|
Във всеки има нещо много съществено.
И това- същественото е скрито много дълбоко..
То е, като едно малко семенце, което може да поласте, само тогава, когато са налице условията за неговото прорастване...
Това семенце си "ТИ"....истинското "Ти", а не това ти, което има претенции, което се ядосва или което се радва , на несъществените неща.
Едно малко семенце, което чака своите условия.
И от това семенци, ще "поникне" съществото, за което са мечтали хилядите твои "предци и прародители".....
За да отгледаш фиданката на това семе, е необходимо, да го намериш в себе си.....
Необходимо е вътрешно спокойствие, за да може семчето да пусне кълн и да стане "дървото на познанието", от което дърво,ти няма да ядеш, защото не си гладен вече за неговите плодове....
Яде гладния.
Дегустатора не яде- той дегустила- само опитва плодовете на семето.
Има голяма и принципна разлика,между поведението на гладния и поведението на дегустатора....нали?
И в основата на това, стои едното малко семенце
Жалко е , ако не го намериш...в себе си.
Жалко е, ако го търсиш вън от себе си- в , семейство,пари , власт, секс, надежди.... или в борба, спещу накакво си, несъществуващо Муле...
Забелязвали ли сте, как един гълъб, се опитва да открадне от друг гълъб , дефицитното зрънце????
При всички птици е така- и между хората е така.
Забележете, как всеки иска да прецака другите- и го прави...., спирайки развитието на семето в сече си
Наблюдавайте какво става тук- в клуба.
То е същото, което става и вън от клуба.
Наблюдавай , и не оценявай- въздръж се...запази го като нещо, върху което можеш да медитираш....
Абсурда не е абсурд.
Във всеки абсурд, стоят някакви догми, които превръщат абсурда в абсурд.
Хиляди пъти, минаваш покрай ендо храстче и не го забелязваш.
А то си расте десетки години.
И изведнаж, го забелязваш-забелязваш абсурдния му плод...
Не- това не е така.
ПРосто очите ти, са се отворили, едва в този момент, за този абсурд-който после , се оказва че не е никакъв абсурд...а твоето собствено "аз".....
|
Едно малко семенце......