|
9.11.134г.
Бургас
България
НЕБОМИГЪТ НА УЧИТЕЛЯ
(значение на градусите в хороскопа му според "Астрологическа мандала" от Дейн Ръдиар)
- 2о41'25" Овен.
Азиентът (асцендентът) на Учителя бе даден тази вечер в 22,01ч. Това е в диаметрално противоречие с твърденията на някои астролози, че асцендентът Му е във Везни и съвпадът Луна-Сатурн Му се пада в първи дом. Каквито и доказателства и съображения да се изтъкват за Везни, ние вярваме в асцендента, който бе даден току-що, понеже го съобщава сам Той. Още повече, че вече знаем за различните мигове, когато се вселяват при въплъщение на земята елохимното, алохимното, илухимното, атмическото, будическото, причинното, умственото, астралното и етерното тяло. Едни от тях, при повечето хора, въобще не слизат във физическото тяло през целия им земен живот, при други те слизат много преди зачатието, при зачатието, по време на бременността на майката – или години след раждането. Затова езотеричната астрология прави няколко радикални хороскопа на човека, особено ако той е от по-висока еволюция.
Така се изяснява, че Учителят, като Петър Константинов Дънов, е роден около 22ч45м52с на 11.07.1864г. Тогава България е била официално в часовата зона СЕТ (Централноевропейско време) и затова сме били на 1 час от Грийнуич, а не на 2 часа като сега, по ЕЕТ (Източноевропейско време). Затова в този миг часовниците в страната ни са показвали 21ч45м52с. Това време обаче трябва да се прецизира и според точните координати на с.Хадърча (днес Николаевка), Варненско. Тук то е изчислено по приблизителни координати - взети са ширината на с.Кранево (43о20'N) и дължината на гр.Поморие(27о38'Е), чиито линни се пресичат в с. Николаевка, според една подробна карта на България. Но при всички случаи ще мръдне само времето - асцендентът е вече даден и не може да се променя. При това положение, рожденото време на Учителя по Гринуич се пада в 20ч55м21с GMT, а местното време е 20 ч45 м52 с EET.
Както всички изумителни неща във връзка с Елма, сега се получи уникално потвърждение и от шедьовъра на Дейн Ръдиар "Астрологическа мандала" (ползва се руския превод от 1992г.: “Астрологическая мандала”, Москва, типография №2 ВО “Наука”). Ето какво пише той за 3о на Овена (по неговата система закръглянето в астрологията е към следващия градус или минута, даже и да има само 1" след предишния):
"Фаза 3 (3о от Овен): Профил на човек, напомнящ изображението на неговата страна.
Ключ: поддържащата сила на Цялото, доколкото индивидът се отъждествява с неговия живот.
Ставайки обективно осведомен за своята природа, за принадлежността си към човечеството, индивидуализиращата се личност намира вътрешна сила в разбирането на своята същностна тъждественост с частта от Вселената, в чиито предели действа. Както сам той, така и тази част от Вселената живеят в неговото съзнание като тъждествени в космично-планетарния процес, в "мистиката на съучастието". Метафизически това е изразено в тъждествеността на Атман с Брахман. В друг смисъл, поради способността да отъждествява себе си със сложния комплекс на жизнедеятелността, индивидът може да стане действителен, а не само въображаем представител на Цялото в своята родна среда (локална, планетарна или даже космическа); посредник, чрез който Цялото може да се изявява в акта на творческия резонанс и извиране. Това е идеята за аватара с надличен живот и съзнание, изцяло отдаден на Божествената сила и управляван от нея. Тази сила също може да се приеме и като първообраз на самодостатъчността - принципа на Христа, - тъй като тя действа в индивидуалната личност и чрез нея, както и чрез съдбите, които стават нейна външна проява, в отговор на колективната човешка потребност.
Идеята за формално-структурната тъждественост на универсалния макрокосмос с човешкия микрокосмос се проявява на много равнища. В древния човек тя създава вътрешно чувство на увереност и хармонична сила. На съвременния човек, който се намира под гнета на привидната безсмисленост и безполезност, тя дава чувството за сътрудничество в обширния поток на еволюцията. Това е отговор на разпространеното днес усещане за трагична самота.
Символът характеризира третия стадий на петорна последователност: участие във всемирния живот."
Десцендент на Учителя - тълкуване пак от книгата на Ръдиар:
"Фаза 183 (3о от Везни): Зората на новия ден разкрива всичко изменящо се.
Ключ: винаги съществуващата възможност да се започне от началото, на нова ценностна основа.
Интерпретирайки този символ, може да се подчертае, че първите три градуса, с които започва вторият полуцикъл, трябва да се разглеждат като фундаментално триединство, което може да бъде съотнесено към процеса на истинското посвещение: 1.Опит на безсмъртната форма на съвършенството; 2.Освобождаване на енергията, съдържаща се във формата, за да се достигне "онова, което е зад формата и името"; 3.Въплъщаване на енергията в нов творчески акт.
Третият стадий на 37-ия ПП води към визията за изпълнението на целта в първата половина от цикъла: това, което е възникнало плахо от океана на безкрайната потенциалност (1о на Овена), сега среща съвършено нов свят в истински индивидуализираната форма на съществуване. Той е готов да действа значимо в сферата на културната и социалната съвместимост. Тук индивидът, съзнавайки своята исконна същност и планетарна функция, вече е в състояние да изпълнява открито своята истинска роля (дхармата си). В някакъв фундаментален смисъл това е винаги нова роля, защото нито един цикъл не се повтаря, ако се говори за съдържанието. Човек, играещ своята истинска роля, винаги е потенциален новатор.
I.C. на Учителя, според градусовото тълкуване на Ръдиар (тук се дава предимство на I.C. пред М.С., в духа на новата езотерична астрология - понеже за един Учител, особено роден със Слънце в Рака, IV дом е вселената на Бога, в която Той живее, а Х дом е само върхът на айсберга – светската Му изява):
"Фаза 93 (2о Рак). Човек на летящо килимче витае над обширно земно пространство.
Ключ: способност да се разшири съзнанието, благодарение на придобита устойчива гледна точка на по-високо ниво.
Това е парадокс, смущаващ много умове. Докато интелектът постоянно търси нови хоризонти, той се обърква в собствените си търсения. Приемайки устойчив фокус, умът може да постави наблюдателния пункт нависоко и да види реалността в истинската й перспектива. Въпреки че индивидуалният ум се фискира предимно върху гледна точка, свързана с една конкретна задача и функция, той може да отразява съзнателно и общата панорама ва Великото Цяло, на Човечеството.
Символът на втория стадий на 19-ия ПП показва контраста между утвърдяващата се нова привързаност, ограничаваща волята, и способността да се разглежда животът в широка перспектива, поради което за извисеното съзнание многото животи изглеждат като един. На този стадий се проумява, че оставяйки търсенето на двуизмерното разширение, може да се постигне издигане в триизмерното измерение на съзнанието."
М.С. на Учителя - пак според "Астрологическа мандала" на Дейн Ръдиар:
"Фаза 272 (2о от Козерог). Три розови прозореца в готическа катедрала. Единият е повреден от война.
Ключ: Необходимостта да се разбере от всеки, който управлява колективната власт, че това неизбежно ще доведе до разрушаване на някои ценности, обезпечаващи груповата интеграция. Розовите прозорци не са абсолютно необходими на катедралата, но те са символ на това, през какво точно прониква светлината на Духа. Човешката душа се счита за троична. Каква част от нея не се разрушава чрез насилие? - Очевидно Любовта и съсъстраданието.
