"...Бог ще се погрижи да научим пътя и ще ни помогне да носим товара.
Първото правило, което трябва да прилагаме в отношенията си с хората е да намерим у всеки един човек по една добра черта, най-силната която да го отличава от всички хора. Той сам трябва да познава тази черта у себе си. Мъчно е за човека да намери най-силната черта в себе си, мъчно е и за другите да я намерят, но трябва да наблюдаваме и изучаваме. Не трябва да търсим отрицателната черта в човека, но положителната, която го издига като човек, като разумно същество. Ако срещнем на пътя си безумен човек да не му отговаряме според безумието му. Да не му говорим нищо. На глупавия и безумния можем да говорим мислено да не знае от къде иде света. Като търсим доброто у човека и заради него го държим в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към нас и ще ни стане приятел. Свържем ли се с лошата му черта ние го настройваме против себе си и той ни става враг.
Необходимо, е да разберем, че Божествения свят не е някъде далече, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. Като знаем че мисълта е мощна творческа сила нека я развиваме за да постигнем това, което желаем.
Христос казва:”Ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на планината да се премести и тя ще се премести”. Вярата в Бога включва Божественото знание. С това знание човек наистина може да мести планини.
Всички тези мъдри мисли и поучения на Петър Дънов не противоречат на разбирането ни за Бог. Желая ви не да вдигате и местите планини, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представляват нещо по-голямо от планината.
Само светлия път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

А какво не трябва да правим?
Преди всичко да не причиняваме страдание никому. Човек, който желае да изпълни с любов сърцето си към Бога, трябва да бъде постоянно нащрек и да не допуска лоша мисъл да извира от него. Защото във всеки човек и във всяко нещо има добро и във всеки човек и във всяко нещо зло. Ние можем да усилваме, което и да е от тях, като мислим за него и по този начин можем да подпомагаме или спъваме част от Програмата, можем да я изпълняваме или да й се противим.
Когато мислиш за злото в другия ти вършиш едновременно три лоши неща:
1. Изпълваш пространството около себе си със зли мисли вместо с добри и по този начин увеличаваш страданията около теб и в света.
2. Ако мислиш за лошо в другия ти храниш това зло и го засилваш и така правиш своя брат и себе си по-лош вместо по-добър. Но обикновено злото не е в него, а ти просто сам си го измисляш. И тогава твоята лоша мисъл изкушава твоя брат и го въвежда в грях, защото ако той още е незнаещ и не е съвършен, ти можеш да го направиш такъв, какъвто си го мислиш.
3.Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли вместо с добри, ката спъваш своя собствен растеж и вместо да обогатиш душата си ти я превръщаш в грозно и отвратително зрелище за тези, които могат да виждат. Никога не говори лошо за когото и да било, откажи се да слушаш когато някой говори лошо за другиго, кротко го прекъсни:”Това може би не е вярно, но дори да е вярно по-добре е да не се говори за него”.