Полето на интерсите ми в момента е работата в групи - създаване; изравняване...
Работих с различни групи:
- партии;
- обществени организации;
- държавни структури;
- фирмени структури;
- религиозни общества;
- духовни общества...
Но в тези групи в един момент настъпва сблъсък - едни са доволни други - не; започва процес на остракиране на членове; напрежение стигащо до саморазправи.
Висарион прави опит да прилага практики, утвърдени в някои корпорации на САЩ и Япония за солидаризиране на групи, но по мое мнение тези методи не са подходящи за изцяло търсещи духовността групи най-малкото защото предполагат лидер, който е фокус на групата.
Практиките с фокус на групата всъщност са практики за формиране на магически вериги за целево насочване на енергията на групата.
В хода на моето търсене по темата попаднах на следните източници, които ви представям. За мен ще е от голяма полза ако направим обсъждане по това.
Темата ме интересува отдавна, но сега стана отново актулана по повод на зачестилите ми срещи с колективната "сила" на "Бялото братство".
Предпоставките:
1. Сутра 23 на Книга 3 на Йога Сутра на Патанджали:
" Единението с другите се достига с еднонасочена медитация на 3-те състояния на чувствата милосърдие, чувствителност и безстрастие." - по А. Бейли
или
"Практикуването на медитация върху приятелството укрепва силите" - по Вивекананда.
А. Бейли в коментара: "Милосърдието - противоположност на страстта, която винаги е егоистична и узурпираща; Чувствителността - противоположност на самоцентрирането, което винаги е безсърдечно и самолюбиво; Безстрастието - противоположност на встрастяването и обсебващото желание. Чрез безстрастие се освобождаваме от кармичните резултати от нашите действия в името на другите хора."
В Беседа от 15.07.1940г Беинса Дуно казва:
" Любовта към Бога и Любовта към ближния са двата велики закона, които управляват света. ... Няма по-голямо благо за човека от това, да обича всички хора. ... Съществуват три прояви на Любовта: човешка, ангелска или духовна и Божествена. И чувствата се делят на три категории: чувства, които се отнасят към физическия свят; чувства които се отнасят до духовния свят и чувства, които се отнасят до Божествения свят.
Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят, защото се прилага към всички същества: растения, животни и хора. ...
Ако не живеете едновременно в трите свята и не проявявате любовта си в трите свята, човек не може да бъде гражданин на Царството Божие."
Онзи ден получих 3 осияния и в едното имаше следнот, което е по темата:
"Съвършената красота сте виждали неведнъж в сънищата си и понякога наяве, но съвършената съвест още не докосва съзнанието на хората. само в упражненията по трима, по шест и по дванадесет и повече вие имате шансове да надникнете в света на съвършената съвест, където всеки обича и люби всеки и плодовете на сърцето са плодове за всички.
Когато сте намерили онези, които ви сънуват и не искат да се разделят с вас, но се радват и на други, които са ви разпознали и ви сънуват, знайте, че не вие бъхтате Земята пространствено, за да се движите по нея, но тя самата се завърта и завърта цялото Небе около вас, понеже сте се пробудили.
Тогава деугият става Бог в очите ви и няма никакви недостатъци. Физическата му обвивка и нейните пороци и недостатъци стават напълно невидими за вас, понеже сте живели с Бога и не пречите на другите да живеят с него; не само не пречите, но ги любите и обичате по същия начин. ...
Предупреждавам ви: не се събирайте в безсмъртната си точка пред незрели същества и вещества - не им се представяйте в младежката си форма и с духовните си, блестящи доспехи, докато още не могат да благоговеят. Зелените същества и вещества се влюбват в зелени форми, но не знаят, че повечето младости в ефемерния свят са еднодневки. Ако вие се съберете пред някого, който обича зеленото, а не зрялото, той ще върви с вас само докато сте зелени; но сам той няма да узрее, понеже още няма съвест. Мъдреците предпочитат да се преправят на старци и просяци, за да видят кой съзерцава същността и кой - егоизма си. Вълчият егоизъм на сърцата без съвест си търси лика-прилика, докато сърцето и дрешката им са още зелени."
Стана малко дълго, закоето се извинявам.
|