|
|
| Тема |
 Сутра 33, Книга II на Патладжани |
|
| Автор | KAMA CУTPA (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.07.02 22:57 |
|
|
|
Ето до мен се е свило
измислено едно такова
бостанско рошаво плашило.
И много внимава
за всеки щръкнал изблик на младост
да не изпусне да падне
късче от бродната сладост.
И ето, прелитат
над мойта кратуна
птици на воля
и сякаш ме питат
потраквайки с човка
отде съм изровил
шопкинята Софка.
Кажете, кажете - защо
приел съм да нося
подобно тегло?
И вместо да пиша
там, в моята книжка
аз слушам призивно :
“Не зяпай без смисъл
как небето руменей
хвани и хуя си развей,
По залез аз
дошла съм теб да пия,
а тая книжка
отзаде ще ти я набия.”
| |
| |
| 
|
|
