|
11-12.07.134г
Айтос, градината
ПЛЪТНО С НАРОДА!
Още преди паневритмия дойде мисълта и силното усещане, че днес и утре Учителят присъства особено плътно и осезателно на този петровден и че всички, които са дошли да почетат празника Му, ще получат необикновени подаръци от Него. Почти визуално, един от нас се увери, че Учителят сега се спира с огромна любов пред всеки, които е дошъл в братската градина и на всяко друго място по света, където са се събрали повече хора в Негово име, И ЧЕ ЦЕЛУВА И ПРЕГРЪЩА ВСЕКИ присъстващ, СНЕМАЙКИ ВСИЧКИТЕ МУ БОЛКИ, РАЗРЕШАВАЙКИ ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ НА ОНЕЗИ, КОИТО ГО ОБИЧАТ – даже на "случайните", външни хора. Приятелите, които са имали финансова възможност да дойдат тук или да отидат на друго място, където се събират МНОГО хора по този повод, но не са направили това, няма да получат дар от Учителя. Не че ще бъдат наказани – у Учителя такова понятие няма, - но няма скоро да стихнат болките и проблемите им. Ще си останат под властта на личните си карми, на личните ангели-ръководители.
Усещането, че Учителят е тук и благославя и милва с особена любов всеки без изключение, не бе само единично. Всички хора бяха като в транс от невероятното Присъствие, от удивителната ведрина и свежест на тези два дни.
Днес, 11 юли 134(1998)г., след беседата излезе една непозната сестра от Айтос и развълнувано каза:
- Мили братя и сестри, искам да споделя с вас една опитност, която имах тази сутрин, и виждам, че това продължава и сега. Учителят е между нас и прегръща и целува с неизказана любов и нежност всеки поотделно!
После тя продължи с едно свое стихотворение. Запознахме се с нея и тя ни го даде:
ЗА ДРУЖБАТА И ЛЮБОВТА
На дружбата и Любовта
не е цена до днешен ден определена...
Те имат стойността на Битие –
по скъпи са от цялата Вселена!
В з а и м нн о с т т а е тяхната цена!
И който страда от душевна жажда,
той знай, че "сметката" е тук една:
с ъ р д е ч н о с т със с ъ р д е ч н о с т се заплаща!
невена райкова
гр.айтос, ул."Чаталджа"№2, тел.3937
И тази сърдечност сякаш плуваше във въздуха като зрима мекота и щастие по време на Учителювия празник в Айтоската братска градина, въпреки че там все още си виси на видно място гипсовата позлатена котва на черен фон – и няма кой да прекъсне тази антена към отрицателния свят, към гордостта, егоизма и тщеславието, към агресивния и теснен верски фанатизъм. Но през тези два дни сякаш всичко това се стопи от видимото присъствие на Учителя! Той иска да ни каже днес – не само чрез беседата, която се чете ("Еpикът на Любовта"), - че който участва с обич във всенародните прояви на Любовта, има най-голям шанс да се срещне с Него. Индивидуалистите, претенциозните, елитаристите; и ония, които отвличат души на друго място, за да си се наслаждават точно по това време, ще получат други неща през тези два дни, но не и целувката и прегръдката на Учителя. Това важи само за ония, които са имали възможност да дойдат, но не са поискали. Ако някой си е останал сам през този ден, защото няма пари да пътува, но го е празнувал по всички правила и с най-нежна обич към Учителя, също може да очаква Той да го посети.
На 12 юли всички станаха още по тъмно и запяха и засвириха. През целия ден много хора плачеха и се прегръщаха. Преживяването ще си остане незабравимо!
След паневритмия и закуска нашата групичка, увлечена от ентусиасти, се качи на най-близкия връх в Айтоския Блакан. Един от нас обаче усети, че сега благословението е долу, при всички, и си тръгна сам към градината. Чувството се оказа вярно. Една нова приятелка го взе за ръка и пожела да си поговорят по много важни въпроси, извеждайки го от групата, където се четеше беседата. Дали това бе отклонение от мястото на благословението, или е било пак божествен импулс, има да се изяснява.
Стари и нови приятелства за цял живот и от Вечността никнеха и ухаеха прекрасно през тези два дни. Вчера две сестри от гр.Гълъбово откриха тук един свой приятел от 1992 година – и пак потекоха сълзите...Те не могат да забравят как той бил водил пет сестри тогава нагоре към лагера; казват, че именно тогава разбрали какво значи братство. Техните чувства, техните лица и очи и сега осмислят нашето присъствие тука, защото именно това е "езикът на Любовта" – за разлика от лошите или безразлични погледи на хора от съвсем друга вселена. За съжаление, има и такива: те също четат беседи и се молят, играят паневритмия и ходят на Рила, но се разминават с нас всяка сутрин, сякаш сме дървета и пънове. Не желанието за плач и прегръдка, но вътрешното негативно мнение и осъждане движи подобни хора, на които очите са зли или студени, безучастни. Някои от тях дори заобикалят другия отдалече.
Последната "случка" в духа на одеянията днес бе следната:
Един от приятелите забави замалко отпътуването ни с колата, защото бил усетил, че трябва да обиколи за последен път поляната пред братския дом, без да е имал конкретна уговорка с някого. Тогава едно момче от Варна го спряло и му казало, че слуша с касети Словото на Елма. Казало, че преди време се било обадило по телефона на п. за помощ от Учителя – майка му била болна от рак – и получило незабавен отговор чрез отваряние на том беседи. Момчето преди малко му подарило том с беседи от Учителя – "Той създава". Не само пълно съвпадение с темата на едно от последните осияния – за Твоеца и Създателя, - но и нова помощ: с този том сигурно пак ни се дава някаква идейна помощ в конкретните условия.
И наистина, още при първото отваряне на разрязания само до 11 стр. том се падна отговор на един проблем, който бе възникнал при общуването с една нова приятелка от тези два дни и ние се питахме какво да правим. Като артистична личност, преизпълнена със самата себе си, тя не спираше да говори с часове, употребявайки думичката "аз" над всякакви граници. Но ето че от отворения том тя получи не само назидание, но и една неочаквана защита от Учителя в една мисъл за аза, която е от така наречените "синтези":
"За добродетелта може да говори само оня, който казва за себе си "аз". Животното не може да каже "аз", то живее в общото съзнание. Човек обаче се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество.
Според някои, има и състояние, по-високо от това на аза. Някои го наричат "безлично състояние". Да живееш в безличното състояние – това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Следователно, азът е първата буква на великото, Божественото знание, което в бъдеще ще ви се открие.[...]
Сега, в каквото и състояние да сте, не мислете, че сте дошли до най-високата степен на съзнанието. Че сте дошли до състоянието на аза, радвам се, но още много азове трябва да включите в съзнанието си. И тогава, като кажеш, че обичаш ближния си, разбирам да обичаш всички, които казват "аз", както и ония, които не могат да кажат "аз"... (т."Той създава", с.10-11, б."Той създава" от 27.09.1936г.)
След това, по реда на разрязването на следващите страници, Учителят ни поднесе цяла серия от изненади – на всяка нова страница имаше съвършено конкретен отговор на въпроси, които ни вълнуваха днес, например – за правилното боравене с парите. Следваща мисъл буквално повтаря в детайли разговора ни тази сутрин с една нова приятелка от Русе: за градусовата астрлология и за зодиака по дни, които се различават с 5 дни и нещо. В беседата Учителят защитава именно 365-дневното деление, а не 360-градусовото – а точно за това бяхме говорили, без някой от нас да е чел досега "Той създава" !
Тук трябва да се поясни, че всичко това става вече в града, когато сме се върнали от градината. Така че е обяснимо защо се смяхме толкова много при следващото "попадение": в мига, когато П. вдига слушалката и вика "ало, ало!", защото някой е позвънял, но телефонът нещо прекъсва, в кухнята п. разрязва нова сраница и чете на глас:
"Ти викаш "allo, allo, но телефонът не работи, не получаваш отговор"...
Дали това е само за разведряване, или и в него Той пак влага някакъв дълбок смисъл? "Ало" е зов към Аллаха (Ellah, Бог), а нашият контакт не винаги работи...
Изненадите продължават... Само преди минути бе станала дума за хорота с лошите мисли и погледи – и на следващите страници Учителят потвърждава: любовта не се постига с отрицателни реакции: "със сърдене, с подозрение и съмнение любовта не се намира. Това са прояви от друг свят." (с.299)
А на въпроса, който си бяхме задали преди броени минути – "Не се ли превръща пак контактът ни с Бога в книжовна дейност?", този път получихме облекчаващ отговор...:
"Всяка област, през която минава човек, трябва да се опише и да се извади някаква поука." (с.301)
Имаше един момент от последните минути преди заминаването от Айтос, когато пак се срещнахме с представителката на "аза" и нейния другар. Дойде импулс да отворим един том с беседи, който лежеше на масата – да запитаме какво ни свързва и какво да очакваме. Отговорът бе, че пред нас има само един баир и после отиваме в едно ново село. В Ново Село ни очакваше приятелят с компютъра от Шумен, но това може да е само съвпадение. Или не? Ние възприехме отговора като надежда за Новата Вселена – "селото" на Учителя; а приятелката с "аза" може би го е възприела по още по-друг начин, понеже следващата година дойде със съпруг от друго селище...
|
ПЛЪТНО С НАРОДА!