Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 06:06 25.09.23 
Клубове/ Религия и мистика / Велики личности Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема <Операция “Троянския кон”>
АвторXyaн Xoce Бeнитec (Нерегистриран) 
Публикувано06.01.03 13:23  



Хуан Хосе Бенитес – из т.VI на “Операция “Троянския кон”
Издателство “Веда Словена”, Пловдив
превод от
J.J.Benitez, Caballo de Troya 5), 1996, Editorial Planeta, S.A. 1996

При третото ни хронопортиране, при една проповедите на Учителя, щяхме да получим възможността да проникнем в онзи "ад” и да изследваме причината за подобно позорно явление. Мястото, известно като "град на мамзеримите", беше един от най-многовидните анклави на най-презряната социална класа сред израелтяните - незаконородените. За ортодоксалните юдеи в частност и за обществото като цяло, мамзерът (или незаконороденият) бил индивид, белязан с тежко клеймо, което отнемало правото да сключва брак с левитки, с израелтянки от “чист” произход и с нелегитимни потомки на свещенослужители. Забраната водела началото си от Мойсеевите времена, на основание заповяданото от самия Иаве - "Второзаконие” (23, 2-3). В една от древните си, сюрреалистични (почти хитлеристки) норми, Иаве казва дословно: "Мъж със сплескани тестиси или обезобразен фалос не може да бъде приет в общността на Иаве. Незаконороденият не може да бъде приет в общността на Иаве, дори до десетото му поколение." Без коментар (бел. на Майора).
Тази невероятна разпоредба, произлязла от един Бог, за когото се предполага, че е справедлив, изолирала незаконородените от "паството на Иаве", обявявайки ги за "истински боклуци". С течение на времето онова, което се предполагало да бъде само един религиозен принцип, се превърнало в социален "грях" от най-лош тип, който опетнявал всичко в ежедневието на незаконородения. Освен че бил лишен от права, мамзерът не можел да заема отговорни длъжности, нито да се похвали с някакво достойнство. Той бил длъжен винаги да стои далеч от останалото население, упражнявайки само така наречените "презрени" занаяти и винаги подлаган на постоянно унижение от богати и бедни, от лаици или свещенослужители, от властници и от поданици. Включително правото му да наследява било оспорвано, а присъствието му в съда анулирало присъдата. И всичко това, както казах, бе по причина на непризнатото раждане; или - което е било още по-драматично - като резултат на бракове, непотвърдени от Мойсеевия закон, което можеше да продължи до десето поколение. Основният проблем - какво да се разбира под “незаконороден” - бил подложен на разгорещени спорове между тълкувателите на Закона. В своята тъпота, така мъдро и пламенно атакувана от Иисус от Назарет, тези "учени" приели три големи вьзможности: а) Като мамзер трябва да се квалифицират всички потомци на "съюз, забранен от Тората", т. е. кръвосмешение, прелюбодеяние, и т. н., включително и родените от съчетаване на първосвещеник с вдовица. Незаконородени са също децата на халу (съпруга на починал брат без поколение, чийто неженен девер отказва левиратен брак). Потомството на жена, която, след като е била погрешно осведомена за смъртта на съпруга й, се е задомила. Детето, родено от легитимен брак, при който съпругата, но не и съпругът, е подозирана в изневяра. Пооколението на разведена жена, чийто документ за изгонване носи подписа на роб, вместо на законно акредитиран свидетел. За други равини юридическото значение на мамзер било установено единствено и изключително с позоваване на Тората за смъртните наказания, свързани с незаконните сексуални връзки. Те подкрепяли мнението си с текстове от Левит (20, 10-21). Сред другите прегрешения, наказвани с екзекуция, общо 36, се отбелязват прелюбодеянието, връзки със снахата, със сестрата на разведена жена, включително сексуален акт по време на менструалното очистване. Родените от посочените примери деца влизали напълно в квалификацията “незаконородени”. б) Следващият, по-“умерен” критерий, определял като мамзер родените от съюз, заплашен в Тората със "законно смъртно наказание". С други думи, децата, родени при обстоятелства, за които Иаве е определил конкретно смъртно наказание: лапидация (убиване с камъни), изгаряне, обезглавяване и удушаване. Например, ако някой мъж е имал сексуална връзка с девойка между 12 и 12 половиня години, възраст за задомяване при еврейките) или със сгодена, която се намира в дома на баща си - с или без нейно сьглаие, - мъжьт бивал осъждан на смърт чрез лапидация. Ако в деянието са замесени двама мъже, вторият бил удушван. Вероятното дете, родено от тази връзка, завинаги било белязано като “незаконородено”. По същия начин са подлагани на лапидация онези, които са допуснали сексуални връзки с майка си, с жената на баща си, със снахата и т.н. Ако е последвало поколение, всички ставали мамзерим. Към тази мрачна картина естествено трябва да се добавят и децата, родени от връзки между юдеи и роби.
