|
БИГВАН ШРИ РАДЖНИШ (ОШО)
Из “СЛЕДВАЙ МЕ!”
Беседи върху притчите на Исус
том З
ПРИЕМИ СЕБЕ СИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ –
И СЕ ПРИЕМИ ТОТАЛНО, БЕЗУСЛОВНО!
ДУМАТА "ВИНА" не трябва никога да се използва. Самата дума има погрешни асоциации, и веднъж щом я използваш, ти падаш в капана й. Вината не е естествен феномен: тя е създадена от свещениците. Чрез вината те експлоатират човечеството. Цялата история на псевдорелигията се съдържа в думата "вина": тя е най-отровната дума. Пази се от нея; никога не я използвай, защото тя има дълбоки корени и в твоя подсьзнателен ум. В никое животно не можеш да намериш вина: животното просто живее. То няма идеали, няма интелектуален багаж; то съществува, то просто свществува. То не се стреми да постигне сввършенство в някакви области, затова животното е прекрасно, невинно.
Идеалите се корумпират. Щом се сдобиеш с някакъв идеал за осъществяване, ти вече никога няма да си спокоен, никога няма да се чувстваш удобно, никога няма да си задоволен. Незадоволеността върви след идеала като сянка - и колкото по-недоволен си от себе си, толкова по-невъзможно става да постигнеш идеала: създава се порочен кръг. Ако не си недоволен от себе си, ако се приемаш такъв, какъвто си, идеалът може да се осъществи незабавно. Подчертавам думата "незабавно": без никакъв промеждутък от време, в самия този момент, тук и сега, ти можеш да реализираш своето съвършенство. Това не е нещо, което може да се постигне в бъдеще - то е нещо, което ти винаги си го носил в себе си. Съвършенството е твоя природа – ти си съвършен!
Това е разликата между псевдорелигията и истинската религия. Псевдорелигията казва, че ти трябва да си съвършен и сьздава в теб вина, защото не си съвършен.Тъй като не си съвършен, тя съвздава нравоучение, създава дълбоко терзание, непреквснато треперене и страх поради това, че не си съвършен; създава ад и рай. Ако станеш сввършен, ще те наградят с рай; ако не станеш съвършен, ще те накажат с ада…
Истинската религия казва, че си съвършен, а не че трябва да бъдеш такъв. Ти не можеш да бъдеш несъвършен, защото не може да има несъвършенство от Бога. Ако Бог е сьздал света, как може той да бъде несъвършен? И щом вие идвате от Бога, как можете да бъдете несввършени? Вие сте богове – това си и ти, “таттвамаси” (да сравним този термин от индоевропейски произход с корена на думата “татко”, с Тот – Бог Отец – и “тотвселена”, тотвселенско тяло на човека и боговете – б.п.) А това е реализация, разбиране, а не постигане - това не е нещо, което трябва да се изработи. Ако си тих, в този самия момент то се реализира - ти си съвършен. И щом веднъж го проумееш – това че си съвършен, – ти почваш да живееш съвършено, защото всичко, което правиш, идва от теб, възниква от теб.
Затова, моля ви, никога не използвайте думата “вина”: тази дума е опасна, тази дума ви е заблуждавала в продължение на векове.
Може би нямаш нужда от съвършенство, твоята нужда може да не е тази. Когато ожаднееш, търсиш вода. А може би водата те търси, без да си жаден. Тъй че, какво лошо има в това?
Това трябва да се запомни: ако не можеш да ме приемеш, значи така трябва да бъде. Значи - не си на този стадий, когато да имаш нужда от мене. Не си създавай никаква вина. Когато имаш нужда от мене, ти ще ме получиш, иначе не е възможно. Всяко състояние е правилно, всеки стадий е правилен – където и да си, ти си там, където трябва; каквото и да е това, от което имаш нужда, ти си в състояние да го получиш. Когато нуждите ти се увеличават, и способностга ти да получаваш ще се увеличава. Не се опитвай да надскочиш сянката си; не се опитвай да надминеш себе си. Защото ще изпаднеш в много глупаво състояние на ума и сам ще създадеш своето терзание - ще се чувстваш виновен. В света няма нищо, заради което човек да трябва да се чувства виновен.
Приеми себе си такъв, какъвто си - и се приеми тотално, безусловно! Такъв е начинът, по който Бог иска ти да бъдеш такъв, какъвто си - съвсем точно и прецизно. От теб, такъв, какъвто си, има нужда в този момент. Не се опитвай да променяш. Самото усилие да променяш е глупаво, защото кой ще се промени? Ще се променяш... - самото усилие е глупаво, защото ти се опитваш да се издигнеш нагоре, дърпайки връзките на обувките си... Можеш да подскочиш замалко, но отново ще паднеш върху все същата земя – при това в по-лошо състояние, защото ще дойде вината: не си могъл да успееш - провалил си се.