Вторият стадий на 55-ия ПП противопоставя на властта да се разрушава, властта да се гради."
Коментарите са напълно излишни, защото и тук жената-медиум, използвана от Марк Джонс - авторът на Сабиенските символи, - както и самият Ръдиар, уцелват право в "десятката"; а при градусите от небомига на Учителя, дошъл този път като Петър Константинов Дънов в България, тази точност е изумителна!
Българското крайбрежие е очертано ясно като профил на мъж с брада - най-малкото като античен бог или герой. Освен това северната ни граница е река Дунав, а духовното име на Учителя е Дуно, подобно на светската му фамилия Дънов. Може да се проследят и очертанията на границите на България в различни исторически епохи, особено когато Учителят пак е бил тук - в полуксови, орфически и богомилски времена (според данни в холизациите на Елма, преди Орфей в Рила се е подвизавала друга инкарнация на Бога или Мировия Учител, под името Полукс. А преди 10 века Учителят се е родил в България като Вениамин или Бениамин - най-малкия син на цар Симеон, известен още като Боян Мага. Според Учителя, именно той е създателят на така нареченото богомилско движение, а поп Богомил е само негов ученик и разпросранител на учението. Богомилството подпалва цяла Европа и прониква и на изток, създавайки куп ереси от типа на бугрите, катарите, албигойците, патарените, розеинкройцерите и раждайки вдъхновени мъченици, горели по кладите на инквицията. Християн Розенкройцер е получил посвещение от един съвършен богомил; самият Гьоте е бил розенкройцер. Този дух заразява Европа с идеята за гностицизма, хуманизма и свободата и раздухва епохите на ренесанса и реформацията, за да промени света към по-добро - окончателно и невъзвратимо).
10.10.134г.
Символите, които използва Дейн Ръдиар, както и неговите интерпретации, наистина са тъй изумителни, че особено във връзка с небомига на Учителя не остават никакви съмнения за техния божествен произход. От Иисус знаем, че храмът е символ на човешкото тяло, а за 2о от Козерог, където се пада М.С. по време на раждането на Петър Дънов на земята, се казва, че единият от трите розови прозореца в храма е повреден от война. Всички на Изгрева са очаквали, че Учителят ще живее 120 години, понеже постоянно дава в беседите си този срок за съвършения човек. Но Той си заминава на 80-годишна възраст, в разгара на Втората световна война; а е преживял и другите войни до този момент. Това не може да не повреди "третия прозорец" - останалите 40 години живот на храма Му, въпреки че е Миров Учител. Един Учител може да остане на земята колкото си иска и във физическото си тяло или да се материализира когато си поиска, но нашият Учител е обяснил на учениците Си, че решава да си отиде по-рано, за да поеме още веднъж част от кармата на народа Си и на цялото човечество и да предотврати ужасна карма за славяните и за един друг етнос, която би ги сполетяла, ако пак Го бяха убили физически.
И наистина, без да знаят за официалната Му телесна кончина, агенти на КГБ идват два дни след 27 декември 1944 г. да Го арестуват и да Го включат в групите за концлагери и физическо унищожаване на главните идеологически “врагове”. Специални наблюдатели на ООН са констатирали, че масовите убийства и заравяния с булдозери на хиляди политически и идеологически разномислещи в България след идването на болшевиките е най-крупният масов геноцид в историята на човечеството в мирно време, който бледнее и пред изстъпленията на нацистите и сталинистите до този момент. Има сведения, че броят на нацистките жертви в концлагерите е силно преувеличен. Това са неща, които и досега се крият.
В тази светлина е интересен и фактът, че малко преди да си замине от този свят, сякаш в безсъзнание, Учителят е “бълнувал” високо на сън на руски език много напрегнато, сякаш разговаря съдбоносно с висши представители на съветската военна и магическа власт. Въпреки това ние не забравяме Кой спаси българските евреи от фашистките концлагери и Кой замрази бензина в немските танкове в решаващата нощ пред битката за Сталинград и за цяла Русия. Помним и една опитност на Г.Стратева, която тя ни разказа: как една вечер, малко преди 9 септември 1944г., докато ходели през гората към Изгрева, Учителят й казал, че след сериозни колебания току-що бил взел решение да пусне руснаците в България. Той нееднократно прогнозира промяната през 1944 г. и това може да се прочете в беседите Му още от края на миналия век, но и предупреждава, че след като дойдат на власт, болшевиките ще ударят на ядене и пиене и ще забравят за хуманните си обещания. При все това винаги ориентира политичните българи към Русия, социализма и комунизма, считайки ги за по-малко бедствие от капитализма. На учениците си обаче казва да се пазят от партийност. Най-високо е ценял идеята за неутралитет на България, но на по-темпераментните е препоръчвал социалдемокрацията и левите, а не десните движения. Остро осъжда капитализма и критикува българкия цар Фердинанд, поради което бива изселен, а по-късно открито нарича Хитлер “глупак”. Заедно с това, не препоръчва вземането на властта и богатствата от капиталистите с насилствени средства. Един ден е обяснил на Георги Димитров, с когото са живеели в една къща в София на ул.”Опълченска”, че независимо от благородната идея на комунизма, методите му са насилствени и че хората още не са дорасли за него - това ще стане едва след 500 години. И пак странна диалектика: на Крум Въжаров един ден Учителят е казал, че юмрукът - поздравът на комунистите – рано или късно ще се разтвори като цвете и ще стане като поздрава на Бялото Братство. Другаде нарича червените “метлата на света” и дори ги определя като “най-външната обвивка на Бялото Братство” в настоящия исторически момент. Това днес може за звучи крайно наивно и анахронично, когато дори комунистите се прекръстиха на социалисти и какви ли още не, за да влезем в Европа. Ала в края на 2000-та година, когато неоинквизицията и други сили на черната ложа отново вземат връх именно в Европа и планират нови катаклизми и безмилостно ликвидиране на “сектите”, може да се окаже, че при комунистите сме имали по-голяма свобода - въпреки обиските и притесненията. Друг е въпросът, кой е в основата на пусковия механизъм: дяволът взима връх в света, само когато “най-вътрешните” среди на една духовна община почнат са се инфектират от споровете, нетърпимостта, догматизма, монополизма, фанатизма, злобата, тщеславието, грубиянството, търговския дух.
Висшето значение на розовия цвят е проявата на Цялостния Бог, на “Хол” - Благия Дух. Не случайно Учителят създава песни за Него и въздига благостта до най-върховна добродетел. За него думата “благост” е неизмеримо по-чиста и силна от думата “любов” в българския език – въпреки че говори най-много за любовта. А прозорецът, по принцип, е символ на ума - Учителят цял живот ни обливаше с розовата светлина на Любовта, преминала през божествения Му ум и поднесена чрез Словото Му.
Интересно: в осиянието "Начало на Новия Изгрев", дошло само два дни преди "Азиентът на Учителя" се обсъжда стилът на готическата катедрала и подобието й на числото 1 - пак израз на Божествения свят.
Виждаме, че и останалите символи и тълкования в шедьовъра "Астрологическа мандала" на Дейн Ръдиар, свързани с основните градуси от хороскопа на Учителя при това му идване на земята, са в пълно съответствие с естеството и мисията Му.
Нека се уверим още веднъж. Ето какво представляват "розовите прозорци" на Учителя в този Му живот - Неговият превъзходен ум (Меркурий в 14о от Рак):
"Фаза 104 (14о Рак) [при превода на този абзац, още от кавичките, цветът сам се смени в лилав - б.п.] Много стар човек, обърнат с лице към тъмно пространство на североизток.
