|
от Петър Дънов "Дали може". стр 227:
" Колко християни, мъже или жени, са запазили закона за абсолютната чистота в мисли, чувства и желания? Ангелите живеят в този закон , но и човекът може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в абсолютна чистота и святост. Засега на Земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в Рай. Сегашните хора се женят за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гърба на другия. Който е по-умен играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата от другата страна е недоволна от снахата. Мъжът се чуди как да ги примирява : ту на жена си говори, ту на майка си говори, само да има мир в дома. Като се родят деца и те започват да се карат. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат, вън в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно : младите остават в стария кошер, а старите излизат навън, в друг кошер. Каквото и да правят хората, при сегашните си разбирания е невъзможно да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта в която живеят или като растенията, да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях. Наистина те заслужават възхищение. Гледате едно плодно дърво стои с години заровено в земята и всяка година дава сладки , вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно. Едно иска от хората : да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали на заем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи, когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи и негодуванието ще изчезне.
Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята любов докрай ; когато братята и сестрите се жертват едни за други !"
|
от Петър Дънов "Дали може". стр 227:
