познания за ръцете, които не могат все още да се открият на всички.
"Вечният живот, това е да Те познаят, Теб, еднинственият Бог.." Вечният живот, е да успеем да направим връзка : да отворим духа си, душата си, интелекта си, сърцето си, волята си за всичките добродетели в името на Бог* и Неговия Син Исус. Тогава ще се зареждаме от неизчерпаем източник, от силова централа, както електрическата лампа се захранва с ток от енергиен генератор. Да отворим тогава сърцето си за чистотата... Да отворим интелекта си за светлината ! Да отворим душата си за духовната любов...Да отворим духа си чрез силата и моща на Бог... И да изпълним волята на нашия Господ, Христос !**
-------------------------------------------------------
* За Името на Бог, виж също беседата за "Нашият Отец" (том IX), коментара на цитата : " Да се свти Името Твое !"
** В една друга беседа : " Времето и вечниостта" (том VIII)< Учителя Омраам Михаил Аиванов обяснявамного по-подробнокакво е за човека да живее вечния живот. Той казва : "Ако човек се свърже с Извора, той не е повече отделен от Цялото и вечния живот започва да циркулира през него. Вечният живот е качество на живота, една специална степен. Тъй като живота в преходното, нестабилното , мимолетното, откъснатото време е една частица, която съдържа незначително количество енергия както опашката на гущера, която продължава да мърда още малко, след като е откъсната, но ще спре, защото е вече отделена от тялото ...
Когато вие се свържете с необятността, с това, което няма ни начало ни край, съзнанието ви се разширява, става светлинно, вибрира по друг начин и новият живот започва да циркулира във вас, живота на вечността. Вие ще кажете : " Но вечността, това е нещо, което трябва да продължава безкрайно..." Не, не е задължително, всеки момент може да бъде една вечност. Не можете да изчерпете вечността ни в миналото ни в бъдещето, но вие ще живеете в настоящето и всеки момент от настоящето може да бъде вечността...
Свържете се с божествения принцип, с Христос, за да живеете живота на Христос, за да трансформирате личностното си съзнание, ограничено и чисто човешко, в неограничено съзнание, в вселенскоо съзнание, в съзнание, което е вече " вечно съзнание". Ето защо аз ви казвам : " Когато идвате тук, не мислете повече ни за времето, ни за грижите, ни за тъгата... Забравете даже за несъвършенствата си и за недостатъците си, заемете се с центъра, заемете се с божествения принцип, който е във вас самите, живейте вечността, потопете се във вечния живот."
Вие можете да живеете вечния живот, понеже това не е въпрос на време, понеже не е необходимо да живеете милиарди години за да живеете във вечността. Впрочем дори и да се изживеят милиарди години, това няма да е още вечността. Вечността е състояние на съзнанието, а не продължителност на времето...
Вечния живот е качество на живота, интензитет на живота и ако успеем да живеем тази интензивност, дори за част от секундата, влизаме във вечността." (Бележка на издателя)
-----------------------------------------------------------
Да познаем Бог и Христос, това не са изкуствените построения на интелкта, а пречистване на всички наши способности. Вие ще кажете :" Но как да ги пречистим?" Наблюдавайте как водата се пречиства в природата и ще забележите, че има възможни процеси
Първият процес е, когато водата нвлиза в почвата, където тя преминава през различни слоеве, и те й отнемат замърсителите. Ето така, малко по малко, тя се очиства и бликва като изворна вода. Вторият процес е, когато водата се загрее от слънчевите лъчи ; тя става лека, издига се в атмосферата под формата на пара и се радва на чистотата си : тя се пречиства чрез изпарението и след това пада отново на земята под формата на роса или дъжд, донасяйки живот на растенията.Тези води, които не искат да се пречистят чрез слънчевите лъчи трябва да слезат под земята, символично, да преминат през мрачни зони, на страдания, да понесат високи нлягания. Но духовните последователи избират вторият метод : те се излагат на лъчите на духовното слънце и се изкачват за да абсорбират най-светлите елементи, които ги пречистват.
Никоя книга, освен Евангелието, не може да ни научи на най-съществената истина. Вие ще кажете :" Ние го четохме, но нищо не намерихме там. Ето защо сега търсим в китайските, индийските, японските, мюсулманските учения..." Добре, но това е просто, защото не сте разбрали нищо от неизмеримата мъдрост, която се намира в Евангелието, написано за вас. Ето защо вие търсите светлина в ученията, които не са ви предписани! Да, зная, преситени сме от познати текстове, имаме желание да сменим малко храната. Но е опасно да се ходи да се търси в учения, които не разбирате, които не са съобразени с вашата структура, с вашият манталитет. Това, което е за вас, е учението на Христос ! Вие не го четохте нито сериозно, нито медитирахте. Вие търсите нещо, вярно е, но с каква цел? Много често следваме някакво ориенталско учение, за да се похвалим пред другите или просто за да оригиналничим. Но това не служи за нищо, и доказва само, че обичаме екстравагантността, а не простата истина. Изоставяме Христос, за да слушаме - кого ?
Размислете върху тези няколко думи, които ви казах днес. Свържете Името на Бог и Името на Исус с петте си сетива. Научете се да работите с тях и ще видите, че думите на Исус ще ви станат по-ясни и по-достъпни : " Вечен живот, това е да Те познаят, Теб, единствения истинен Бог, и този, който Ти изпрати, Исус Христос." Да познае Бог, това не е нищо друго за човека, освен да може да вибрира в унисон с Него, в идеален акорд, в своите мисли, чувства и действия... И понеже Бог е вечен, човекът става като него, вечен. Това познание става живот вечен, на по-високо ниво на съзнание.
Ето как истинското познание на посвещението ни наставлява върху този основен сюжет.
Господи, обичам Твоята мъдрост, вярвам в Твоята любов, уповавам се на Твоята мощ.
|
Michail Aivanhov