Ключ: триумф на трансценденцията и вечната Мъдрост.
Мъдрият старец е архетипна фигура, която се среща във всички системи на символизма. Североизток в окултната терминология е посоката, от която духовните космични сили влизат в пространството на Земята. Мъдрият старец седи с лице към Неизменната Реалност, към истинския север, от наша гледна точка - североизток. Той гледа към "Великата Пустота" - към привидната тъмнина, която е всъщност интензивна светлина, засега недоловима от нас. Предполага се, че чрез постоянна и дълга медитация над неизменната духовна реалност в самите корени на опита, човек може да постигне висшата Мъдрост, присъща на истинската старост. Ние виждаме в този символ път отвъд пределите на външното, по посока към постоянството в Истината”.
Това, което не е видял Ръдиар в този също съвършено точен символ, понеже не е познавал външно Учителя като Петър Дънов и Неговия рожденен хороскоп, са най-малко още две неща, произтичащи от 14о на Рака, в духа на сабиенските символи. Учителят ни разкрива, че Той е най-малкият от "24-те Старци" в Божествения Свят - елохимите, равни на Бога. Знаем също, че в Божествения свят, за разлика от на духовния и физическия, най-малкото е най-голямо и обратно. В архетипния символ тук се казва: "много стар човек".
Второ: какво е буквално североизтокът, от гледна точка на България? - Ами велика Русия, нашата вечна спасителка и надежда - особено за тези, които знаят какво се очаква отново от там! Учителят говори с обич и възхищение за Русия във всичките си лекции и беседи, въпреки че прави и много точни критични оценки за етническите и политическите й недъзи. В символа се казва, че това пространство на североизток е "пусто и обширно" - кой е по-пуст и обширен от Русия? Казва се още, че там е тъмно - и наистина, Русия дълги векове е била "тъмна" и безпросветна; но във висшата симвология това е и образът на нощното небе, на Водолея и на неразорания чернозем на руската душа, която се намира също под влиянието на знака Рак. Това е великата й способност и жажда да обожава, гигантският й потенциал да зачева бурно от възродителните семена на Духа. А зачеването, покълването, става само в пълна божествена тъмнина - свещения мрак на почвата и майчината Утроба. За биолозите днес не е тайна, че в този мрак всъщност свети светлина. А Русия - напълно в духа на Ръдиар - е безкрайно способна да облъчва и храни богато семето на Словото, Делото и Живота. Авторитетни астролози твърдят, че не слънцето, а асцендентът на Русия е под Водолей (Слънцето й, според тях, е в Рака). Една от етнокултурните доминанти на Русия, която виждаме и в изкуството и поезията й, и в поезията за нея, и по кубетата на храмовете й, е звездното небе - израз на Уран и Водолей. А вълните по капкообразните й кубета, изразяващи вълненията и трепетите на великата Рус, както и безкрайните й степи, езера и води, както и прословутата хармоника и матрьошките й, са израз и на Водолея, и на Селена, Луната, Рака.
Както се вижда в сабиенския символ, Учителят Беинса Дуно още отсега е обърнат към Русия. В българското Си Слово - още от края на миналия век чак до средата на сегашния, а по други начини и до ден днешен - Той непрестанно говори за Свята Русия и за предстоящата й спасителна мисия. Любовта Му към нея е огромна и Той й предвижда велико бъдеще. Той ни е казал, и това е документирано, че в началото на новото хилядолетие ще ни събере в Кавказ - ако сме достойни да Го разпознаем и последваме и ако бъдем допуснати. Сам Той е казва в беседите Си, че пълният разцвет на проявата Му ще бъде някъде към 2030 година, а това означава, че вече трябва да се е родил физически. За координатите на това ново идване на Мировия Учител имат думата пак "влъхвите" - мъдреците и адептите от Шамбала, Агарта и Изгрева. Това са Озарените - учениците с три лъча над главата и пробудено универсално тяло, под влиянието на Уран и Водолей. По системата на пентагралната астрология, такива прогнози и идентификации са са напълно възможни - с точност до част от секундата и до квадратен милиметър, - но поради Иродите те пак няма да бъдат оповестени официално. Те са нужни само на влъхви, които сами могат да си ги изчислят или видят, за да отидат да Му се поклонят и да поднесат даровете си; да Му предадат още веднъж Ключовете на Царството. От своя страна Той ще вземе ониия, които намери за топли и чисти, в Новото Небе и Новата Земя.
Не случайно Ирод е разпитвал внимателно влъхвите за времето, когато се е появила Витлеемската Звезда - той е искал, чрез астролозите си, по този начин да изчисли координатите на новото рождение на Бога на Земята. Не се е поколебал да избие 2000 младенци, за да унищожи Словото, дошло в плът - "Царя Юдейски". Словото като писания, молитви и проповеди не представлява особена опасност за Интервентите от Тъмната Галактика - за ръководителите, производителите и търговците, - понеже те, по стар навик, почват да го монополизират, редактират, и продават. Но когато То някъде се появи "в плът", те изпадат в истински ужас, тъй като Словото и повярвалите в Него пак ще им направят дъмпинг - ще ги лишат от милиони роби и клиенти, защото ги учат да работят без стоки, насилие и пари. Интервентите много добре знаят, че "Слово в плът" значи Слово в действие, т.е. синархичен, братски живот - без посредници мужду човешката душа и Бога. Те се боят от синархията като от чума, понеже клиентите, феновете, привилегиите, престижът, тиръжът, печалбите за тях са нещо много по-важно от въздуха. Затова вссеки, който се яви и каже на хората, че човек може да стане истински християнин и да живее без пари и посредници, трябва да бъде дискриминиран, унищожен.
Малцина знаят, че главният символ на 2000-те младенци, избити някога от Черната ложа, са прогноза за 2000 години царуване на Тъмнината. През настоящата 2000 година с това се приключва. “Властитутките” -собствениците и продавачите на познание, труд и стоки повече нямат бъдеще - те си отиват, откъдето са дошли. Земята се наследява от Кротките, от съществата с искра Божия или монада - от хората, които подаряват всичко до последната си вълна и частица, без да задържат нищо за себе си, както прави и Бялата Светлина, Бялото Братство. По това и се разпознават неговите действителни членове.
Учителят казва, че всеки божествен импулс има шанс да се реализира 100 години след раждането му. "Призвание към народа Ми" - възванието към българите и славяните - идва чрез Учителя през 1898 година. Изучавайки духовния процес от 1998 година насам и неговите най-нови форми, ние се убеждаваме, че Словото вече наистина се превръща в Дело - "осиянията" минават в "одеяниа"; а напоследък “одеянията” минаха в “ожияния” : само който живее истински, има шанс да влезе в Новата Вселена. Словото и Делото вече не са достатъчни.
Така че всички координати във времето и пространството за обща работа и общ живот, които се дават сега, в последните "одеяния", и в които се призовават истинските ученици и възлюблени на Бога, за да отворят Новата Епоха на човечеството, явно не са случайни.
По наши сведения, от втората половина на ХХ век за пръв път хората с искра Божия на земята са станали повече от хората без монада. Някъде през 1944 година Учителят е казал на с.Весела Несторова, че до този момент в Русия е имало 10 милиона масони и 10 милиона Бели Братя, но че през тази година, за пръв път от много столетия насам, балансът се изменя в полза на Бялото Братство.
