Наложи се да напиша писмо с допълнително обяснение за ефекта от упражнението. Реших, че може би има смисъл да го пусна и тук.
За удобство ще пиша във второ лице.

Това, че се нарича "...за себеконтрол" далеч не е основната му функция. Най-същественото при него е, да се наблюдаваш непрекъснато. Ако се осъществява непрестанно самонаблюдение се получава онзи ефект който се постига при медитацията. Но тук разликата е, че това човек би могъл да го прави непрекъснато. Докато медитацията трае само определено време от деня. Другата разлика от медитацията е, че всички дейности през деня, включително и рутинните могат да бъдат превърнати в локални упражнения отговарящи на конкретните нужди на индивида, на индивидуалните нужди на ума, на сърцето, волята, и всички изброени елементи от окултният организъм на човека представени чрез тези три триъгълника. Това превръщане на всички дейности в локални упражнения също има двояк характер. Освен самото упражняване тоест даване на ново качество на онова в теб, което в момента упражняваш (да речем превръщаш досадното чакане на превозното средство в отработване на концентрация в нещо или на търпение - въобще можеш да измислиш всичко), та освен самото упражняване ти превръщаш негативните състояния през деня, които рутинно ти се случват в една много увличаща и позитивна като изживяване игра. (Това не е теория - проверено е в живота многократно и не само от мен.) Смисълът на това е, че така превърнатите негативни изживявания в позитивни не само не източва от теб придобитата енергия, ами и я задържа и натрупва. Смисълът пък на това е, че за да се преминава на по-високи равнища на съществуване покачването на енергията в теб е необходимо, но недостатъчно условие. Необходимо и достатъчно условие става когато необходимото високо състояние на енергия в теб се и задържи достатъчно дълго. Докато при медитацията (при сегашния начин на живот) придобитото от нея лесно се губи при негативните изживявания през деня. Достатъчен е един микроскопичен миг на макар и много малко негативно изживяване и придобитата енергия в миг спада до ниски равнища. После трябва пак да я покачваш и така се зацикля, което прави трудно (при сегашните времена и място на живеене) поддържането на високо състояние на енергията за дълго време.
Освен всичко при практикуването на това упражнение в един момент ще установиш, че не можеш да идентифицираш дори елементарни явления в теб. Няма да си наясно едно нещо дали произтича от ума или от чувствата. Ще установиш, че сякаш няма изчистена мисъл от чувство. Сякаш не са категорично диференцирани.
Друго нещо. В хода на това упражнение става и следното - започваш да навлизаш в областите на подсъзнанието и на свръхсъзнанието където са складирани сериозно количество твои лични програми. Факта, че те не са в областта на съзнанието довежда до това, една огромна част от преживяванията и действията ти в живота да са извън твоя контрол. Тоест това са фрагменти от живота ти които са несъзнателни и при това са едно сериозно количество. Сумарно взети те представляват онази част от живота ти когато ти не си живял реално, а безсъзнателно, илюзорно. Та при практикуване на това упражнение ти започваш да навлизаш в тези области и да "извеждаш" тези програми в областта на съзнанието. Това е малко условно казано защото по-скоро съзнанието се разширява и започва да "завладява" несъзнателните области където са се "кротнали" тези програми. Едва когато бъдат "изведени" на "светло", в областта на съзнанието могат да бъдат под контрол. Иначе, когато нещо ги активира и те се актуализират, си безусловно подчинен на тяхното действие.
Можем да кажем, че егото не е нищо друго освен един огромен набор от програми които се редуват, а дори и комбинират в зависимост от това коя или кои от тях ще бъдат активирани от постъпилите чрез петте сензора (сетива) външни сигнали и съответно ги актуализират за момента. Живота на повечето хора протича изцяло по този начин. Което означава, че не са живели те, а този своеобразен софтуер наречен его.
Егото или този набор от програми, този съвършен самообучаващ се инструмент-робот, чрез който висшата ни същност, висшият ни Аз живее на Земята може да бъде идентифициран, изваден на светло (а идеята е именно тази, а не егото да бъде премахнато защото без този инструмент не можем да съществуваме тук на Земята) единствено и само от самия този висш Аз. Това именно става чрез самонаблюдението. Защото когато правиш или изживяваш каквото и да било, кой е който наблюдава. Няма кой да бъде друг освен висшият Аз. Само, че има един проблем при статичното (както е и при медитацията) самонаблюдение. Спокойно можеш съвсем сериозно да си мислиш, че се наблюдаваш без това реално да става. Когато превръщаш действията си в локални упражнения - това самонаблюдение е динамично и става изключено да се заблуждаваш, че се наблюдаваш, защото този който наблюдава следи за протичането на упражнението, още повече, че то има състезателен характер. Състезанието е между "стария" теб и "новия" теб, в който се превръщаш. Така ситуацията се обръща, започва да живее висшият Аз, задавйки конкретни задачи за изпълнение на егото. При това тук има един невероятен "тарикатлък", липсата на който в другите методи, ги прави трудно изпълними и бавнодействащи. Става дума за проблема с фундаменталната разлика между начина на живот на егото и този на Духа (висшия Аз). Или това което е живот за егото е смърт за Духа и обратно. Когато се практикува някакъв метод за духовно израстване се започва живот който съответства на Духа. При това положение егото е категорично лишено от живот и то със "зъби и нокти" се бори за своето оцеляване чрез всякакви възможни средства. В този вътрешен "конфликт" не винаги духовният начин на живот взима превес. А понякога човек не намира сили да продължи тази си практика. "Тарикатлъка" тук се изразява в това, че този конфликт отпада, като се използва именно живота на егото в служба на този метод на работа. Така и вълкът сит и агнето цяло. Щом егото иска да расте и да се състезава, Духът му задава задачки чрез всички събития които ще ни се случат през деня да ги използва за да расте (но в нова посока - навътре) и да се състезава със самото себе си. "Новообразуващото" се его се състезава със "старото". Сега вече започва да живее Духът превръщайки егото в инструмент, като то е впрегнато в работа приятна и необходима за самото него и полезна за живота на Духа.
И така, чрез това упражнение - с един куршум удряш не два, а доста зайци.

Успех!