Щом си тук, научи от мен поне едно нещо – пълно приемане. А пълното приемане ще предизвика трансформация от само себе си: в това е неговата красота. Когато приемеш себе си, ти започваш да се движиш – не че прилагаш сила, не че подбутваш реката, не че се бориш – ти течеш с живота! Целта е там, където той те отведе. Аз не ти давам никаква цел. Аз не ти давам никакъв идеал.
Всички перфекционисти са невротици. Самото усилие да станеш съвършен е маниакално – то създава неврози, то създава нещо като лудост. Тогава ти няма никога да си нормален. Единствената нормалност, която сыцествува, е да приемеш себе си такъв, какъвто си. Не обвинявай, не осъждай! Не създавай стандарти и критерии, за да съдиш. И изведнъж ще видиш, че си почнал да се движиш, че реката тече. А реката ще стигне сама океана - няма нужда някой да я насилва. Колкото повече се опитваш да се промениш, толкова повече ще попадаш в порочен кръг. И тогава се създава вина; а когато се чувстваш виновен, ти се чувстваш осъден. А когато се чувстваш осъден, в това осъждане животвт се превръща в ад. Адът не съществува някъде си - той съществува в погрешната позиция. Тогава ти живееш в ада, тогава цялото ти същество е заобиколено от един кошмар.
Остави този кошмар! Започни да живееш и да течеш – в едно дълбоко отпускане, приемане. И където и да живееш и да се движиш, не се притеснявай, защото Бог е навсякъде. Където и да стигнеш, не се притеснявай: Той е навсякъде. Ти не можеш да Го пропуснеш. Как би могъл? Това е невъзможно! Ти можеш да продължиш да Го забравяш, но не можеш да Го пропуснеш – Той е в теб, Той е навсяквде; само Той е! Но когато ти създадеш идеята за вината - поради каквато и да било причина, - тогава ти създаваш междина; тогава ти се обграждаш от своята собствена тъмнина. Остави тази дума "вина" и винаги помни, че думите са много мощни и силни.
Оня ден четох за Рембранд. Той бил вече остарял, когато работел върху една от най-известните си картини - "Урок по анатомия." В деня, когато я завършил, той бил много изморен и изглеждал съвсем изтощен. Ученикът му се обърнал квм него: "Учителю, изглеждате много изтощен, изморен." Рембранд сякаш изведнъж живнал и отвърнал: "Изтощен? Не, никога! Изразходван, да. Но изтощен - не." Ученикът не могвл да схване разликата. "В речника пише, че и двете думи означават едно и също нещо" - казал той. Рембранд отговорил: "Забрави речника, аз го казвам от моя опит: изтощен означава изчерпан, празен, неосъществен. Изразходван означава разцъфтял, завършен, осъществен."
Я каква разлика!
Не казвай, че се чувстваш виновен; никога не използвай погрешни уми. Остави вината - и заедно с вината ще оставиш християнството, ще оставиш хиндуизма, ще оставиш джайнизма; заедно с вината ще оставиш всички глупости, които са се насъбрали около теб. И веднага ще станеш религиозен – нито християнин, нито индуист, нито мохамеданин. Остави вината и ще станеш религиозен. А като я носиш, тогава вината взима много форми – тя се продава на пазара под много опаковки и етикети: хиндуистки, християнски, мюсюлмански, джайнистки, будистки... Няма вина - и изведнъж ти приемаш Съществуващто и Съществуващото те приема. Едно дълбоко съгласие, едно дълбоко упование се появява между теб и Цялото. Ако тук аз уча на нещо, ако то изобщо може да се нарече учение, то е много просто: бъди сам себе си и никога не се опитвай да станеш нещо друго. Ако не можеш да ме разбереш – о кей, значи нямаш нужда. Когато имаш нужда, то ще се случи.
Ако можеш да разбереш нещо, от което сега нямаш нужда, то е опасно. Нека всичко се случва тогава, когато от него има нужда; нека всичко следва своя естествен ход.
Аз казвам толкова много неща и ги казвам на толкова много хора – а вие не сте всички на един и същ стадий: някой е млад, друг е стар. Младият още не е видял живота, неговото обезсърчение – а старият е видял. Когато аз кажа, че животвт е терзание, старите ще разберат, но младите ще почувстват, че някак си не могат да приемат това. И това е естествено – как да го приемеш? Тука може да има някое дете, а аз да кажа нещо изключително сериозно, което детето да не може да разбере – то по-скоро би искало да си играе и да подскача наоколо. Но така трябва да бъде - няма нищо лошо в това. Където и да си, няма друг начин да бъдеш някъде другаде - само там можеш да бъдеш. Бъди там! Ако се опиташ да бъдеш някъде другаде, няма да можеш. Напротив, ще изпуснеш и това, което си могъл да бъдеш. Затова бъди, където и да си. Това, което можеш да разбереш, разбери; и това, което можеш а получиш, получи - и се движи, и течи!