Според Учителя, след 1945 г. започва постепенно подобряване на света и човешките взаимоотношения, въпреки локалните инциденти и конфликти. Значи, Той е знаел предварително за края на войната и за бомбата над Хирушима и Нагазаки. Тенденцията след това е към затихване, въпреки неспиращите по-малки войни и кризи.
През 1975 г. бяхме свидетели на изпълнението на една от най-крупните прогнози на Учителя: наистина се извърши историческа акция на Бялата Ложа за подобряване живота на земята. Тогава един ученик на Учителя отиде в Кавказ да обедини разкъсаните клонове на Шамбала и Агарта в едно, давайки им път към Изгрева (това не е само символ, а името на всички свободни светове и селища на Братството по вселената, т.е. на "Царството Божие на земята" - необезчестени зони без ръководители, продавачи и купувачи. Шамбала и Агарта на Земята още нямат тази мощ - те си остават тайни обители). Този акт се отрази и на официално равнище – през 1975 година се състоя и срещата на "големите" в Хелзинки, която положи ново начало.
През 1980г., според прогнози в беседите на Учителя, лунните йерархии на архангел Гавриил са предали властта си на слънчевите йерархии на архангел Михаил. За старите методи няма повече никаква надежда. Малко след това разбрахме, че досегашните архангели са мутирали в “архидеи”. В новите предвиждания на Словото след 1972 г. има още събития, които, едно по едно, се осъществяват в указаните срокове. Едно от тях бе избухването на Свръхновата звезда.
През 1984г. се реализира друго пророчество но Учителя, фигуриращо в беседите Му до 1945 г.: че през 1984 година ще видим Новото. За нас това бе лавината от осияния на Елма, т.е. Христос, която заля не само България, но и цялата планета и тръгна по Вселената. От тази година хиляди хора по света обявиха, че Христос им се е явил лично и е проговорил чрез тях. Не става дума само за психопати. Това са не само гадатели и екстрасенси на хонорар, но едно ново Слово Божие, заверено с множество събития по света и в личния живот и предизвикани от Него. Осъществява се пророчеството на Учителя, че до края на века Христос ще проговори в множеството. Учителят е вечно жив и никога не е напускал Земята. Затова от 1984 година насам аурата на Земята е съвсем друга.
Под същото въздействие, още в началото на следващата, 1985 година, след точна прогноза в осиянията, Небето и лично архангел Михаил качва свой човек в Русия, за да ликвидира още една империя. Това съвсем не значи, че сега там всичко е розово, тъй като мътната вълна на егоизма и злото от Запада заля съзнанието на славяните с нагона за пари и печалби и върна хиляди души с 2000-3000 години назад в еволюцшията им. Но все пак се явиха и божествени процеси, които са невъзвратими.
В не едно осияние през тези години Елма предупреждава и за промяната в Европа в края на 1989 година, казвайки че от 1990г. Словото ще може да бъде свободно разпространявано. По това време се сменя и космическото име на Земята - от Икло става Инлания. Това, че Учителят до 1945г. съобщава друго име на Земята - Анхира - не е в противоречие с тези имена. Всяко същество и нещо в Битието има много имена в различните светове и епохи.
През 1994 г. се осъществи още една прогноза на Учителя, изказана още през 1898г. във Възванието Му: от този момент Бялата Ложа на Земята и в Слънчевата Система взема всичко под пълен контрол и Черната Ложа става неин доброволен служител. Някои кармични последствия са все още неизбежни, но днес "началниците" са съвсем други и амнистиите от ада и кармата са повсеместни - за всички същества, които са готови да се поправят. Този акт бе предизвикан и символизиран от изпълнението на "Звездата на Елма" - един знак с хилди розови лъчи на светлосин фон, спуснат словесно през 1984г., за който Учителят предупреждава още през 1898г. като за "Знака на Христа", който ще ни бъде даден през 20 век. Тази звезда е образ на един космичен обект, подобен на розова звезда, който скоро ще се яви на небето и ще предизвика крупни размествания и промени в Слънчевата система и на планетата ни.
Малко преди включването “на Звездата на Христа” (на аления, светящ диод в центъра й – не е без значение защо е точно “диод”), пак българин проведе волята на Небето за обединяване на някои древни клонове на Бялото Братство в Европа. По подобен начин, в началото на 1994 бе осъществен и колективен опит в Рига за контакт със звездата Сириус, с много интересни резултати. Там бе направена и първата колективна холизация, в която на много хора бе дадено по вътрешен път едно и също обяснение кой е Елма, без да са знаели нищо за същността на това име до този момент. Така се явиха предпоставки да се започне възстановяване на Изгрева по много места и на нашата планета и скоро след това да се подготви оригиналната част от човечеството за евакуация в други координати на вселената, защото на нашето Слънце му предстои да избухне. Човекоподобните, колкото и голямо самочувствие да имат, след като са избрали за себе си методите и мотивите на старото човечество, нямат шансове да преминат в Новата Вселена. Една част от хората с монада ще отидат на Новия Континент, който сега се издига в океана. Някои наричат този континент "Еколон", други - "Рая". Ако се допусне и там да проникнат техниката, търговията, инферналништие религии и идеологии, строителните навици на човечеството и нагонът му да се жени и облича, планетата ни ще бъде взривена. Още миналия път е станало изгонване от рая и по-късно потоп, поради появата на чувството за срам и прикриване на голотата. Това е било нужно на "шайка” хуманоиди - търговци и производители на дрехи и къщи, -които са си купили и обучили пророци и свещеници - да внушават на хората чувство за срам и грях, за да има роби и клиенти. Прикриването на голотата и робското положение на жената е основен симптом на циклофреничните религии - дело на падналите илухими, херувими и деви. Народите с най-голям процент андроиди се отличават именно с такива догми и традиции. Подобни етноси обрязват и жените или ги убиват морално и физически до ден днешен.
Както във всички случаи досега, астрологически ние имаме проблеми с изчисляването на точните позиции на бързите планети – особено на Луната. Дори и най-добрите програми, с които разполагаме, не задават въпрос за надморската височина на рожденото място и за състоянието на атмосферата над него в конкретния миг, поради което важни поправки, като тези за Делта Т, паралакса, скоростта на светлината, рефракцията и пр. не се правят. Това ни принуждава да гледаме и околните градуси, когато изучаваме символиката и действието на даден градус, според водещи астролози като Дейн Ръдиар. В случая с хороскопа на Учителя има колебание и за Луната, и за Меркурий, и за Венера и Марс. Например Меркурий може за бъде и в 13о от Рака, защото е на границата между двата знака. Но където и да се намира една планета в граничните случаи, ние гледаме и двата градуса или знака, защото не действа само единият.
13о от знака Рак се илюстрира от Сабиенските символи като “Ръка с показалец напред, протегнат за излъчване”. Ключът, според Ръдиар, е: “силата на волята във формирането на характера”. Ключовата дума за този градус е “характер”, като големият американски астролог вижда в този символ не само твърд, но и гъвкав характер. Това важи за Учителя в оптимлна степен – ние не познаваме в историята на човечеството хора с такъв уникален характер като Неговия, с изключение може би на другите Му прояви през вековете като Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Зороастър, Христос, Боян Мага и пр.