Лудостта и безумието на дребнавите пазители на Закона, на “чистотата”, достигали до такава крайност, че се обявявали за незаконородени децата от брак, в който импотентността на съпруга била публична тайна. Разбира се, не се правела разлика между органична или психична причина и се допускали най-печални грешки и неправди при случаи, добре известни днес на медицината. Нямало значение, че импотентността била временна. Подозрението тежало над семейството като проклятие (бел. на Майора).
В повечето случаи това създавало безнадеждни ситуации. Ако незаконороденият не си спомнял родословието си и конкретно първия от предходните мамзер, петното можело да тегне върху рода му със столетия. Много от тези нещастници, неспособни да разрешат проблема, слагали край на непоносимите окови чрез самоубийство.
Така разбрах, че информацията относно тази тягостна действителност, за която евангелистите също не споменават, се оказа от интерес за уточняване на някои от словата и действията на Учителя от Галилея. Когато в свещените текстове се споменава за един Иисус, който редовно споделял компанията на "грешниците", повечето от вярващите свързват това понятие с онова, което днес, повече или по-малко, интерпретираме като “грях”. Груба грешка! В повечето случаи - надявам се по-нататък да дам някои примери – тези “грешници” били всъщност мамзерим (незаконорозени), ебед (роби) и ам-ха-рец (необразовано население, което спазвало Тората по собствено усмотрение); и накрая – езичниците, самаритяните, публиканите (бирници) и други, свързани с могъщия нашественик Рим. Да бъдат “уважавани”, “предани”, “благородни” и “справедливи” било немислимо за тях. В очите на нетолерантната юдейска правоверност те били третирани като "грешници" от най-лошия вид.
Постепенно почнах да схващам какво бе истинското ни положение (на “отвратителни грешници"), каква бе причината за омразата на Иоан Зеведеев и какъв - истинският обхват на кървавото социално разделение, което омърсява юдейската нация и я прави силно антагонистична. На това Синьт Человечески бе посветил голяма част от годините на проповядване. Картина, чието осмисляне е жизнено важно, за да се преценят по-точно идеите и движението на Учителя. Онези, които се стремят да пренесат в ХХ век модела на дейността на Галилейския рави, се излагат на сериозна опасност: много от социалните обстоятелства са диаметрално различни. Основното и съществено послание - съществуването на един Бог-Отец и последващото физическо братство на човешките същества – наистина остава неизменно, но, както казах, нужно е да се познават в дълбочина историческите, политическите, религиозните и социалните рамки, за да не се изпада в грешка, като се търси подражание на смъртта на един Син в едно време, което не отговаря на нашето.
По тази причина и поради последвалите приключения сред незаконородените, разбрах също защо изразът мамзер се смяташе за най-голямо оскьрбление и се наказваше с 39 удара с камшик.
Не бих искал да пренебрегна една друга мисъл, която, в резултат на контакта ми с мамзеримите и ненавистните закони, които ги гнетят, се затвьрди у мен, сблъсквайки се с една от догмите на християнската църква. Докосвал съм тази тема и този проблем в страниците на дневника си, но вярвам че сега е моментът да ги осветля по-добре. Когато християните говорят за девствеността на Мария, искрено казано, не мога да не ги апострофирам, кръвта ми кипва! Не мога да разбера (или мога?) защо теолозите и църковните служители упорстват в прикриване на истината. Или никой не се е заел да изследва научно обичаите на онова време? Ако е било направено обективно, те биха открили, че разказаното от евангелистите би поставило автоматично Галилейския рави в категорията на мамзер - или незаконороден. С други думи - "истинска измет", опетнен завинаги и без права. Ако Богородица е забременяла със своя Син преди да се ожени за Иосиф - така твърдят текстовете на Лука (1, 26-39) и Матей (1, 18-25), - тя щяла да бъде повлечена от динамиката на мамзеримите. Теолози и равини, включително преди раждането на Учителя, са дискутирали върху проблема. Какво уважение бе могло да получи дете, родено от годеница (още неомъжена официално)? Както споменах, трактатът "Санедрин" (VII, 7) казва следното: "Който има сексуални отношения с девойка не е виновен, ако тя не е млада, девствена и годеница (с уговорен брак) и се срещат в дома на баща й". Според едно от обичайните мнения, валидно в онези времена, децата, плод на такъв тип съчетаване, заплашено от Тората със законна екзекуция, безмилостно били обявявани за "мамзерим". Макар че сам Илел, един от блестящите мъдреци, предшественик на Сина Человечески, да се е борил, за да от хвърли тази норма - виж Второзаконие (22, 23-29). Приемайки като достатъчно зачестил факт забременяването на жените през периода на годежа (особено годеничеството, предхождащо сватбата), Хилел (около г. 20 пр. н.е.) се сблъскал с единното мнение на теолозите, които обявявали тези деца за незаконородени, аргументирайки се, че при липсата на предварително обявен брак, възможното поколение не трябва да се оценява като заченато в прелюбодеяние. "Донесете ми брачните договори на вашите майки" - им казвал той. Когато ги донасяли, той показвал онова, което било записано: "Когато влезеш в моята къща (т.е. от сватбата, а не от годеничеството), ставаш моя жена, според Закона на Мойсей и Израел". Но разумният критерий на Илел, както се оценява в "Санедрин" и в "Кетуббот", не се наложил. Отчасти причината била в юдеите от Александрия, приели за основа друг процедурен прецедент, като включили писменото обещание за женитба по египетски обичай (бел. на Майора). Истината е, че в година "минус седма", когато се е родил Иисус, тя все още била в сила, с всичките си зловещи последици.
Вярващите, водени от достойна за похвала, но инфантилна вяра и без ни най-малка правна култура, предполагат че странната бременност на Мария е била оправдана в очите на Иосиф и на иудейско общество на основание на евангелския текст - "забременяла от Светия Дух".
Двойна грешка!
На първо място, защото аргументът “забременяла по свръхестествен път”, дори и така да е станало, е щял да предизвика смях и скептицизьм у съдии и съседи. Цялата тежест на железния Мойсеев закон би се стоварила върху Богородица и семейството й и би подхвърлила на опасност включително живота й.
Казвал съм и повтарям: зная че има Бог. Убеден сьм, че действа както с интелигентност, така и с благоразумие. Ако събитията се бяха развили както твърдят евангелистите, великолепното творение на този Бог-Отец - въплътяването на Иисус - би се сблъскало с най-тежък и ненужен проблем: проблемьт на Закона, интригите и подозренията. Великият Разум може всичко и е способен на всичко. Но човекьт, с космическото си късогледство, се опитва да ограничи или да манипулира тази сила, търгувайки с нея според изгодата.
