Ами, гледай сега. Ако си воин, твоята безупречност не ти оставя място за такива въпроси и философствувания на тема - кой си, какво си, къде си, защо си и пр.
Счита се, че това е пак от ЧСЗ (чувството за собствена значимост).

Понеже, казват воините, човекът е неразгадаема загадка, воинът не си губи времето и силите в напразни опити да я разгадава. Воините не бивало да унижават тайната в човека и чудото на живота с такъв род размисли и въпроси. те имат време само за своята безупречност.

Не разбирам защо на някои не им харесва тази простота - да даваш винаги най-доброто от себе си и да го правиш така, сякаш след миг си мъртъв (пред лицето на смъртта е безмислено да се шикалкави). Нали, не е нужно твоето "най-добро" да е съвършеното "най-добро" - достатъчно е да е най-доброто възможно за тебе.

А иначе - самооценки, самопобеждаване - изобщо всички атрибути на самопредставата - ами това е точно ЧСЗ и воините бягат от него.

(И ти не се бориш със смъртта, не. Какво да се бориш с нещо което е неотменимо. Бориш се за живота си, което е малко по-различно. Ама сега не навлизай в тия думи, че ще стане много разтегливо.)

вярно, че безупречността е като будността, но е нещо малко повече - не само осъзнато правиш нещо, а и го правиш, казват, все едно че изиграваш воя последен танц пред лицето на смъртта. Нали за това я приемат за съветник.