А ако Луната Му е в 17о от Везни, тя е символизирана от следния сабиенски символ: “Морски капитан в оставка наблюдава корабите, които влизат в пристанището и излизат от него.” Сега ние знаем от спомените за Учителя, че като малък Той е обичал да ходи с другарчетата си на пристанището във Варна и да гледа с часове пристигащите и отпътуващите кораби от различни страни. Заслужава си да се проучи по-основно тълкованието, което Ръдиар дава на този градус от зодиака, където пак изскача “Старецът”, чиято “мъдрост и вътрешна яснота се е развила изключително чрез надмогване на борбата и конфликтите. Морският капитан вече е прекарал своя кораб през бурите и безветрията на съзнанието; умът му, може би, досега е бил блъскан от бурите, екипажът му може понякога да се е бунтувал, но днес вече всичко е тихо и спокойно”.
Вероятно този символ с пристанището и корабите, които идват и си отиват, както и страстта на Учителя като дете да ги наблюдава с часове, е наследена от Неговия дядо по майчина линия. Хаджи Аатанас е избрал за учител в своето училище и за свой зет бащата на Петър Дънов - Константин Дъновски, - точно когато е слизал от един параход във Варна. Това са пак ясни знаци: корабът е символ на религията, на църквата и монашеството, а по онова време Духът вече е бил казал на Дъновски да се върне от пътя си към Атон – т.е. да слезе от кораба на калугерското съзнание, защото има много по-важна мисия. Лодката и коръбът са общопризнат символ на вярата, мистицизма, отшелничеството. Брегът е символ на света, но и на реализираната любов, на практическата религия, доведена до съвършенство в конкретното служене на близките и народа. Свещеник Константин Дъновски – телесният баща на Учителя през миналия век – е първият българин, който успява да се пребори с гръцкото духовенство и да измоли благословията на султана за богослужение на славянобългарски език, във вид на един документ, доставен на практика от тъста му Хаджи Атанас.
Друго значение на този символ е че личността на един Миров Учител, е длъжна и да наблюдава внимателно и религиите, църквите, духовните и идейните общества (“корабите”), както и всички индивиди (“лодките”), акостиращи в пристанището на Школата, слизащи на Брега и отплуващи от там. Днес ние узнаваме за стотици и хиляди случаи, когато са идвали и идват отделни хора и цели общества от други деноминации при Учителя. Същото нещо е ставало и по време на Иисуса. Защо някои идват и остават завинаги; защо други използват благоприятната среда, за да развиват пропаганда на собствнените си идеи, или разтоварват стоката на собствееите си църкви и учения върху пристанището на Братството и Школата? Защо трети просто идват да търсят тука клиенти за стокота си и риби за въдиците си, четвърти товарят параходите си изключително с наши скъпоценности, а пети Учителят директно ги изгонва от България - “Страната със Златния Облак”? Това са въпроси и проблеми, които е разрешавал и може да разреши най-добре само Учителят: понякога темпераментно, по-често спокойно - но винаги справедливо и с любов. Дейн Ръдиар синтезера значението на 17о от Везни точно така: “Спокойният ум стои по-високо от борбите и победите”. Подобна фундаментална мисъл от Учителя е гравирана завинаги в архайските скали на Салоните на Рила от брат Борис: “Мирът Божий е над всяко знание!”
И да попада, и да не попада Луната от небомига на Учителя като Петър Константинов Дънов в следващия, 18о на Везните, което може да се установи само с най-прецизни изчисления, при всички случаи действа и този градус, както действат и околните – Луната и Слънцето имат големи орбиси. И наистина, 18о в сабиенските символи е символ на ареста – а колко пъти Учителят е бил арестуван от властите по най-различни поводи! Според калифорнийския астролог-розенкройцер, този градус има по-широко значение, в което попада и инцидентът с Учителя, когато озлобен български властник е изпратил един млад наемник да Го пребие от бой. Ръдиар заключава: “В този трети стадий, макар и образът да изглежда негативен, може да се наблюдава способността на индивида да поема социални рискове поради изразяването на своите убеждения или най-дълбоки желания. Единственото, което е нужно в случая – това е готовността да се приемат последствията”.
От очевидци знаем, че случаи като този в живота на Учителя – включително и допускане на тежки болести и временно безсилие – реализират мисията на един Велик Посветен да взема на гърба си голям дял от последствията на регионалната, националната и общочовешката карма. Въплъщенията на Бога на Земята в Тракия, Юдея или на Изток се са се справяли и се справят винаги отлично с това.
А сега искам да изразя огромното ни удивление, възхищение и “облекчение” поради една голяма и изключително приятна изненада. Докато нямахме компютри и точни таблици за миналия век, ние изчислявахме небомига на Учителя по едни ефемериди за 200 години, които даваха координатите на планетите за първо число на всеки медсец, пък и още нищо не знаехме за сложните интерполации, и затова дължините им бяха доста съмнителни. От там бяхме свикнали, че Слънцето Му е в 18о на Рака, а не в 19о42’, както се оказва днес. Това е един символ по сабиенската система, който ни хвърляше във законен възторг, защото считахме, че има пряко отношение към мисията и живота на Учителя: “Кокошка, риеща земята в търсене на храна за потомството”... Сега се оказва, че в 18 градус на Рака се намира Венера в рождения хороскоп на Учителя!
Марс Му е на границата между 2 и 3 градус от Телеца, а за закръглянето на градусите и минутите в астрологията все още има различни мнения. За 2о в книгата на Ръдиар се дава символът “електрическа буря”, който се тълкува от автора така: “Космическата сила, способна да трансформира всичко, което се намира в природно състояние. Зад всеки природен себеизраз се таи страхотна сила от полето на душата, която, сама по себе си, представлява един от милиардите аспекти на Творческия Свят – на Създателя на тази вселена. В дадени моменти тази сила принуждава природната ни личност, зависима от земни дадености, да завибрира в свещен трепет. Мощта на тази висша небесна съдба или сила е в състояние да озари земния човек, но може и да го пръсне на парчета.
Този стадий на съществуване подразбира откровение. Съзнанието може да бъде дълбоко обезпокоено от Великото Посещение, но субстанцията на индивида има шанс да бъде оплодена от Него.”
Този символ и обяснението на Ръдиар отново говорят за пълното покритие между живота на Учителя и сабиенските символи. Колцина в историята на човечеството са е получили тъй мощно откровение като Него? И – заедно с това – съзнанието на Учителя, по времето, когато е бил още юноша и Духът Го е подготвял за мисията Му през идния ХХ век, наистина е било дълбоко обезпокоено от тези най-висши посещения и внушения. В своето дълбоко смирение и липса на самочувствие, типични за представителите на Бялата Ложа, младият Петър Дънов не е смеел да си помисли нито за миг, че именно нему Бог е възложил такава задача. Затова тълкованието на Дейн Ръдиар и по този пункт е безпогрешно. Само “братовчедите” (агентите на тъмния път) не се тревожат нито за миг от мисълта за собствената си изключителност, правота и величие.
Имаме солидно основание да приемем 3о от Телеца за по-меродавен, ако е вярно изчислението по програма Уранус-5 и твърдението на Ръдиар, че закръглянето в астрологията става към следващия градус или минута. Ето символът и интерпретацията му в “Астрологическа мандала”:
Фаза 33 (3о от Телец). Естествени стъпала водят към поляна с цъфнала детелина.
Ключ: постепенно разширяване на индивидуалното съзнание след оплодотворяващия опит.
Бидейки активирана от електрическата енергия, чистата вода на планинския извор може да оплоди и обогати почвата и тя да се покрие с милиони дребни цветчета. Детелината обикновено е символ наТриадата (Троицата ) и на често споменаваните три естества на човека. За да стигне до цъфтьщата градина на ума, съзнанието трябва да се придвижва стъпка по стъпка. Детелината е символ на онова, което се постига с прост и скромен вид цъфтене, но привлича пчелите да събират мед. В цъфтенето е скрита и сладостта, и силата. Затова, в този трети стадий, ние трябва усърдно и решително, но със смирение и вяра да се стремим да постигнем естествен живот.”