Понякога ще се случва, че ще ме чуеш днес, а ще ме разбереш след години. Ако си го чул, то ще остане като семе – ще си чака подходящото време, подходящия сезон: ще чака да узрее. Не се тревожи за това. А ако започнеш да чувстваш вина, тогава ти създаваш такова вълнение, че дори и семето може да се загуби.
Аз не съм свещеник. Аз не искам да се чувствате виновни, защото свещениците виреят върху вашата вина. Колкото по-виновен се чувстваш, толкова по-силен става свещеникът, защото тогава той има ключовете, с които да ти “помогне”, да те “извади” от твоята вина. Той пврво създава вината, а след това ти дава ключовете да излезеш от нея. Той първо създава болестта, а след това ти подава лекарството...
Аз отрязвам корените на самата болест. Аз не съм тук да ти продавам някакво лекарство, но само да ти кажа как да отрежеш самия корен на болестта. Затова помни, че всеки стадий е правилен, всеки стадий е необходим. Мини през всеки един - и не се опитвай да надскочиш себе си.
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ОБИЧАШ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СТРАХЪТ
ИЗЧЕЗВА; АКО ОБИЧАШ ТОТАЛНО, СТРАХЪТ ИЗЧЕЗВА НАПЪЛНО
Ези две думи - закон и любов - са от огромна важност. Те представят два типа ум, които са диаметрално противоположни. Законовият ум не може никога да бъде любящ, а умът, който обича, не може никога да бъде законов. Законовата позиция е нерелигиозна – тя е политическа, социална; а позицията на любовта е неполитическа, несоциална -индивидуална, лична, религиозна. Моисей, Ману, Маркс, Мао – те са законовите умове, те са дали на света закон. Исус, Кришна, Буда, Лао Цзъ – те са хората на любовта. Те не са дали на света законови заповеди - те са дали едно напълно различно виждане.
Чух една история за Фридрих Велики, краля на Прусия – той бил човек със силно изразен законов ум. Една жена дошла при него, за да се оплаче от съпруга си. "Ваше величество - обвърнала се тя към него, - съпругът ми се отнася много зле с мен." Фридрих Велики казал: "Това не е моя работа." Но жената продължила да упорства: "Не само това, Ваше величество, но той също говори лоши работи за вас." Фридрих Велики отвърнал: "Това пък не е твоя работа!"
Ето такъв е законовият ум.
Законовият ум винаги мисли за закона и никога за любовта. Законовият ум мисли за справедливостта, но никога за състраданието; а справедливост без състрадание, не може никога да е справедлива. Справедливост, в която няма състрадание, непременно ще бъде несправедлива; сьстраданието, дори когато изглежда несправедливо, не може да бъде несправедливо. В самата природа на състраданието е то да бъде справедливо. Справедливостта следва състраданието като сянка. Но състраданието не върви като сянка след справедливостта, защото състраданието е истинското нещо, любовта е истинското нещо. Твоята сянка те следва теб - не ти вървиш. след сянката си. Сянката не може да бъде следвана - сянката трябва да следва. И това е едно от най-големите противоречия в човешката история: Бог е или любов, или закон; Той е или справедлив, или състрадателен.
Законовият ум казва, че Бог е закон че Той е справедлив. Но законовият ум не може да знае какво е Бог, защото Бог е другото име на любовта. Законовият ум не може да достигне до това измерение. Законовият ум винаги хвърля отговорността върху някой друг: върху обществото, върку икономическата система, върху историята. Според законовия ум, винаги някой друг е виновен. Любовта поема отговорността върху себе си: винаги "аз" е този, който е отговорен, а не "ти".
Разказаха ми една китайска притча. В градината на Чжуан Цзъ имало един розов храст, който много цвфтял. Един ден обаче той изведнъж престанал да цъфти. Чжуан Цзъ, разбира се, се разтревожил – той много обичал този розов краст. Той започнал да го обсипва с любов, да му обръща повече внимание, да се грижи все повече и повече за него. Но нищо не се случвало – розовият краст си оставал безплоден, неразцъфнал. Минали седмици, после месеци. Тогава Чжуан Цзъ решил, че проблемът е сериозен. Изглеждало така, като че ли на розовия храст не може да се помогне - и той тъкмо вече решавал да не се намесва, когато розовият храст заговорил и казал: "Господине, нищо лошо не се е случило с мен – причината да не мога да цъфна е в неподходящото обкръжение. Виж почвата; погледни тези камъни до мен! Те ми сьсипват корените. Погледни слънцето – толкова е горещо, направо изгаря! Как да цъфна? Как можеш да очакваш това от мен? Пък и аз съм сам тук - имам нужда и от други розови храсти, които да ми правят компания, с които да се сьстезавам. Само тогава мога да цъфна."
