Карат се клоните на дървото, шумят.
Спорят кой е по-ценен, по-извисен.
А дървото ги чувства и по бащински
се усмихва на глупавите им закачки.
Щото всичките са му деца,
и ръце са му.
Той чрез тях живее, чрез тях диша.
И всичките до един на сърцето му
лежат.... до един.


//