Тук откриваме най-основни символи в Учението и творчеството на Учителя, дадени от Него като знаци и образи на Изгрева. В беседите, песните, картините знаците и барелефите на Бялото Братство виждаме и чистия планински извор, и сърцето, и пчелите с меда, и метода “стъпка по стъпка”, и троичния принцип на детелината. Учителят постоянно ни приканва да живеем силно и сладко – а това са доминантите на Божествения живот, т.е. животът на ученика трябва да бъде естествен. Сигурно някъде в беседите Си Той споменава и детелината; но за формата на съставната й част – листенцето й като сърце – Той говори постоянно. Триадите са преобладаващи в цялото Му Слово и Дело, а сърцето е базален символ и двигател в цялото Битие и Учение. Защо трите сърчица се съединяват с върховете си и какво означава шарката им; защо четирилистната детелина е символ на късмета и щастието - това са също много интересни въпроси.
Преди няколко години, по инструкции от Диктуващия осиянията, направихме едно упражнение по тройки – обиколихме един район из България със специална цел и в много сложна конфигурация. Скоро след това открихме в една беседа, че Учителят е провеждал с Младежкия окултен клас абсолютно същото упражнение! В холизациите се казва, че ако три същества в една галлактика се обикнат истински, тя от плоска и спирална се превръща в сферична.
Да видим сега какво казват сабиенските символи и Дейн Ръдиар за градуса, в който се е намирал Юпитер по време на раждането на Учителя, дошъл на Земята в България като Петър Константинов Дънов:
“Фаза 228 (18о от Скорпион). Път през гората, сияещ от многоцветно великолепие.
Ключ: възвишено чувство поради добре свършена работа за истински съвършения живот.
Човекът, преживял с вяра един надличен живот, в който Духът се изявява творчески, изпитва чувство на дълбоко вътрешно задоволство и мир, въпреки че мисията му е почти към края си. Животът му е натежал клас, пълен със зърна. Зърната може да са и в хамбара, но те са преизпълнени с мощта да надживеят цикличната смърт. Душата се наслаждава на вътрешния си мир. Ясното есенно небе мълчаливо излъчва велико послание: “Добре свършено, малък човече!” На този стадий ние виждаме усмивката на младостта, доведена до по-зрял духовен израз. Човешката природа, като една могъща симфония от топлина и богати есенни багри, сега превръща биологическата зеленина в чиста красота и щастие, постигайки и преживявайки преображение.”
Само онзи, който не е минавал десетилетия наред по пътеката през гората зад Семинарията, отивайки на беседа или концерт на Изгрева, не може да си представи вълнението и прелестта, свързани с този символ от хороскопа на Учителя! Образът и тълкуването му от Ръдиар са точни и в този смисъл, че Учителят е останал, общо взето, доволен от работата, която е свършил на земята този път. Но тъй като при Него всичко е диалектика от най-висш порядък, това удовлетворение е в странно съчетание с изказването Му, че си отива, без да е свършил докрай работата Си, че не ни е дал най-важното и си отива крайно огорчен от сплетните и грубостта на българите. Ние обаче помним предимно положителното: “Свършихме, рекох, една малка работа”. Една скромна рекапитулация за изнесените хиляди лекции и беседи и милионите изцелени тела и души. Сякаш това е заложено в градуса на рождения му Юпитер – “Благодетеля”: “Добре свършено, малки човече!”
Че Учителят е малък в Божествения свят, това знаем от Словото Му, но Той и физически е дребен на ръст, както всички въплътени елохими. Това личи от груповите снимки. Въпреки това внушителната му глава и осанка са причина всички Негови последователи да твърдят, че е бил “огромен”.
Някъде в печата напоследък бяха писали, че скоро се очаква да се върнат елохимите – нашите създатели, - които са решили да дойдат и да въведат най-после пълен ред и справедливост и да въдворят най-сетне Царството Божие на Земята. Според това съобщение, елохимите са със средна височина метър – метър и половина, рядко повече. Как е точно – Бог знае, - но Учителят дава мярката на съвършения човек: 1.65 м. височина, като сигурно сам Той е бил точно толкова висок. Елохимите обаче, когато седят, са по-високи от другите хора. По-късите им крайници не са в дисхармония с тялото им и то е винаги божествено пропорционално и красиво. Това са важни подробности, но не бива да се абсолютизират, защото един Миров Учител може да сменя ръста и цвета на кожата и очите си както си поиска, да се появява и изчезва, да се движи с фантастични скорости, да се телепортира по всички кътчета на земята и вселената, да не остава в гроба, когато го погребват. Всичко това е документираво в спомените на Неговите съвременници и в акашовите филми на Природата.
Тук е интресно да се цитира и текстът за 17о от Скорпиона, където е Юпитер в небомига на Учителя, ако вярвяме повече на математическата, а не ня астрологическата система на закръгляне в духа на Дейн Ръдиар:
“Фаза 227(17о Скорпион). Жена, оплодена от своя собствен дух, е родила дете.
Ключ: пълно доверие към указанията на Бога отвътре.
Тук виждаме резултата от дълбоката и пълна концентрация, пробила до най-вътрешния център на личността, където Живият Бог действа като плодотворна сила. Това разкрива могъществото на вътрешния път и подчинеността му на Трансценденталната Сила, способна да реализира чрез човека живата проява на волята Божия.
Вторият стадий от 46-а ПП ни помага да проумеем възможности, които обикновено са още дълбоко скрити за съвременните хора. А тук Божествената вяра избликва в конкретния си и реализиран практически вид. Човек става “майка на Живия Бог” Това е надличен път на съществуване – път, водещ към творчески мутации на естеството.”
Нека сега оставим на всеки, който желае, да продължи да разгръща с трепет “Астрологическа мандала” на Дейн Ръдиар, за да види какво е писал той за другите значими градуси от хороскопа на Учителя, без да е имал предвид съзнателно именно Него. Във всеки подобен текст ние ще открием нови, изумителни попадения, постигнати от гениалната интуиция и мъдрост на този наш брат – адепт на Бялото Братство в Америка. Не случайно той излиза от най-напредналата розенкриойцерска школа днес на земята - пак наша, богомилска наследница, идваща по пряка линия от Учителя като княз Бениамин – Боян Мага през Х век. В тия пасажи на Ръдиар ще видим думи за Него като “инструктор”, “рудокопач”, “планетарна личност” и “глобален човек”;“реполяризатор”, “абсолютен майстор на концентрацията”, “носач на тежък багаж, принуден от живота да се издържа по човешки начини” и др. Учителят, като студент в Америка, наистина е носел куфари по гариате, за да изкарва прехраната си и да има достатъчно пари да обикаля целия континент; за да проучва духовните общества. Един Миров Учител няма какво да научи от което и да е духовно или светско общество или който и да е гуру, но на даден етап Той трябва лично да се запознае с нивото на човешката еволюция, наука и култура и с техните елитни представители, за да направи контакт между старото и Новото човечество.