Чжуан Цзъ поставил сенник да пази храста от слънцето. Махнал красивите камъни, които бил наредил отстрани, сменил почвата. Но нищо не се случило. Минали седмици. Ведннж Чжуан Цзъ казал: "Не се засягай. Нека ти кажа сега истината. Няма нищо лошо в обкръжението – проблемът е в твоя ум. Ти ми напомняш на един от моите ученици, който е юрист и който винаги хвърля отговорността върку някой друг. И поради това не може да се промени."
Розовият краст се засмял и отвърнал: "Господине, всъщност този твой ученик-юрист и мен ме развали - аз му бях последовател..." И на другия ден храстът се променил: станал по-зелен и скоро се появили цветове. Камъните били върнати на местата им, сенникът бил махнат и обкръжението станало както преди. Независимо от това, започнали да се появяват все по-големи и по-големи цветове.
Веднъж щом разбереш, че отговорният си ти, започваш да цъфтиш. Законът е едно извинение. Той е лукавство, хитрост на ума, за да можеш винаги да се защитиш, да се предпазиш. Той е защита. Любовта е уязвима, а законът е защитна мярка. Когато обичаш някой, ти не говориш като юрист. Когато обичаш, законът изчезва, защото любовта е върховният закон - тя няма нужда от друг закон. Тя е достатъчна сама за себе си; и когато любовта те защитава, ти нямаш нужда от никаква друга защита. Недей да се оставяш да бъдеш обсебен от закона - иначе ще изпуснеш всичко, което е прекрасно в живота. Недей да бъдеш юрист - бъди любовник; иначе ще продължаваш да се защитаваш и накрая ще установиш, че няма какво да защитаваш – защитавал си еамо едно празно его. А ти винаги можеш да намериш начини и средства, за да защитаваш празното его.
Чух история за един много известен човек на изкуството, Оскар Уайлд. Той поставил първата си пиеса, но тя се оказала пълен провал - истинско “издънване”. И когато той излязъл от театъра и приятелите му го попитали: "Как беше?", той им отговорил: "Беше голям успех. Публиката беше пълен провал."
Това е законовият ум, който винаги се опитва да защитава егото, това празно его – нищо друго, освен един сапунен мехур: кухо, пълно с празнота, без нищо вътре. Но законът продължава да защитава. Помни, в момента, в който станеш човек на закона, в момента, в който започнеш да гледаш на живота през призмата на закона – може би закона на двржавата или закона на църквата, все едно; - в момента, в който започнеш да гледаш на живота през закона, чрез морала, чрез нравствения кодекс, чрез писанията, чрез заповедите, ти започваш да изпускаш живота. Човек има нужда да бъде уязвим, за да разбере какво е животът; човек има нужда да бъде напълно отворен, несигурен; човек има нужда да бъде в състояние да умре, за да го опита – само тогава той ще познае живота. Ако се страхуваш от смъртта, няма никога да познаеш живота, защото страхът не може никога да познае. Ако не се страхуваш от смъртта, ако си готов да умреш, за да познаеш, ти ще познаеш живота, вечния живот - живота, който никога не умира. Законът е скрит страх; любовта е изразено безстрашие.
Когато обичаш, страхът изчезва – забелязвал ли си? Когато обичаш, няма страх. Ако обичаш един човек, страхът изчезва. Колкото повече обичаш, толкова повече страхът изчезва. Ако обичаш тотално, страхът напълно липсва: страхът се появява само тогава, когато не обичаш. Когато любовта не съществува, тогава се появява страхът. Страхът е липса на любов; законът е липса на любов, защото в основата си законът не е нищо друго, освен една защита на твоето треперещо сърце вътре в теб, на твоето вътрешно треперене – ти се страхуваш; ти искаш да се защитаваш.
Ако обществото се основава на закона, то ще остане в непрекъснат страх. Ако обществото се основава на любовта, страхът изчезва и вече няма нужда от закона – няма нужда от съдилища; няма нужда от ад и от рай. Адът е законова постановка: всички наказания са според закона. Законът казва, че ако сгрешиш, ще бъдеш наказан; ако постъпваш правилно, ще бъдеш възнаграден. А освен това и тези така наречени религии казват, че ако вършиш грях, ще бъдеш хвърлен в ада. Само си помисли за техния ад! Тези хора, които са измислили идеята за ада, сигурно са били невероятни садисти. Начинът, по който са устроили ада, осигурява всички възможни условия за страдание.
