|
Светската слава
потъва в забрава
и никой не може
отново да сложи
на мястото старо
кумира забравен,
на който отколе
принасяха хора
от свойте богатства
със жест,
с надежда едничка
кумирът добричък
ръката си нежна
към тях да простре.
На негово място
набързо израства,
щом бил развенчан,
друг някой си избран -
с вика на тълпата,
на всички приятел
и с всеки почитател -
безпримерно добър.
И името му ново,
ни първо,ни второ,
мълвата понася,
тълпата разнася
и с`свойто подражан`е,
със дяволско старан`e
в главите го насажда
на простия народ ...
С икони и свещи
оформен е вещо
нов пиедестал
от олтара стар,
от който кумирът,
чийто култ умира,
свален бе наскоро,
и грубо,и злобно,
като някой парцал,
праха от маските обрал.
А маската самата,
излъскана до блясък,прикрива лицето
на новия кумир.
Но идва ден,той пада,
за своя изненада
на друг ще я отстъпи
във старите палати
да влее своята душа.
А той ще си отиде,
разчувстван и обиден,
да пише мемоари
и себе си да жали
във някой манастир.
На Бога ще се моли
отново да му стори
това "добро" прекрасно,
да му отстъпи свойто
място,
да може пак да властва
над хорски умове.
И светската си слава,
потънала в забрава,
кумир ще я направи
кумирът развенчан.
На гроба й ще служи,
додето се спаружи,
тогава ще се сгуши
в ковчега й беззвучен
и,костите прегърнал,
така ще си умре.
Светът го е забравил,
от Бога изоставен,
какво ли бил направил
във кухия ковчег ?
От светската му слава
ковчегът му остава,
във него и в забрава
дано почива в мир.
|
Към властелините на света