В синтезите на Ръдиар за градусите, валидни за Учителя, има и такива изрази: “живей – и дай и на другите да живеят”; “строителство на прекрасна и осмислена култура”; “съвършено съчетание между изследовател и духовен аристократ”; “интегриране на индивидите в едно социално цяло – общество или окултно Братство”; “истински зрял ум и характер, които могат да се проявяват и при най-неблагоприятните условия”; “предвестник на ума, който изисква да се посветим на цялото човечество”; “растеж, ориентиран към бъдещето”; “човек, който стои с лице към бъдещето и затова с всяка крачка напред е длъжен да остане на висотата на положението си”; “разчитане на разумната природа в нашето тяло, за да разрешаваме правилно проблемите на живота”; обективно и емоционално участие в събитията и надеждите на деня, давайки конкретна форма на това, което за мнозинството са само безсъзнателни желания и стремежи”; “вътрешна сила”; “възнаграждение от Небето за добре извършената работа”; “индианци, изпълняващи ритуал, посветен на слънцето” (Ръдиар тълкува това и като символ на възвръщането към природата); “голям бял гълъб, носещ послание”.
И наистина, доколкото е валидна домовата система на Плацидус за Учителя, роден като Петър Константинов Дънов в България, на върха на XII дом Той има 20о от Водолей. Именно за този градус важи сабиенският символ “Голям бял гълъб, носещ послание”. Ето как любимият ни астролог и мъдрец от Америка тълкува този символ:
“Ключ: духовните Сили се откликват на основателните, непрестанните или победоносните усилия на индивида.
Индивидът, преминал мъжествено и непоколебимо през кризите на изпитанията, получава дълбоко духовно благословение от сферата на Душата: “Мисията е изпълнена, бъди благословен!” В това благословение може да се съзре тайното пророчество какво ще стане, ако умът на възприемащия е духовно чувствителен. Всяка реална духовна крачка, която човек извършва в своето развитие, е резултат от победата над силите на инерцията и разрушението. Божественото винаги присъства плътно в сърцето на всички истински победи.
Какво точно послание носи гълъбът, зависи от конкретната ситуация; обаче белият гълъб винаги символизира удостоверяването на ценността и победата на индивида.”
Човечеството много добре знае Кой е слязъл над Исуса по време на кръщението му в река Йордан и в какъв вид, а тук ще си позволим да разкажем за репликата на един от най-напредналите и прекрасни хора на земята, който наскоро ни напусна (брат Борис Николов). Един ден, когато му бяхме на гости и му показахме една от най-хубавите снимки на Учителя, той я загледа с неизразима любов и умиление и възкликна: “Духът Божий!”.
16,25ч.
19,30ч.
Най-накрая тук ще добавим нещо, с което обикновено се започва: сабиенския символ, даден от Марк Едмунд Джонс за 20-ия градус от Рака – мястото на Слънцето в рождения небомиг на Учителя. На пръв поглед, той изглежда твърде “несериозен”, в сравнение с възвишените градуси на другите планети; но когато човек се вдълбочи, може да открие съвсем ясно лайтмотива и основния тон на безсмъртието – генералния двигател и главния метод в живота и работата на Учителя, по който се разпознават всички Божествени Учения и Школи, за разлика от небожествените. Символът е точен дори и външно, понеже Учителят наистина е един “гондолиер” по реката на живота, който непрестанно прави серенади на човешката душа... Присъствието Му като духовит събеседник с неподражаемо чувство за хумор; като гениален хореограф, композитор, цигулар, пианист и певец, създал инструментални и вокални произведения, способни да водят човечеството по зведите и да лекуват всички болести и душевни неразположения, говори и за ярката линия на орфизма, кришнаизма и дионисиевото начало в Неговия живот и учение. Сега вече знаем, че от скришната си стаичка Той е усмирявал с цигулката си страшни конфликти и бури и е управлявал изхода на цели войни, на световните и космически събития!
Ето защо и тук интуицията на Дейн Ръдиер е безпрецедентна: според него този символ говори за “щастието като обертон на социалната интеграция”. В беседите на Учителя, както и в целия Му живот на Изгрева, въпреки Сатурновата ни природа като българи, хедонистичната струя е много силна и въпросът за веселието, радостта, блаженството и щастието е един от най-важните. От векове ние сме принудени да подтискаме жестоко жаждата си за щастие, поради страх от лошите условия на живота и пресата на конвенционалната религия, близките и общественото мнение. Това не е ставало само от страх, но и от племенната ни твърдост, доблест и съпротива срещу асимилаторите – затова сме оцелели приз толкова хилядолетия, докато други народи са се претопили. Скачали сме в пропасти, избождали са ни очите, секли са ни ръцете и краката, убивали сме си жените, сестрите и децата, за да не се омърси кръвта ни в еничарски училища и хареми, с чужда вяра или традиции.
Но в тази си твърдост козерожките народи – българите, кавказците и индусите и въобще планинците по света – отиват до крайност и често обявяват война на самата Природа, на щастието, на насладата – на всичко, което са им внушили, че е “грешно”, “порочно” и “плътско” или “чуждо” – “от дявола”. Тези забрани и самозабрани се компенсират от Сатурновия демос чрез много ядене и пиене или се отреагирват с харакнеропатии, “уреждане в живота” или агресии. В Македония, Индия и Кавказ, например, и до днес някои племенни забрани и предразсъдъци стигат до абсурдна жестокост. Всичко това има своите исторически, етнопсихологически и географски обяснения, но сега не трябва да ни отклонява от главната ни тема – изследването на Сабианската Асамблея, в светлината на Дейн Ръдиар.
Учителят - като Велик Учител, - доколкото е ангажирани регионално във всяко Свое въплъщение, работи и за корекция на националното подсъзнание и съзнание и затова в Неговия градус, символизиран от Гондолиера, е очевиден опитът за разширяване на племенната ни свитост до пределите на средиземноморската и адриатическата жажда за искрящ живот и веселиие. Ръдиар тълкува: “Гондолиерите плават със своите лодки по водата, а техните серенади се издигат към балконите, за да стигнат до любимите им”.
И наистина, в символогията морето и реката, водата, са противоположност на града, къщата, планината, което астрологически се изразява в опозицията мужду Луната, Рака и IV дом, съответно към Сатурн, Козерога и Х дом. Същото е и при числата 2 и 7 в кабалата или аспектите опозиция и септил – в аспектологията. Но балконът в случая е един съвсем точен символ на планинското, козирожкото, балканското съзнание. Когато виждаме балкони в своите детски видения и сънища, това е белег, че ни изпращат по някаква причина на Балканите – тези две думи, етимологически, имат един и същ корен. Думата “балкан” е от турски произход и значи планина, планинска верига, но има корени в немските езици, където означава “греда”. И на руски език “балка” е греда – значи все опираме до носещата конструкция, гръбнак, трегер, талвег – типични елементи на козерожкото съзнание. Склонни сме да виждаме и гредата в окото на ближния... Това се отразява и в цялата козерожка митология - в сблъсъка на аскезата с хедонизма, на понятието за дълг и целомъдрие – с виталността и епикурейството.
А Ръдиар предлага един уникален диалектически изход от това смъртоносно противоречие: “щастието - като обертон на социалната интеграция”. Оказва се, че Учителят, дошъл още веднъж в края на хилядолетието като Петър Дънов в най-балканската страна, се ражда в ден, когато Слънцето, най-мощният астрологически фактор и синоним на духа, се намира в 20о от Рака – градуса на щастието, според Дейн Ръдиар!
Всички търсичм социална интеграция – това е нашето единствено спасение. Един го вижда като нужда от брак и “другар в живота”; друг – като “свободна любов” или творчество с адекватна аудитория; трети – като професионален колектив, клуб, общество със сродни интереси или хобита; четвърти – като принадлежност към църква, духовна група, ашрам, братство и пр. Но Ръдиар настоява: в случая каквато и да е социална интеграция е напълно невъзможна без щастието, като генералисимус, обертон в нея.