Чух за един свещеник, който в проповедта си засегнал и темата за ада. И като се разгорещил на тази тема, започнал да говори: "Ще има голям огън и ще бъдете хвърлени в него. И ще има много плач и скърцане свс зъби." Една старица станала и казала: "Господине, ама зъбите ми са изпадали." Свещеникът й отвърнал: "Не се тревожи. Ще ти дадат изкуствени."
Те са подсигурили всичко, за да можеш да страдаш – това е резултат от садистично въображение. Хората, които са изобретили ада, са опасни. А те са изобретили също и рая: рай за тях и за тези, които ги следват; ад за тези, които не ги следват и не вярват в тях. Но това са законови постановки: същото, както и наказанието. Но наказанието се е провалило.
Престъпността не може да бъде спряна, никога не е могло да бъде спряна с наказания. Тя продължава да се разраства, защото законовият ум и престъпният ум са всъщност двете страни на една и съща монета - те не се различават. Всички законови умове са в основата си криминални; и от всички криминални умове могат да излязат добри юридически умове – те имат необходимия потенциал. Те не са два отделни свята; те са части от един свят. Престьпностга непрекъснато се увеличава, а законът става все по-сложен и заплетен.
Чрез наказанието човекът не е могъл да бъде променен - фактически; човекът е станал по-корумпиран. Съдилищата не са могли да го променят, но са го корумпирали още повече. Нито пък и концепцията за наградата, за рая, за порядвчностга, е могла да помогне с нещо, защото адът се основава на страха, а раят се основава на алчността. Страх и алчност - тези са проблемите. Как можеш чрез тях да промениш човека? Те са болестите, а законовият ум не спира да твърди, че те са лекарствата.
Необходима е една коренно различна позиция: позицията на любовта. Христос донася любов в света. Той унищожава закона, самата основа на закона. В това се състояло престъплението му, заради това бил разпнат – защото унищожавал самата основа на това криминално общество; защото унищожавал фундамента, на който се крепи този свят на престьпления, на войни, на насилие, на агресия. Той създава един напълно нов фундамент.
Любовта е нещо, което се случва, тя не може да се изкомандва. Тъй като са ви командвали да обичате, любовта ви се е фалшифицирала от самото начало, била е отровена в самия си извор. Никога не казвай на детето – никога недей да вършиш този грях ,– никога не му каввай: "Обичай майка си!" Обичай детето и нека любовта се случи. Недей да казваш: "Обичай! Обичай ме, защото аа съм твоя майка, твой баща. Обичай ме." Недей да превръщаш това в заповед, защото детето ти завинаги ще изгуби любовта. Просто го обичай. В една любяща Среда, някой ден, изведнъж акордът просто ще се случи, хармонията ще бликне в най-вътрешния орган на твоето същество. Нещо ще започне: ще се появи някаква мелодия, някаква хармония - и тогава ще знаеш, че това е твоето естество. Но тогава ти никога повече няма да се опитваш да го правиш; тогава просто ще се отпуснеш и ще му позволиш да бъде такова, каквото е.
Тази е първата и най-голяма заповед. Исус използва юридически еаик, защото отговаря на такъв човек - иначе любовта не е заповед и не може да бъде заповед.
А втората е подобна на нея:
Да възлюбиш ближния си като себе си.
Първата е да възлюбиш своя Бог. Бог означава Цялото, Дао, Брахма. Думата Бог не е най-сполучливата; Дао е далеч по-сполучлива – Цялото, Всичкото, Съществуващото – обичай съществуващото. Това е първото, най-основното нещо.
А втората е подобна на нея:
Да възлюбиш ближния като себе си. ... защото е трудно да намериш Бога и е трудно да обичаш Бога, ако все още не си Го намерил. Как можеш да обичаш Бога, Който е непознат? Как можеш да обичаш непознатото? Ти имаш нужда от някакъв мост, от някакво запознанство. Как можеш да обичаш Бога? Това изглежда абсурдно; то си е абсурдно. Оттук и втората “заповед”:
А втората е подобна на нея:
Да възлюбиш ближния си като себе си.
Прочетох една история - хареса ми. Един учен човек попитал равина Авраам: "Говори се, че даваш на хората някакви тайнствени билки, които били много ефикасни. Дай ми и на мен, че дано се сдобия със страх от Бога."
"Не знам да има билка за страх Божий - крзал равинът, - но ако искаш, мога да ти дам една за любов към Бога."
