Ако си прочел това, за "хамбъка"...може и да достигнеш до един отговор.
Отговора е:
-"Когато си половинчат, винаги възникват въпроси, които нямат отговори"
Защото едната половинка, знае че някъде има втора половинка и си я търси.
И втората половинка знае ч, има първа половинка и си я търси.
...........................................................
Тъпото е че хората, са насочили това търсете към "съседите"...към другите и ...не приемат фактите, като такива.
А факта е че хората са "хамбъци"...самоходни майтапи и изродчета, които между нс казано, са много интересни и сладки....
Като захарен памук са....хе хе хехе
Ти, когато играеш една електронна игра, не се ли замисляш, че този живот, който си въобразяваш че живееш, е нещо подобно?
Как мислиш , че се чувствува една пералня или една кола, на приемния си изпит?
Ами зле се чувствува...защото и предстои нещо много тежко- смърт.

Земята е "играчка"...нещо като Луна -парк.
И така, както в порка изграждат нещо, като "Дисниланд"...то и земята е нещо като "Дисниланд"....земя на раздвоението...защото тук има чунства и мисли, а не само "чувства" и не само "мисли".
Чувствата и мислите НЯМАТ НИЩО ОБЩО...те са с различен произход.
Тук, чувствуващите същества, се УЧАТ ДА МИСЛЯТ...а мислещите същества, се учат да ЧУВСТВУВАТ....
Защото и едните и другите, не владеят "учебния материал"....
"Споделянето ти е малко като захарен памук, отначалото уж е интересно и дълбоко, но после човек си остава гладен ..."
..........................
Кой съм "аз"...за да те нахраня?
Кой си ти, ако можеш да бъдеш нахранен от едното Муле????
Да бъдеш малко гладен, това е истински красиво....гладен за какво?
Гладен за познание.
Познанието не е нещо външно, което може да ти дойде от Мулето...не!
Познанието е нещо вътрешно и интимно, което НОСИШ В СЕБЕ СИ.
То е отговор на всички въпроси, които те вълнуват.
Не очаквай от бедното Муле, неща, които не може да ти даде.
..................................................................
Можеш да се качиш на Витоша или на Рила...и медитирай...върху себе си.
Виждам че не се уморяваш лесно, което говори добре за теб- за този ,който не знаеш кой е.
................................................................
И не задавай въпросите си "отвън"...преди да имаш отговор от вътре.
...........................................
Мога да отговорям на всякакави въпроси, но ЗАЩО ДА ГО ПРАВЯ?
Защо?
Нима ще ти бъде полезно, да ти отговоря АЗ, на въпросите които следва да решиш ти?
Не!
Напротив,ще те прецакам, защото ще те лиша от възможността да бъдеш откривател на самия себе си.
"Разсмя ме с твоето обяснение за половете. Типичен пример за захарния памук "
Знаеш ли...понякога смешните неща , са ужасно сериозни.
Помисли върху това, защо сериозните неща, е най добре да се решават със смях.
Иначе, какво би направил ако ги приемеш сериозно?
...........................................................
Смеха и плача, са едно и също нещо, ксамо че с обратен знак.
И мимиките на смеха и плача, са много близки...и звуковете....са близки.
Не можеш да кажеш понякога, дали се смееш и дали страдаш.....


"Вярно, че споделяш доста, но все по периферията ..."
Питам те, кде живеят хората?
По периферията.
Питам те, защо хората са хора?
Защото са по париферията и не си знаят центъра- загубили са го.
Къде искаш да бъда и аз, този, който се бъзика с хората, ...защо да ги търся в центъра , когато те са по периферията????...
Да не съм луд , като тях?......
.........................................
Не бъди и ти луд...или ако си луд .....то не бъди половнчато луд, а бъди тотално луд.....луд до края на лудостта....само тогава си застрахован, защото , Лудите и Бог ги пази, макар бог да няма....хе хе хе хе хе
........................................................................
Благодаря ти за разрешението да се кача на Витоша.
Днес отидох за пет минути до Бивака.
Стана ми тъжно...дори ми потекоха сълзи на връщане.
Не бяха мои сълзи....чужди бяха и зная чии бяха.
......................................................
Самотен, зарязан бивак......а хората в това време, правехо "наряди" и разни други глупости.
......................................
Не видях никого горе....беше пусто и вероятно природата ликуваше от самотата си.
И тя има нужда от почивка...защото хоата са ужасно досадни.
..................................................
И сега ми се насълзяват очите, но няма да ти пиша защо....има неща, които е безсмислено да споделяш...няма кой да ги приеме......