Авторът на тази уникална книга е и професионелан музикант и много добре знае какво говори: обертонът е нещо основно и съвършено незаменимо с друго качество, за да можем да разграничаваме един тембър от друг. Това означава, че и щастието е незаменнимо – няма “алтернатива”, както се изразяваме днес. Нито ядене, нито пиене, нито богатства и вещомании, нито амбиции, престиж или слава, нито морализъм и аскетизам, нито престижи, мнителности, молитви, тропари и песнопения, нито каквито и да са други опити за хиперкомпенсация на щастието не са в състояние да ни отърват от рухването и гроба. И се оказва, че то е партитурата или диригентът на един Божествен оркестър, какъвто би трябвало да сме ние, Человеците, като последно творение на Всевишния – какво друго може да значи “обертон на социалната интеграция”?
Накрая гениалниат музикант, поет, учен, психоаналитик, психосинтетик, философ и астролог от Калифорнийския клон на Бялото Братство добавя, че индивидуалната и социалната интеграция са непостижими без игривостта на сърцето и душата, без свободата ни да вземаме неконтролирано от никого, волно участие в общото, “празнично веселие”. В “Астрологическа мандала” думите и словосъчетанията за синтетичното значение на всеки градус са подчертани от автора.
Като ученици и оглашени от Школата на Учителя, дошла днес в България и валидна не само за бългяри, славяни и членове на “бялата раса”, но за всички индивиди, народи и раси с искра Божия, независимо от цвета на кожата и вероизповеданието им, днес ние проучваме хилядите Му лекции и беседи и спомените на най-добрите Му последователи. И откриваме една удивителна доминанта в живота и Учението му, независимо от тежките страдания, през които е минал Той и минаваме всички ние: повика към радост, блаженство, веселие, пълноценна обмяна с Духа и Природата и най-вече щастие. Не случайно повтаряме по три пъти на ден молитвата за Божията Любов - че носи “изобилния и пълен живот”. Колцина осъзнават дълбокия смисъл на тази молитва и истинските форми на нейното приложение в живота? Само за ядене и пиене ли става дума?
За Учителя Божественото не е “третият етаж”, както в елементарните верски и философски концепции – то е Точката, която обединява и уровновесява Духовното с Природното и ги хармонизира да живеят равностойно и с всичка сила, но последователно, спонтанно, разумно, ритмично.
Божественото за Учителя е синоним на “всички” и “всичко”: изключим ли един център в самите нас или едно същество, създадено от Бога, от обсега на любовта и грижата си – ние вече не сме божествени.
Не отминаваме без внимание и съветите на Учителя за необходимостта от личните чувства и личния живот, като основен елемент на Битието, без който То би рухнало и безсмъртието би било невъзможно. Личното е адско, само когато е агресивно, тщеславно, и егоистично - несъобразено с космичната хармония и волята на Бога. Щастието, радостта и веселието; сладостта на меда в сърцето, речта и погледа ни, в постъпките ни, са базален извор на здраве, подмладяване и вечен живот. Не случайно Учителят е изнесъл беседа под заглавие “Съзнателният живот като веселие” и повтаря този лайтмотив постоянно в живота и Словото Си; сам Той често се е смял и веселил до самозабрава. И продължава да се смее като дете, подобно на Иисуса, Който не е само един скръбен образ с постоянно насълзени очи... За великите души, когато са на земята, това е една възхитителна диалектика: “Страдна душо”, “Скръбна е душата ми до смърт” и “Странник съм в този свят” при тях се сменят с лекота със “Сладко медено”, “Радост” , “Благост” или “Ще се развеселя”...
Ние знаем от астрологията, че Слънцето е интегратор на личността - а Слънцето на Учителя при сегашното Му гостуване е точно в този градус от зодиака, за който Дейн Ръдиар най-много употребява думите “интеграция”, “щастие”, “веселие”.
Човек има чувството, че този изумителен философ и гений на ХХ век, макар и далече в Калифорния, едва ли не всеки ден се е срещал и разговарял с Учителя от България и е познал естеството и същността Му до невероятни дълбочини! Страннен наглед феномен: както много други чужденци с високи посвещения и пробудени причинни, будически и атмически тела, и Дейн Ръдиар се оказва на нивото на най-качествените представители на човечеството, за разлика от доста сънародници на Учителя, които и до днес търсят школички, църквички, локвички и фонтанчета пред необята на една нова Божествена Ниагара. Това не би трябвало да ни учудва, щом като Посветените, Адептите на Бялата Ложа и въобще хората с монада в Битието не живеят само в третото измерение и затова и денем, и нощем общуват съзнателно в Школата и живота и се скитат, заедно с Учителя, свободно из Мировия Океан. Съвършено изключено е за един мистик и мъдрец от такава величина като Дейн Ръдиар да не “засече” присъствието на Учителя и в този век на земята и да не очертае, подсъзнателно или свръхсъзнателно, портрета Му по един перфектен начин - макар и за нас, простосмъртните, връзката им да е невидима. Светила като Седир, Рудолф Щайнер, Онисабуро Дегучи, Кришнамурти, Толстой, Рабиндранат Тагор, Айнщайн, Папа Йоан XXIII – Ронкали, равинът Даниел Цион, латвийският астролог и мъдрец Николай Калерт, най-големият френски религиолог Рене Гинон, Николай Райнов, Ванга, Олес Бердник, Пако Рабан, Бил Гейтс и още много други, знайни и незнайни синове на човечеството, получиха своето Второ Пентагрално Посвещение - разпознаха един такъв Дух в последното Му въплъщение на земята. Изпълниха думите на Бог Кришна, че който Го познае, когато е в най- последното Си въплъщение на земята, няма повече да се преражда, но ще се върне завинаги в Него и ще се слее с Него - за разлика от всички останали, които ще отидат след смъртта си при боговете, ангелите и авторитетите, на които са се кланяли, и после ще продължат да се прераждат.
Който не изпаднал по този начин в ямите на имитантите, е приключил завинаги с гордостта и е добил Смирението. Такъв човек става сляп за злото, но безкрайно чутък и зрящ за всяко Слово Божие, когато се явява някъде в плът на земята. А То никога не пресеква. Честолюбието и Самомнението нямат сметка от тази велика Тайна, защото отново трябва да станат ученици, последователи. Те искат да се чувстват най-първи и велики, за да правят впечатление. Жестокостта - древната Змия в сърцето - обича да яде другите с мисли и думи и да е винаги над тях. Позите, забележките, хитрините и сарказмите са в кръвта й.
Смиреният обаче е над цялата тази суета. Той е дори над академика, гения, светията, пророка или праведника. В Пентаграмиката това е Второто Вътрешно Посвещение, когато се подпалва Вторият Лъч над главата на ученика. Само Бог знае, че вече си станал апостол. Никой друг. А ти знаеш, че Стълбата е безкрайна над тебе и че тепърва те очакват следващите лъчи: на Просветлението, Преображението и Възкресението. И ореолите на Възлюблените и Учителите, които са още по-необятни и не светят само около главата, както при туземните светци ивярващи.
Защо тогава и най-висшите американски посветени, попили от духа на Боян Мага и богомилството чрез Християн Розенкройцер и горели за Истината като факли по кладите, бидейки днес предвестници на Седмата Раса на човечеството, да не бъдат отново на гребена на вълната?
16,25ч.
|
НЕБОМИГЪТ НА УЧИТЕЛЯ