"Това е още по-добре! – възкликнал ученият. – Дай я насам."
"Тя се изразява в любов към ближния" - отговорил равинът.
Ако наистина искаш да обичаш Бога, ти трябва да започнеш с любовта към твоя ближен, защото това е най-близкият до теб досег с Бога. Така вълничките на твоята любов ще могат малко по малко да се разширяват. Любовта е като камъче, хвърлено в спокойно езеро: появяват се вълнички, които се разпростират към отсрещните брегове. Но – първо досегът на камъчето с езерото: вълничките се появяват непосредствено до него и след това се разпространяват все по-надалече и по-надалече.
Първо ще обичаш тези, които са като теб – защото ти ги познаваш, защото с тях можеш да почувстваш поне известна близост, някакво усещане, като че ли си у дома. После любовта може да продължи да се разширява. После можеш да обичаш животните, можеш да обичаш дърветата, можеш да обичаш скалите. После можеш да обичаш цялото битие такова, каквото е - но не и преди това.
Затова, ако можеш да обичаш хората, ти си направил първата стъпка. Но на тази нещастна земя се е случило точно обратното: хората обичат Бога ... и се убиват един друг. Фактически те твърдят, че трябва да убиват, защото толкова много обичали Бога... Християните убиват мохамеданите, мохамеданите убиват християните, индуистите убиват мохамеданите, мохамеданите убиват индуистите, тъй като всички те обичали Бога – в името Божие убиват човешки същества!
Техните богове са фалшиви. Тъй като, ако твоят Бог е истински, ако ти наистина си познал какво означава Бог, ако си разбрал поне мъничко, ако си постигнал оне един проблясък за това, какво е Бог, ти ще обичаш човешките същества; ще обичаш животните, ще обичаш дврветата, ще обичаш скалите – ти ще ОБИЧАШ! Любовта ще се превърне в твое естествено състояние на съществуване. Ако не можеш да обичаш хората, недей се самозалъгва – тогава никой храм няма да може да ти помогне.
Само преди два-три дни дойде да ме види една прекрасна жена, един рядък човек. През целия си живот тя е била хуманистка, не е вярвала в Бога - един човек, който казва "не". Тя ми каза: "Изненадана съм, че съм тук." Учудването й е естествено. Тя никога не е била в никакъв храм, в никаква църква, с никакви така наречени религиозни хора - а ето че дойде при мен. И не само това – тя искаше да бъде посветена в саняс. Тя не можеше да повярва – какво става с нея? Но аз можах да проникна в нея. Тя беше в състояние да дойде при мен, защото беше обичала човешки същества. Тя беше направила първата стъпка към храма. Може да не ходила никога в храм – това не е необходимо. Може да не е мислила никога за Бога – това не е необходимо. Но тя беше направила една истинска стьпка: беше обичала хора. Беше човек, който казва "не", но това е сновата, за да кажеш “да". Тя си беше извоювала своя саняс.
Има два типа хора, които идват при мене и искат да получат посвещение. Неколцина от тях не са го заслужили – но тя го беше заслужила. Някои започват да стават достойни за него едва след като са взели саняс – за тях това е едно начало. Но за тази стара жена това не е начало, а кулминация. Тя беше пристигнала. Целият й живот е бил подготовка за това. Тя цял живот е казвала "не". За да каже "да" на хората, тя е отричала “Бога”: чудесно – така трябва да бъде! Кажи "не" на “Бога”, но никога не казвай "не" на хората, защото ако им кажеш "не", пътят ти е отрязан - тогава ти няма да можеш никога а достигнеш до Бога, до истинския Бог. Кажи "не" на църквата, на храма – за това няма проблем. Но никога не казвай "не" на любовта, защото тя е истинският храм. Всички други храмове са просто фалшиви монети, псевдообрази, неистински. Има само един истински храм и този храм е любовта. Никога не казвай "не" на любовта – и ще намериш Бога. Бог не може да се крие задълго.
Втората заповед, Исус казва:
Да възлюбиш ближния си като себе си. ... тъй като цялото човечество всъщност си ти, в много лица и в много форми. Нима можеш да разбереш – че твоят съсед не е никой друг, освен теб самия, самото твое същество в друга форма и с друг облик?
В света има много реки, които са наречени на определени цветове. В Китай има Жълта река; някъде в Южна Африка има Червена река; в САЩ, както съм чувал, има Бяла река, Зелена река, Пурпурна река. В Испания има една река, наречена Рио Тинто – тя има три имена. Някъде я знаят като Зелена река, някъде като Червена река, някъде - като Бяла река. Самата река няма цвят - водата е безцветна, но реката приема цвета на местността, през която минава, цвета на храстите по брега. Ако минава през пустиня, ще има един цвят; ако минава през гора, гората ще се отрази – храстите, зеленината, – цветът ще бъде друг. Ако минава през местност, където тинята е жълта, тя ще пожълтее. Но никоя река няма цвят. И всяка река, независимо дали е наречена бяла, зелена или жълта, естествено достига до своята цел, до своето предназначение – влива се в океана и става океанска.
