Да ти разкажа ли една приказка Муле? Приказка за илюзиите и хората и за илюзорните хора.
В далечното средновековие още когато Индия беше английска колония и когато боговете все още открито за тези, които можеха да ги видят, се намесваха в съдбините човешки. Когато бог Мара все още се опитваше да създаде човек . Но нима богът създател на Майа, господарят на илюзиите можеше да създаде нещо истинско? Колкото и да се опитваше все създаваше празни черупки, илюзорни бляскави тела. Прекрасна фасада и пуста вътрешност. Защото не можеше Мара да създаде човешката душа, искрицата на божествената любов, защото тя единствено е истинската и тя прави човекът човек. Господарят на илюзиите обаче не можеше да създаде нищо истинско. Хиляди бяха безуспешните му опити но накрая го осени вдъхновение, вместо частица от божествената любов той даде на бляскавата обвивка която бе сътворил частица от собствената си същност. И така най накрая празната обвивка оживя и дори изглеждаше съвсем като човек дори по-хубав и по-съвършен от него. Мара изключително доволен прати своето творение сред хората, за да се наслаждава на заблудата на человеците, които щяха да помислят творението му за по-човек от тях самите. Защото Мара не искаше да създаде нещо истинско, а просто да сътвори толкова изкусна илюзия така, че всички да я сметнат за самата истина. Това беше любимото забавление на господарят на илюзиите да гледа как глупавите хора следват илюзиите му като ги мислят за истини. Така синът на Мара се засели между хората, той не знаеше кой е, защото създателят му бе сметнал че ако не знае по-лесно ще се впише сред хората. И започна така синът на Мара земният си път, винаги в бляскава външност, а отвътре почти празен. И хората слепи за истината гледаха тази бляскава външност и мислеха че той е по-човек от тях и го следваха, за да ги учи на човечност. Той наистина приличаше много на човек и само по едно нещо се отличаваше от тях, хората се стремяха към своята същност която бе истина, той правеше същото но неговата същност бе Мара и затова той все се стремеше към илюзията. Така и всички които го следваха поемаха по неговия същността си път без да знаят, че следват човека илюзия. Синът на Мара и до ден днешен броди някъде сред хората, вече повече от шест века, всякога около себе си има последователи привлечени от бляскавата му илюзорна външност. И той като тях се ражда и умира и е обречен винаги да следва същността си.

Потърси Вселената в една песъчинка ... и ще откриеш себе си.