Втората грешка: Естествено е вярващите да приемат свещените текстове като слово Божие, открито на хората. Но лично аз имам известни съмнения. Писание с подобна възвишеност трудно би могло да съдържа грешки, премълчани и манипулирани, каквито представят евангелията. Още повече, ако приемем, че както Лука, така и Матей са били в течение на онова, което е означавало състоянието на незаконородения. Как тогава да се повярва на упоритото и натрапничаво желание Мария да се представи като "девственица, заченала от божествено деяние"? Очевидната логика е, че никой от цитираните евангелисти не би поел риска или не би действал налудничаво да включи в спомените си нещо, което би могло да опетни образа на един Бог. Затова обяснението, съвсем естествено оспорено от недопустимия характер на едно извънбрачно зачатие по онова време, трябва да се търси в по-късна интерпретация. Просто някой се е набъркал с нелепото си, почти истерично усърдие да възхвалява една абсолютно напомпана история.
Не бих искал да се разпростирам в тема, която, за съжаление, ще продължава да се дискутира некомпетентно. Като проста справка за ориентация, в допълнение към думите на Майора, напомням на читателя, че най-старият ръкопис на евангелие (така наречения папирус "р45") се отнася към началото на III в., т.е. повече от 100 години след редактирането на последното евангелие - на Йоан. За съжаление, "кодексите", които в IV в. Константин заповядал да се препишат от неговия библиотекар Евсевий, с текстове от Стария и Новия завет, са загубени. Днес единствено са запазени Ватиканиският и Синайският кодекс, но тези кодекси произлизат от неизвестни извори. Съществува сьщо един евангелиски фрагмент, който изглежда е принадлежал на Марко, написан върху папирус и намерен в пещера "7" в Кумран край Мъртво море. Текстът, наречен "765” и предизвикал сериозни спорове между експертите, би могъл да се отнесе към година 50 от н.е. Той съдържа откьс 6, 52-53. Позовавайки се на апостолите, видели Иисус да ходи върху водите, там се казва дословно: "Понеже не бяха видели какво означава чудото с хлябовете, сьзнанието им бе притьпено". Що се отнася до най-древните фрагменти от евангелието на Матей, "р64" и "р77", по всичко изглежда, че те се отнасят към края на 11 век (напоследък се проявява нова тенденция тези откъси, известни като "Оксфордски папирус", да се отнасят към година 50 от н.е. – бел. на редактора). Очевидно, както твърди Майорът, при тази оскъдица на оригинални евангелски ръкописи, "грешките, премълчаванията и манипулациите" в текстовете, достигнали до нас, са неизброими.
Приключвам тази бележка с печално известното писмо, което говори достатъчно за възможните манипулации.То било изпратено от папа Сириций до Анизий, епископ на Теслоники, през 392 год. Негово Светейшество бил смутен от ересите на присилианистите, които практикували краен аскетизъм, както и на Йовиниан и Понос, които отричали девствеността на Мария. Нещо повече: в същото писмо папа Сириций (384-398) твърди: "С право Ваше Светейшество сте изпитали ужас (позовавайки се на мнението на Понос) от внушението, че от същата девствена утроба, от която се е родил в плът Христос, би могло да произлезе и друго раждане. Защото, нямаше да избере Господ Иисус да се роди от девственица, ако беше отсъдил и преценил, че тя ще бъде невъздьржана и че със семената на човешкото съчетаване ще опетни утробата, формирала тялото на Бога, което ще седне в палата на вечния Цар. Тъй като той е, който го потвърждава, а не онова, което твьрди иудейското коварство на ония, които казват, че Иисус не би могъл да се роди от утробата на девственица..."
Следователно е ясно, че критиките кьм девствеността на Мария идват още от античността и от страна на юдеите, които са познавали добре Мойсеевите закони.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* <Операция “Троянския кон”> Xyaн Xoce Бeнитec   06.01.03 13:23
. * Re: <Операция “Троянския кон”> A.   06.01.03 14:35
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2023 Dir.bg Всички права запазени.