Вашите различия са резултат от местностите, през които минавате. Вашите цветове са различни поради тези местности. Но естеството на вашето най-вътрешно същество е безцветно - то е едно и също. Някой е черен – негър; някой е бял – англичанин; някой е точно по средата – индиец; някой е жълт – китаец. Толкова много цветове! Но помни: това са цветовете на телесната местност, през която преминаваш. Това не са твои цветове - ти си безцветен.
В Индия имаме едно име за санясин – вираги. То означава “безцветен”. Раг означава “цвят”; вираг означава “безцветност”; а вираги е човек, който е познал своето безцветно същество.
Вие не сте нито тялото, нито умът, нито сърцето. Умовете ви се различават, защото са били възпитавани различно; телата ви се различават, защото са преминали през различни местности, през различна наследственост; но вие не сте различни.
Исус казва: "Да в взлюбиш ближния си като себе си." Както обичаш себе си, така обичай и своя ближен. И има едно много основно нещо, което християните са забравили. Исус казва: "Обичай себе си" и "Обичай ближния си като себе си."
Ако не обичаш себе си, ти не можеш да обичаш своя ближен. А така нареченото християнство те учи на омраза към себе си, на осъждане на себе си. Обичай себе си, защото ти си най-близко до Бога. Обичай себе си! Любовта към себе си е най-основното нещо – ако въобще искаш да си религиозен, любовта квм себе си е основната. А така наречените “религиозни” непрестанно те учат да мразиш себе си: "Самоосъждай се, ти си грешник, виновен си, безполезен си - и т. н."
Ти не си грешник! Те са те направили такъв. Ти не си виновен. Те са ти втълпили една погрешна интерпретация на живота. Приеми себе си и се обичай! Едва тогава можеш да обичаш.своя ближен, иначе не е възможно. Ако не обичаш себе си, как можеш да обичаш някое друго същество? Аз те уча да обичаш себе си. Поне това направи; ако не можеш да сториш нищо друго – обичай себе си. И от твоята любов квм себе си ще видиш как - малко по малко - любовта ще потече и ще започне да се разширява и ще достига до ближните.
Целият проблем в днешно време е, че ти мразиш себе си, а искаш да обичаш някой друг, а това е невъзможно. И другият също мрази себе си, а иска да обича теб... Човек трябва да научи този урок първо вътре в себе си.
Ако се поинтересуваш от Фройд и псикоаналитиците, те са дошли до откритието на едно много основно нещо. Те твърдят, че в началото детето е “автоеротично”, самозадоволяващо се – детето пврво обича себе си. След това детето става “хомосексуално” – момчетата обичат момчета и искат да си играят с момчета; момичетата искат да си играят с момичета и не желаят да се смесват с други. И чак след това се появява хетеросексуалността – момчето иска да си намери момиче и да го обича; момичето иска да се запознае с момче и да го обича. Първо е автоеротиката, след това -хомоеротиката и после хетероеротиката – това е, що се отнася до секса. Същото важи и за любовта.
Първо ти обичаш себе си. След това обичаш своя ближен, другите човешки същества. И накрая отиваш отвъд: започваш да обичаш цялото Битие. Но основата си ти. Затова недей да се осъждаш; недей да се отхвърляш. Приеми се! Бог пребивава в теб! Той толкова те е в взлюбил, че си е направил обиталище в теб. Той е направил от теб храм - Той живее в теб. Ако отхвърлиш себе си, ти отхвърляш близкото, невъзможно е да обичаш далечното.
Когато Исус казва: "Да вьзлюбиш ближния си като себе си", той казва две неща. Първото е да обичаш себе си, за да си в състояние да обичаш своя ближен.
На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят.
Фактически, заповедта е една: Любов. Любовта е едничката и единствена подредба на нещата. Ако си разбрал любовта, ти си разбрал всичко. Ако не си разбрал любовта, може да знаеш много неща, но цялото ти знание е просто боклук. Хвърли го на бунището и забрави за него. Започни от самото начало. Стани отново дете и пак започни да обичаш себе си.
В твоето езеро, както мога да видя, няма вълнички. Първото камъче на любовта още не е паднало в него.
