Добър ден, деца мои,
Дълго живях, много изстрадах и видях, но така и не успях да закоравя душата си да не страда. Гледам ви, чета ви и страдам, за мен, за вас, за нас. Как умело използвате думите за да разпалвате страстите си и невъздържанието си, гордостта си и чувството за собствена важност. Как безотговорно пропилявате времето, способностите и възможностите които са ни дадени. Как пилеете, разсипвате ценности, заслепени не забелязвате ежедневните дребнички неща с голяма стойност, пропилявате благодарността която трябва да изпитвате за тези "дреболии". Как вместо ценители се превръщате в разсипници и как всичко това ви довежда до нарушен вътрешен духовен мир вместо щастие и радост.
Какво доказвате, на кого доказвате, кого упреквате, от кого изисквате, кого хулите, на кого се подигравате, кого надмогвате, кого унижавате, кого не уважавате и обичате? Кого?
Не знаете ли , деца мои, че всички ние сме част от общ организъм и , че ако най- малката от нас частица е болна, то е болен целия организъм. Не ни ли учат всички Учители на това едно и също нещо? Защо тогава споменаваме думите Бог, Учител и човек? Защо?
Деца мои, отворете очите и ушите си за думите ми, поставете ги за основа и всичко градено от вас върху тази основа ще е благословено за успех.
Начина, качествата, уменията, психическите дарби, силата , неща за които говорите и тъй много се стремите, ще ви се дадат от Силата-нашия Общ организъм едва когато осъзнаете, че Силата не дава сила, която да бъде използвана срещу нея. Не мислете къде е Силата извън , във вас или и в двете - вие я усещате, че я има и това е достатъчно. Не мислете кога, какво и как.
Поставете като разумни зидари здравата основа и не се грижете какво ще дойде върху нея. Така ли правим тук...и там?
Душата ми е болна...
|