АХА! Сега схванах - ти наистина не разбираш какво ти говоря, ясно личи, че не вникваш в смисъла на думите ми, а за отговори на въпросите си изобщо вече не смея и да мечтая (брех, ама и мечти си имам, а?)
Виж, ако мислиш, че не мога да възкликна простичко, че уби коча с правата лопата, много се заблуждаваш. Обаче явно продължавам да робувам на остарели стереотипи за възпитание - такова, каквото са ми дали моите родители, които в духа на Учението ви не са мои родители, а аз съм им роб, та ясно е, че нищо не са ми дали в посока възпитание, а и въобще (дано съм се ориентирала донейде вярно във философията ви, че нямам търпение да я изуча).


"Не оправдавам това, което прави муле, защото го прави прекалено грубо и вие не сте стигнали нивото на което си струва да се работи с вас. "

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

След тази ти реплика изпадам в бурни аплодисменти и от страх да не изпадна в еуфория, граничеща с неконтролируемо трансово състояние, ще напусна сцената, понасяйки бремето на нивото си, недостойно да бъде обработвано като китна градинка - прекопавано, засаждано, оплождано от свръх-идеи на свръх човеци. Това, разбира се, е драматичният край на една класическа трагедия, в която аз, неразумно глупава да си мисля, че мога да бъда обработваан от мулета и подобни същества, съм наказана от боговете за неблагоразумието да дръзна да ви говоря. Сега си посипвам главата с пепел от руините на собственото си самочувствие, от пепелището на увереността си и със смирение приемам съдбата си на никоМУ ненужна, без ниво твар, която никога няма да бъде блажена да се радва на вашата обработка.

Боже, аз какво си мислех, то какво излезе.
Това посещение тука направо ми показа нови простори, ама пустото му ниво, как да го вдигна, та да прогледна.

Говори ми, моля, не спирай......скоро ще........

Абе, ти наистина ли си това, което изглеждаш след кратък словесен контакт?
Не ми отговаряй, нали знаеш......нивото не ми позволява да те разбера.

Мъка, мъка!!!!