Чух една история от Дания. Запомнете я – нека тя стане част от вашия разум. Историята разказва за един паяк, който живеел високо горе из мертеците на един стар хамбар. Един ден той се спуснал по една двлга нишка до по-долната греда, където открил, че мухите били повече и по-лесно се хващали. Той решил да се засели за постоянно на това по-ниско ниво и си изплел удобна паяжина. Но един ден той забелязал нишката, по която бил слязъл, как се протяга нагоре в мрака. "Нямам нужда вече от нея – казал си той. – Тя само ми се пречка." Той я скъсал, унищожавайки по този начин цялата си паяжина, тъй като тя се крепяла на нея.
Такава е историята и на човека. Една нишка те свързва с Върховното, с Най-Висшето - можеш да го наречеш Бог. Ти може би напълно си забравил, че си слязъл оттам. Ти идваш от Бога и трябва да се върнеш при Него. Всичко се връща в своя, първоначален източник - така трябва да бъде. Тогава кръгът се е затворил и човек се е осъществил. А може дори да ти се стори, подобно на онзи паяк, че нишката, която те свързва с най-висшето, ти се “пречка”... Поради нея много често ти не можеш да вършиш доста неща - тя все ти застава на пътя. Ти не можеш да се отдадеш на насилие така, както би искал; ти не можеш да бъдеш толкова агресивен, колкото би искал; не можеш да мразиш така, както би искал – нишката отново и отново ти застава на пътя. И понякога може би се чувстваш като онзи паяк: иде ти да я срежеш, да я скъсаш, за да си “очистиш” пътя.
Ето защо Ницше заявява: "Бог е мъртъв." Той скъсал нишката. И неочаквано Ницше полудял - в момента, в който казал "Бог е мъртъв", той полудял, защото, щом скъсаш нишката, ти си се откъсваш от Първоначалния Източник на целия живот. Тогава ти си се лишил от нещо жизнено необходимо, същностно. Тогава изпускаш нещо, тъй като напълно си забравил, че то е самата основа. Паякът скъсал нишката и с това унищожил цялата си паяжина, която се крепяла на нея.
Където и да си, и в твоята най-тьмна нощ ще има един лъч светлина, който ще те свързва с Бога, с Битието. Това е твоят живот; по такъв начин ти живееш. Намери тази нишка, защото тя е твоят обратен път към дома.
На 5 юни 1910 г. О'Хенри умирал. Вече се здрачавало. Около него били неговите приятели. Изведнъж той си отворил очите и казал: "Запалете светлината! Не искам да си отида у дома на тъмно." Лампите светнали - той си затворил очите, усмихнал се - и изчезнал.
Нишката, която те свързва - единственият лъч живот, който те оживява - е пътят, който води обратно у дома. Колкото и далеч да си отипгъл, ти все още си свързан с Бога – иначе нямаше да е възможно. Ти може и да си Го забравил, но Той не те е забравил; и това е единственото истинско нещо, което има значение.
Опитай се да намериш в себе си нещо, което те свързва с Битието. Търси го - и ще дойдеш до заповедта, за която говори Исус. Ако търсиш, ще разбереш, че любовта е това, което те свързва Битието, а не знанието. Нито е богатството, нито е силата, нито е славата – любовта е тази, която те свърава с Битието. И всеки път, когато почувстваш любов, ти си неизаказано щастлив, защото рааполагаш с все повече и повече живот.
Иисус или Буда - и двамата са като пчелички. Пчелата отива и намира най-хубавите цветя в долината. Тя се връща и танцува танца на екстааа пред своите приятели, за да им раакаже, че е намерила една прекрасна долина, пълна с цветя: “Елате, следвайте ме!” Исус е точно като пчела, която е намерила Изначалния Извор на живота: една долина с прекрасни цветя, цветята на вечността. Той идва и танцува пред теб, за да ти предаде посланието: “И ела, та ме последвай!”...
Ако се опиташ да разбереш и да търсиш в себе си, ще откриеш, че любовта е това, което е най-важно, най-съществено нещо в твоето същество. Не я оставяй да изсъхне! Помогни й да израсте, за да може да се превърне в голямо дърво; за да могат птиците небесни да намират подслон у теб; за да могат в твоята любов уморени пътешественици да си отпочиват от пътя си; за да можеш да споделяш своята любов; за да можеш ти също да станеш пчеличка. В твоя екстаз ти също можеш да кажеш на хората да дойдат и да те последват. Всеки един трябва някой ден да стане Иисус - и недей да се задоволяваш с по-малко! Докато не станеш Иисус, не можеш да бъдеш християнин. Ако си се задоволил с това, че си християнин, ти се самозаблуждаваш. Бъди Исус – по-малко от това не си струва. А ти можеш да бъдеш, защото всъщност ти си! Само едно разпознаване; чисто и просто - разпознаване.
|
ПРИЕМИ СЕБЕ СИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